Мелинда открива в куфарчето на съпруга си два самолетни билета – единият с неговото име, а другият с името на непозната жена, което за първи път в брака ѝ я кара да се усъмни. Но тя никога не е очаквала какво ще се случи, когато пристигнат на местоназначението си.
“Много съжалявам, скъпа. Знам, че обещах, че този уикенд ще бъде само за нас, но трябва да замина отново. Това беше напълно неочаквано. Не можех да откажа на шефа си”, каза Дейвид на Мелинда, когато се прибра вкъщи в петък вечер. Мелинда сви рамене в знак на поражение, докато седеше в кухнята.
Беше толкова развълнувана от плановете им да се разходят по плажа в техния град Уестпорт, Вашингтон, особено защото съпругът ѝ пътуваше толкова много по работа. Той ѝ липсваше ужасно, но трябваше да го разбере. Тя също имаше кариера, но тя беше много по-стабилна и не включваше служебни пътувания.
“Всичко е наред, скъпа. Предполагам, че следващия път – отвърна тя и се приближи, за да го целуне.
Дейвид я хвана за ръцете, призовавайки я да млъкне и да го остави да обясни. Но накрая Мелинда изкрещя: “Кажи ми истината точно тук и сега!”
“Отивам да си събера багажа и куфарчето за утре”, каза Дейвид и върна целувката.
“Искаш да го направя вместо теб?”
“Не, аз мога да го направя. Вече си работил толкова много, за да направиш вечерята ни. Между другото, тя ухае прекрасно. Ще опаковам багажа, ще си взема душ, а след това ще можем да хапнем и да си поговорим. Добре?” – каза той и тръгна към спалнята им.
Мелинда се съгласи. Храната ѝ миришеше страхотно. Поне ще имаме хубава вечеря, помисли си Мелинда Беше разочарована, но нямаше какво да направят по въпроса.
Като чу, че душът в банята започва, тя реши да провери куфарчето му, защото той постоянно забравяше неща. Тя се увери, че портфейлът му е там, и пренареди останалото съдържание на куфарчето. В този момент нещо привлече вниманието ѝ.
От страничния джоб на куфара надничаше самолетен билет. Тя го грабна, за да го постави върху останалите му вещи, така че да не се изгуби, но за неин пълен шок там имаше два билета. На единия пишеше неговото име: Дейвид Шербърн, но на другия имаше женско име: Аннамари Симънс.
Мелинда замръзна с билетите в ръка. Тя прочете по-нататък и видя, че билетите са до Маями, Флорида.
Какъв бизнес е имал Дейвид в Маями? Коя беше тази жена? Обикновено той пътуваше сам или поне така винаги ѝ казваше. Защо имаше два билета? Защо я беше излъгал? Но най-лошият въпрос, който й мина през ума, беше: Изневеряваше ли й?
Изведнъж душът в банята спря и Мелинда се размърда от мястото си. Тя върна билетите на мястото, където ги беше намерила в куфарчето, и излезе от спалнята. Когато съпругът ѝ излезе за вечеря, тя се държеше така, сякаш нищо не е станало, но колелата в ума ѝ се въртяха. Трябваше да направи нещо в тази ситуация. Но какво?
Неделя сутрин в Маями, Флорида.
Мелинда пристигна в Маями, без да знае какъв точно ще бъде планът ѝ. Дейвид замина рано сутринта в събота и тя беше прекарала целия ден в размисъл за ситуацията. Накрая прегледа историята на Google и електронната му поща – знаеше, че не е правилно да го шпионира, но беше отчаяна – и откри, че той е резервирал стая в хотел “Мандарин Ориентал”.
Подозренията ѝ се влошили още повече. Дейвид можеше да изневерява, а може би е изневерявал през цялото време. Възможно е бизнес пътуванията му да са били уловка през цялото време.
“Не, не мога да мисля така”, каза си тя, но все пак си резервира билет до Маями, запази стая в същия хотел и се надяваше да открие Дейвид там. Трябваше да види истината за себе си.
Таксито я остави в хотела и тя се настани възможно най-бързо. Нямаше представа коя стая са дали на Дейвид, но реши да посети района на басейна и да се разходи из плажа с надеждата да го хване в крачка, така да се каже.
След няколко часа оглеждане наоколо тя започва да губи надежда. “Може би трябва да се върна и да го чакам там. Трябваше да го попитам още същата вечер”, каза си тя тихо, докато вървеше от плажа към хотела. Но изведнъж видя Дейвид и точно както си беше представяла, една жена беше прегърнала ръката му.
Ситуацията обаче изобщо не беше такава, каквато Мелинда си беше представяла. Жената трябваше да е на 80 или повече години. Дали Дейвид ѝ е изневерявал с по-възрастна жена? Това нямаше смисъл. Майката на Дейвид беше починала преди много години и тази възрастна дама можеше да е друга роднина, нали?
Във всеки случай тя трябваше да знае, затова ускори крачка и ги настигна. Челото на Дейвид се набръчка и очите му почти подскочиха, когато я забеляза.
“Дейвид! Какво е значението на това? Каква командировка имаш? Коя е тази жена?” – започна тя, като ставаше все по-истерична, докато въпросите продължаваха да валят.
Другите посетители на хотела се обърнаха към тях, а Дейвид я хвана за ръцете, като я подканяше да се успокои и да го остави да обясни. Но накрая Мелинда изкрещя: “Кажи ми истината точно тук и сега!”
“Това е майката на Брандън!” – изригна той бързо, преди тя да успее да изкрещи още.
“Майката на Брандън?” Мелинда попита, а истерията ѝ напълно се разсея. Брандън беше най-добрият приятел на Дейвид още от детството му. Лично Мелинда никога не беше харесвала шумния характер на Брандън и това, че той беше третото колело във връзката им. Но тя знаеше колко важен е бил той за Дейвид.
И когато Брандън загина в ужасен инцидент години по-късно, Мелинда видя колко много е съкрушен Дейвид.
“Да, Мелинда, това е Аннамари – представи я Дейвид на по-възрастната жена и Мелинда избърса потните си ръце, за да стисне тези на възрастната жена.
“Приятно ми е да се запознаем, скъпа” – усмихна се причудливо Аннамари.
“Вие също, госпожо. Много съжалявам за предишното си избухване – добави Мелинда, смутена.
“О, не се срамувайте. Изглежда, че Дейвид тук или е излъгал, или не е бил напълно честен. Връщам се в стаята, за да можете вие двамата да поговорите” – предложи Аннамари. Тя потупа Дейвид по ръката, докато клатеше глава, след което си тръгна.
Когато останаха сами, Дейвид обясни всичко. На смъртния одър на Брандън той обещал да се грижи за майка му, което и направил в продължение на години. Но напоследък Аннамари имаше някои здравословни страхове и очевидно винаги е мечтала да види Маями отблизо. Дейвид импулсивно купи билетите, но не мислеше, че Мелинда ще разбере тази ситуация.
“Защо не ми се довери?” – попита тя, а очите ѝ показваха колко е наранена от лъжата.
“Ти ме молеше за уикенд само за нас, а аз просто купих билетите, без да се замисля. Чувствах се зле. Мислех, че ще се разсърдиш, затова казах, че е работно пътуване, защото ти никога не се оплакваш в такива случаи. Освен това знам, че с Брандън не сте се разбирали точно…” Дейвид обясни, но раменете му се свиха, знаейки колко неубедително звучат разсъжденията му.
“И така? Брандън все още беше скъп приятел. Знаеш това! Щях да го разбера. По дяволите, можех да дойда с вас” – добави Мелинда, а ръцете ѝ диво жестикулираха около нея, точно пред красивия хотел на брега на един от най-красивите плажове в света. “Това място е невероятно. Бих се радвала да се запозная с Аннамари при по-добри обстоятелства. Знам какво означаваше Брандън за теб. Защо никога не си ми разказвал за нея?”
“Честно казано, не знам” – продължи той, а раменете му все още бяха увиснали.
“Добре, значи трябва да поработим върху комуникацията си. И ще го направим. Но засега ще оставя този въпрос настрана. Не искам да развалям това пътуване за Аннамари или за теб, в този смисъл. И ако нямаш нищо против, бих искала да остана – добави тя, като погледна съпруга си изпод миглите си.
“Наистина? Знаеш, че присъствието ти тук ще бъде чудесно за Аннамари, Винаги знаеш какво да кажеш, а честно казано, аз… малко се затруднявах с тази част”, отговори Дейвид, а на лицето му се появи усмивка. “Благодаря ти! Благодаря ти, скъпи! И много съжалявам. Обещавам да работя върху общуването ни. НИКОГА повече няма да те излъжа, дори и чрез пропуск.”
“Добре” – отвърна Мелинда и си пое дълбоко дъх. Тя хвана ръката му и го поведе към хотела. “Хайде да намерим Аннамари.”
Намериха възрастната жена в бара на хотела и решиха да разгледат забележителностите. Прекараха си чудесно и се върнаха в Уестпорт във вторник.
Когато се прибраха вкъщи, Дейвид най-накрая попита как Мелинда е разбрала за пътуването и тя обясни с умиление, че е видяла билетите и е проверила електронната му поща. За щастие, той го прие навътре.
Двойката отиде на терапия и Дейвид никога повече не наруши обещанието си. Мелинда често канеше Аннамари в дома им и плака ужасно, когато възрастната жена почина няколко месеца по-късно.
“Без значение какво се е случило преди това, толкова се радвам, че я взе в Маями”, каза тя на Дейвид след погребението. Дейвид само кимна с насълзени очи и прегърна силно съпругата си.
