Мъж моли съпругата си да се откаже от работата си, за да се грижи за възрастния му баща, който е получил инсулт, а след това я обвинява, че живее на негова сметка. По-късно той получава това, което заслужава.
Джема Нютън е успешен графичен дизайнер, щастливо омъжена за Джон в продължение на 12 години и сякаш моделът на живота ѝ е зададен. Тя не осъзнаваше, че предстои промяна, която ще преобрази нея и всичко, което знаеше за себе си и за съпруга си.
Телефонът иззвънял посред нощ и по тревожните отговори на съпруга ѝ Джема разбрала, че се е случило нещо лошо. Тя беше права. Възрастният баща на Джон, който живеел в Айдахо, получил инсулт.
На следващата сутрин Джон отпътува за Бойс, за да бъде с баща си. Следващите няколко седмици били тревожни за Джема, но накрая Джон се обадил с добри новини. Баща му се възстановявал, но Джон имал нещо важно да обсъди с Джема…
Два дни по-късно Джон се прибрал у дома и внимателно започнал разговора с Джема: “Скъпа, баща ми има нужда от много помощ и подкрепа в момента, поне през следващите около шест месеца. Чудех се дали ще имаш нещо против, ако остане при нас?”
“Разбира се, че не – отвърна веднага Джема, – знаеш, че обичам баща ти. Всичко, за да помогна!”
“Толкова се радвам, че каза това, Джема, скъпа!” “Лекарите предложиха да се грижим за него на пълен работен ден за известно време и аз се чудех дали не си мислиш да си вземеш по-дълъг отпуск…”
“Джон, знаеш, че имам работа под високо напрежение в агенцията. Те няма да ми позволят да си взема такъв отпуск. Ще трябва да си подам оставката!”
“Хън, моля те, знаеш, че си най-добрият в това, което правиш, ще те приемат обратно по всяко време! Поговори с шефа си.”
“Джон, защо просто не наемем някой, който да се грижи за Харолд?”
“Две причини, Джема. Първо: не искам чужд човек в дома ни, и второ, разходите за заплата на болногледач плюс допълнителните разходи… Това ще ни струва повече, отколкото ти печелиш”, добави Джон. “И тъй като в момента аз печеля повече от теб, това изглежда разумно”.
“Джон, това е голяма стъпка… Не знам! Ще бъда зависим от теб, а аз изкарвам прехраната си от 18-годишна възраст. Не мисля, че ще се чувствам комфортно с това.”
Уважавайте усилията на другите хора, особено ако те правят всичко възможно, за да ви помогнат.
“Хън, аз съм твой съпруг, обичам те. Ти ще се грижиш за баща ми! И освен това би могъл да работиш на свободна практика от вкъщи!”
Джема неохотно се съгласява и когато седмица по-късно тъстът ѝ Харолд е изписан от болницата, Джон го довежда у дома, а Джема превръща офиса си на първия етаж в спалня за Харолд, за да не му се налага да изкачва стълби.
Отначало всичко върви гладко. Бащата на Джон беше мил и придворен мъж, който беше благодарен на Джема за помощта и подкрепата ѝ. За щастие, инсултът не беше засегнал говора му и той беше весела компания.
Всеки ден Джема водеше Харолд на физиотерапевтичните му сеанси, ходеха заедно на покупки. Следобед ходеха да плуват в отопляемия им басейн, което според терапевта щеше да е от голяма полза за по-бързото възстановяване на Харолд.
Един следобед, след като поплуваха, Харолд започна да разказва на Джема колко се радва, че е отстъпил пред Джон и е приел поканата му да се премести при него. “Не исках да се отказвам от независимостта си, щях да наема професионален болногледач, но Джон настоя…”
“Ти беше? Но аз мислех… искам да кажа, че Джон каза, че здравната ти застраховка не покрива това”. Джема коментира.
Харолд й се усмихна палаво. “Джема, аз съм богат човек. Мога да си позволя да платя за болногледач и за всичко друго, от което се нуждая.”
“О!” Джема каза: “Джон каза, че си пенсионер, а аз предположих, чеһттр://….”
“Не съм пенсионер, Джемма”, засмя се Харолд. “Надали! А сега, защо не се потопим още веднъж в басейна преди вечеря?”
Същия следобед, когато Джон се прибра, вечерята по обясними причини закъсня. Той намери баща си и съпругата му да седят край басейна, да пият леден чай и да се смеят щастливо. “Джема, татко…”, каза той, “Вие двамата изглеждате така, сякаш се забавлявате…”.
“Джон,” каза Харолд, “жена ти е съкровище!”
“Да…” Джон се усмихна студено. “Не е ли така? Джемма, скъпа, какво ще вечеряме?”
“О, Джон, съжалявам! Времето ми се изплъзна! Какво ще кажеш да си поръчаме нещо за изнасяне?” Джема предложи.
“Извозване?” Джон се ухили: “Мразя храна за вкъщи! Да не говорим за разходите. Аз не съм от парите, Джемма, а ти едва ли се справяш с тях!”
Лицето на Джема изгуби цвят. “Да се справям? Какво имаш предвид, Джон?”
“Трябваше да си намериш работа на свободна практика, а не да започнеш да живееш от мен!” Джон извика. “Но аз не виждам да го правиш!”
“Не съм намерил никаква. Хората намаляват…” Джема възкликна. “А ти каза…”
“Не ми казвай какво съм казал” – изохка Джон. “Ти доста искаше да се откажеш от работата си и да си останеш вкъщи и да мързелуваш!”
“Чакай малко, Джон!” – извика Харолд. “Джема работи много усърдно, тя ми е огромна подкрепа…”
“Точно така, татко! Плуване и слънчеви бани и пиене на леден чай… Тежка работа! Виждам го!” Джон каза саркастично.
Харолд започваше да изглежда много ядосан и Джема сложи нежна ръка на ръката му. “Моля те, Харолд, всичко е наред. Не трябва да се разстройваш.”
Харолд погледна сина си с тъга. “Джема плува с мен всеки следобед като част от терапията ми. Терапевтът ми казва, че съм надминал очакванията и всичко това е благодарение на Джема. Мисля, че трябва да си благодарен на жена си, Джон, а не да я ругаеш”.
“Татко – каза Джон престорено, – обичам те, но що се отнася до брака ми, ще те помоля да се махнеш!”
“Джон – каза Джема ядосано, – стига толкова! Ти ме молеше да се откажа от работата си, за да можеш да спестиш пари за болногледач, а сега се оплакваш, че не печеля? И не смей да говориш така с баща си!”
Харолд взе ръката на Джема в треперещата си десница и я потупа нежно. “Всичко е наред, Джема, ще се справя.” Обърна се към сина си и каза: “Знам защо настояваше да дойда тук, за да се възстановя, и защо принуди жена си да се откаже от работата си.
“Знаеше, че мога да си го позволя, Джон, но искаше да заслужиш благодарността ми и да се сдобиеш с парите ми и за това използва Джема. Но познайте какво? Тъй като Джема е вършила тежката работа, тя ще получи наградата”.
Харолд промени завещанието си и остави всичко на Джема. Джема напуска Джон и се премества в Айдахо при Харолд, когото цени така, както собствения си отдавна починал баща. С любящите грижи на Джема Харолд се възстановява напълно и води пълноценен и щастлив живот.
