Мъж внезапно решава да се раздели със съпругата си след 16 години. Синът им решава да обвини майка си, че е разрушила семейството им, и отказва да живее с нея.
След 16 дълги години брак Тед решава да се откаже от него. „Толкова ми омръзна от твоето мрънкане!“ – вика той на съпругата си Джоана, докато носи чанта с вещите си по стълбите. „Тед, изнеси боклука. Тед, не гледай толкова дълго телевизия. Тед, не пий прекалено много. Достатъчно съм пил!“ – крещеше той.
„Това не е мрънкане, Тед. Нарича се грижа“, извика Джоана. Тя не искаше да се разделят и искаше да се помири със съпруга си, но Тед отказваше да я изслуша.
„Не мога повече да се занимавам с теб. От 16 години се занимавам с оплакванията ти и не мога да понасям повече!“ – каза той и излезе през входната врата.
Синът им, Адам, чу разговора им и изскочи от стаята си. „Татко! Не!“ – каза той, тичайки надолу по стълбите.
„Моля те, не си тръгвай! Остани с нас!“ – умоляваше той и прегръщаше баща си през кръста, докато вървеше към тротоара.
„Сине, не. Не мога да живея повече тук. Наемам място в жилищния комплекс в съседство. Можеш да се преместиш при мен“, каза Тед на Адам.
Когато Тед се изгуби от погледа, Адам се обърна към майка си. „Щастлива ли си сега? Всичко това е по твоя вина!“ – каза той и се върна в къщата.
Джоана беше изключително наранена да чуе това от сина си и не можа да се сдържи и се разплака на предната им веранда. Тя остана на земята няколко минути, като бавно се опитваше да приеме тъжната реалност, че тя и съпругът ѝ са разделени, а синът им я обвинява за това.
През следващите няколко дни Джоана се опитваше всячески да бъде до сина си. Тя искала да изглежда така, сякаш нищо не се е променило, като му приготвяла вкусни домашни ястия и се грижела нещата му в училище да са наред.
„Не искам да ям друго домашно приготвено ястие. Искам бургер и пържени картофи“, щеше да отговори той.
„Ядеш твърде много бърза храна, сине. Тя е нездравословна. Можем да си вземем бърза храна през уикенда“, щеше да му каже Джоана. „Излез от стаята си и изнеси боклука. Можем да хапнем след това“, добави тя.
Адам извърна очи. „Омръзна ми от твоето мрънкане! Разбирам защо татко си тръгна. Всичко, което искаш, е да изпълняваме твоите заповеди. Аз не искам нито една от тях. Аз ще живея с него!“ Адам каза, грабна раницата си изпод леглото и излезе от къщата.
Джоана беше с разбито сърце. Целият ѝ свят се беше разпаднал и по същия начин, по който Тед и Адам я обвиняваха за това, тя започна да обвинява и себе си.
Плакала е цяла нощ, осъзнавайки, че празната къща е студена и тиха без Тед и Адам, които са с нея. Междувременно Адам почука на вратата на Тед, за да открие нещо, което не очакваше.
Апартаментът на Тед миришеше на боклук, който не е бил изхвърлян от дълго време. Дрехите му бяха разхвърляни по пода, а и нямаше отделна стая, в която Тед да остане.
„Можеш да спиш на дивана или на пода – каза Тед и се свлече на дивана пред телевизора веднага щом пусна Адам да влезе. „Продължавай да правиш каквото искаш“ – добави той.
Тед позволи на Адам да прави каквото пожелае. Използвайки собствените си средства, Адам си поръчваше бърза храна всеки ден, в резултат на което след една седмица имаше стомашни проблеми.
„Татко, имаш ли нормална храна? Стомахът ми започва да се разстройва от всичката бърза храна, която ям“, попита Адам. Той отвори хладилника за пореден път и видя вътре само бира.
„Мама винаги е приготвяла вкусна храна“, прошепна си Адам, докато затваряше вратата на хладилника. „Можеш ли да сготвиш нещо за мен, татко? Може би някаква супа? Боли ме стомахът“ – каза той на баща си.
„Не мога да готвя и нямам никакви лекарства за стомаха. Лягай да спиш и спри да хленчиш като майка си“, отвърна Тед.
Адам не можеше да повярва, че на баща му не му пука за това, което чувства. Той бавно осъзна, че е грешал за майка си. Тя не ги беше мъмрила през годините. Показвала е колко много я е грижа.
„Знаеш ли какво, татко?“ Адам започна да говори. „Мама никога не е мрънкала за нещата, които сме правили. Тя само ни показваше, че я е грижа за нас. Искаше да сме здрави и искаше семейството ни да е щастливо“.
Това разгневи Тед, който си помисли, че Адам застава на страната на Джоана. „Тогава се върни при майка си!“ – изкрещя той на сина си.
Разочарован от баща си, Адам опаковал малкото вещи, които имал в апартамента на баща си, и се върнал вкъщи. Той влязъл в къщата и я намерил тиха и празна.
Решил да изнесе боклука и да почисти къщата, преди да се качи на горния етаж. Видя майка си да лежи в леглото, щом отвори вратата на стаята ѝ.
„Мамо“, каза той и се втурна към нея. „Толкова съжалявам, че бях груб с теб и те нараних с това, което казах“, извика Адам. „Сега разбирам, че това, което си правила, не е било хленчене, а грижа. Благодаря ти, че се грижиш за мен, мамо.“
Джоана беше толкова щастлива, че синът ѝ отново е при нея. Тя го прегърна най-силно и най-дълго и скоро след това му предложи за вечеря да ядат бърза храна. Но Адам поклати глава, разкривайки, че вече е приготвил домашна вечеря за тях долу.
