Докато чисти къщата, Аманда открива годежния пръстен на съпруга си, скрит в чекмеджето на гардероба му. На следващия ден тя го намира отново и разбира, че той го е свалял, преди да тръгне за работа. Чудейки се защо го прави, Аманда решава да го проследи и научава нещо шокиращо.
Аманда се движи из къщата, като се заема с ежедневните задачи. Докато пере, тя открива дупка в един от чорапите на Джак. Тя отдавна го е помолила да се отърве от всички дефектни чорапи, но той все отлагал.
Вземайки нещата в свои ръце, тя започнала да ги подрежда и точно тогава на пода изпаднал студен, метален предмет. Това беше годежният пръстен на Джак, с инициалите “A&J”.
Озадачена и притеснена защо Джак не носи годежния пръстен, Аманда се опита да му се обади, но вместо това получи гласовата му поща.
“Джак, това съм аз, Аманда. Когато можеш, моля те, звънни ми. Става въпрос за нещо важно”, остави му съобщение тя.
Джак не носи пръстена… това означава само едно нещо. Аманда знаеше, че не може да седи и да чака отговора му, затова звънна в офиса му. Джанет, помощничката в офиса, отговори на обаждането ѝ.
“Добър ден, госпожо Паркър – започна тя. “Надяваме се, че господин Паркър е добре. С какво мога да ви помогна? С нетърпение очакваме г-н Паркър да се върне на работа. На всички ни липсва тук.”
Аманда усети студенина. Джак не е бил на работа?
“О… Да, той се подобрява, благодаря. Исках само да кажа, че ще се върне на работа, когато лекарят каже, че е добре”, каза тя и някак си приключи разговора.
Аманда реши да се конфронтира с Джак веднага щом се върне вкъщи, но вечерта той ѝ изпрати SMS: “Не ме чакай днес, ще закъснея.”
Въпреки бележката, Аманда зачака, надявайки се на възможност да поговори с него. Но изтощението взело връх и тя заспала в леглото им.
На следващата сутрин Аманда се събужда и открива, че страната на леглото на Джак е празна. Загрижена, тя проследи звуците от кухнята и откри, че Джак прави сандвич – знак, че или се е върнал от работа, или отново е тръгнал.
“Бързаш ли?” – попита тя, прикривайки нарастващото си подозрение.
“Да, скъпа”, въздъхна Джак. “Работата беше забързана. Приготвих малко бърканица за теб. Наистина трябва да тръгвам.”
Сърцето на Аманда се сви. Тя се съмняваше в него заради последните му необясними отсъствия, а сега той я лъжеше. От известно време не беше ходил на работа.
Мислите ѝ бяха прекъснати, когато забеляза Джак да се промъква в спалнята им. Миг по-късно той излезе и си тръгна. Това, което привлече вниманието ѝ, беше, че той беше сложил зимни ръкавици. Аманда усети, че нещо не е наред.
Тя се втурна към спалнята им и откри сватбения му пръстен, скрит в гардероба. Решена да разбере какво крие Джак, тя го последва, като се увери, че той не я вижда да го прави.
Джак се качи на автобус, но това не беше този, с който обикновено отиваше на работа. Аманда остана отзад и го наблюдаваше как си намира място до прозореца. След това се качи през друга врата, като се увери, че не я виждат. Седнала далеч от него, тя се държеше настрана, като го поглеждаше изпод шапката си.
След известно време Джак започна да събира нещата си, сигнализирайки, че е на път да слезе. Сърцето на Аманда се разтуптя. Тя изчака, за да позволи на няколко други пътници да излязат преди нея, след което го последва, запазвайки дистанция.
Отдалеч Аманда наблюдаваше как Джак върви по тихата улица, осеяна с дървета. Скривайки се зад един храст, тя го следеше с поглед. Джак спря за миг, може би за да помисли, и после леко почука на една врата. Напрегнатото чакане, което последва, накара сърцето на Аманда да забие още повече.
Най-накрая вратата се отвори и разкри една млада жена, която се усмихна топло на Джак. Двамата изглеждаха много добре настроени един към друг. Тя го приветства с добре дошъл и когато той влезе, го целуна, което показваше, че са близки.
За всеки друг това може да изглежда невинно, но за Аманда беше ясен знак: съпругът ѝ изневерява с по-млада жена.
Но Аманда реши да не се конфронтира директно с него. Вместо това тя измисля план, с който да повлияе на другата жена, надявайки се да спаси брака си. Тя прекарва часове в едно кафене срещу мястото, където се намира Джак, и наблюдава. Накрая Джак си тръгнал и Аманда се приближила до къщата.
На вратата отвори младата жена.
“Добър ден! Мога ли да ви помогна?” – попита тя изненадано.
“Аз съм Аманда, съпругата на Джак. Трябва да поговорим”, отговори Аманда.
Лицето на жената побледня. “Съпруга?” – изпъшка тя. Тя прокара ръка през косата си, явно изненадана. “Аз съм Крис – представи се накрая тя. “О, Господи, нямах никаква представа. Да, разбира се, влезте вътре”.
Вътре Аманда разказа историята си, говорейки за това колко важно е семейството ѝ и какво означава това за нея и сина на Джак, Дилън.
“Разбирам откъде идваш, Аманда. Но наистина ме е грижа за Джак”, каза Крис, явно раздвоен. “Може би е време да се замислим защо Джак е търсил любовта някъде другаде”.
Сериозният разговор между двете жени беше прекъснат, когато се появи дъщерята на Крис, Джесика. “Мамо, кога ще гледаме анимационни филми?” – невинно попита тя Крис.
Аманда забеляза липсата на коса на главата на момиченцето. “Тя има рак, нали?” Аманда отбелязва. “Имам наследство от 100 хил. долара. Ще ти ги дам, ако напуснеш града и забравиш за Джак. Те са за химиотерапията на Джесика”.
Сега това беше слабото място на Крис. Разкъсвана между любовта си към Джак и нуждите на дъщеря си, тя със сълзи на очи прие предложението на Аманда. “Заради Джесика, добре… Ще направя това, което казваш.”
Но няколко дни по-късно Аманда отново открива скрития пръстен на Джак. Захвърляйки всичко, тя веднага отива при Крис. Там се сблъсква с Джак.
“Аманда? Защо си тук?” Джак попита шокиран.
“Истинският въпрос е: защо си тук, Джак?” – избухна тя, наранена.
“Джак, Аманда ми даде 100 000 долара, за да стоя далеч от теб заради лечението на Джесика”, разкри Крис, присъединявайки се към тях. “Тя дойде тук преди четири дни.”
Джак не можеше да повярва. “Сто хиляди?” – каза той, шокиран.
Аманда се разплака. “Получих я от далечен роднина като наследство. Каквото и да съм направила… то беше за нашето семейство. Просто исках да запазя семейството ни в безопасност.”
“Аманда, аз наистина вярвах, че мога да се оттегля, особено заради Джесика. Но сърцето иска това, което иска – каза Крис и очите ѝ се срещнаха с тези на Джак. “Не мога просто да изключа чувствата си. Искрено вярвам, че Джак и аз споделяме нещо специално. Ето защо не можех да остана настрана.”
“Мисля, че трябва да помислим за развод, Аманда. Виж, наистина те уважавам за нещата, които си направила за мен и Дилън, но и двамата знаем, че нещата между нас вече не са същите. Моля те. Не мога да бъда с теб – предложи той, като каза, че все още ще помага на семейството, но иска да има собствено пространство.
“Толкова лесно се поддаваш на колебания, Джак. Отказваш се от брака ни заради някакво младо момиче, което едва познаваш?” Аманда изкрещя.
Крис пристъпи напред, гласът ѝ беше изпълнен със съжаление. “Искрено не очаквах нещата да се развият по този начин, Аманда. Парите обаче вече са използвани за лечението на Джесика и предстоящата й рехабилитация. Обещавам, че ще изплатя всеки цент, щом си стъпя на краката”.
Чувствайки се предадена и ядосана, Аманда си тръгна. През следващите няколко дни тя много мисли за това как да си отмъсти на Крис. Дори я хвана яд, планирайки следващите си стъпки.
И тогава дойде денят, който чакаше. Джак посети Аманда, за да прекара време с Дилън. Въпреки че бракът им беше на косъм, Аманда и Джак мълчаливо се съгласиха да предпазят детето си от емоционалната буря.
“И така, къде отивате двамата?” Аманда попита Джак.
“Крис има нещо си във фитнеса по-късно. Така че ще оставим нещата ѝ във фитнеса, а ние с Дилън ще отидем в зоологическата градина. Това ще ни даде добра част от времето там, преди да се наложи да я вземем”, отговори той.
Нещо в Аманда се пречупи, когато чу името на Крис, но тя бързо се съсредоточи отново върху сина си. Наблюдаваше всяко движение на Джак, докато той не отиде в банята. Тогава Аманда бързо отиде до колата, намери спортната чанта на Крис и сложи отрова в бутилката с вода на Крис, надявайки се да реши проблемите си.
Но по-късно се почувствала наистина притеснена от това, което е направила. Беше отишла далеч, беше преминала границата. И сега не се чувстваше добре заради това. Тогава телефонът ѝ иззвъня. Беше Джак, който звучеше наистина уплашен. “Аманда! Бързай към Централната болница. Това е Дилън – каза той спешно.
“Какво става?” Гласът на Аманда се разтрепери.
“Бяхме в колата, Дилън беше жаден и аз му дадох водата на Крис от спортната чанта. Той започна да се чувства странно, а след това припадна!”
Аманда усеща как светът ѝ се разпада, осъзнавайки ужасната грешка. Тя избухнала в сълзи, чувствайки се ужасно заради това, което е направила.
Стигнала до болницата, но вече било твърде късно. Малкото ѝ момче Дилън вече го нямало. В опита си да си отмъсти на Крис и Джак, Аманда в крайна сметка губи цялото си семейство завинаги.
И това показва защо е важно да ценим това, което имаме, вместо да тъгуваме за това, което сме загубили. Ако Аманда просто беше помислила за сина си, нямаше да го загуби.
