Старица в инвалидна количка се разплаква, след като е унижена и изхвърлена на улицата от груб сервитьор, но всичко се променя, когато собственикът на ресторанта любезно я кани на VIP масата с нейното куче. Сервитьорът не знае, че старата дама е специален човек.
74-годишната Роуз се погледна в огледалото и нежно среса косата си. От всичките години на безгрижие и отпускане след смъртта на съпруга си, Роуз вече не изглеждаше красивата жена, която беше, когато Дерек беше около нея.
Тогава лицето й грееше от усмивка, а безупречната й кожа караше другите жени да ревнуват. Но сега сама и овдовяла без деца, Роуз не виждаше смисъл да полага усилия.
Гледайки се в огледалото онзи ден, тя поправи по някакъв начин увредената си коса. След това нанесе малко пудра, за да скрие бръчките си, и нюанс на бледочервено червило, за да прикрие набръчканите си устни. Роуз не положи много усилия да се облече и носеше огромно черно сако върху намачканата си стара рокля, но през този ден беше изпълнена с щастие.
В края на краищата това беше 50-ата годишнина от сватбата й с Дерек.
Всяка година след смъртта на Дерек, Роуз продължаваше да празнува годишнината им, като черпеше себе си и домашното си куче, Барк, което се превърна в нейния живот, когато Дерек си отиде. Тя нямаше собствени деца, но Барк беше като дете за нея.
След като беше прикована в инвалидна количка поради нараняване на коляното, животът на Роуз не беше лесен. Когато Дерек беше наоколо, той й помагаше, но след като той си отиде, тя трябваше да направи големи промени в банята, кухнята и вратите на къщата, за да може лесно да се придвижва из дома си. Все пак за Роуз беше трудно да прави всичко сама, така че в крайна сметка нае болногледачка на непълно работно време, която също обичаше да прекарва времето си с Барк.
Роуз беше осиновила Барк като бебе, когато той плачеше на улицата и никой не му помогна. Тя го доведе у дома, изкъпа го и му даде любов и подслон. В замяна бедното животно й осигури компания в старите й самотни дни. Така че, когато тя реши да посети ресторант за 50-годишнината, тя го взе със себе си. Освен това този ден болногледачката беше в отпуск, така че Роуз не можеше да остави Барк.
За щастие, любезен шофьор на такси помогна на Роуз да стигне безопасно до ресторанта. Въпреки това, когато пристигна в петзвездното изискано заведение, тя усети как всички очи около нея я наблюдават внимателно. Всички посетители бяха богати и бляскави, докато тя беше облечена в остаряла рокля и отвратително черно сако. Роуз знаеше, че я гледат ужасено.
— Как може да пуснат просяк тук? — една жена й се подиграваше, докато минаваше. — Господи! По-добре да се отърват от нея. Тя смърди!
Въпреки че се чувстваше зле, Роуз не им обърна внимание и затъркаля инвалидната си количка до входа. Но точно когато се канеше да влезе, сервитьор, чието име пишеше, че е Саймън, я спря.
— Не можете да влезете, госпожо. — каза той сковано, препречвайки пътя й с ръка. — Хора като вас не са добре дошли тук.
— Хора като мен? — Роуз стисна устни и го погледна невярващо. — Но какво – какво не е наред?”
— Е, нека да ви кажа! — изръмжа той. — Облеклото ви е отвратително! Кучето ви е наистина мърляво и ние не искаме нашите гости да седят около вас!
Точно тогава една двойка мина покрай тях, хванала носовете си и вперила поглед в Роуз.
— Саймън! Ние сме редовни посетители тук, но нямахме представа, че бездомните могат да влизат безплатно! — жената се засмя.
— Съжалявам, Дейна! — Саймън й се извини. — Аз ще се погрижа за нея. Тя няма да мине през този вход. Приятна вечер! … И на теб! — изкрещя той на Роуз.
— Ти и твоето гадно куче трябва да си тръгнте веднага! Вън!
В този момент очите на Роуз се напълниха със сълзи и тя отново го помоли.
— Синко, днес е специален ден за мен. Това е моята 50-та годишнина от сватбата. Искам да си спомня моя покоен съпруг, като вечерям тук тази вечер. Умолявам те!
— Вижте, госпожо!! Ще бъда откровен с вас. Нашите гости са едни от най-уважаваните хора в този град. Не можем да си позволим да допуснем тук някой въшлив като вас. Разбирате ли? Сега вън!! — извика той, показвайки й изхода.
Роуз се почувства толкова ужасно, че не каза нито дума. Тя претърколи инвалидната си количка и се канеше да си тръгне разплакана, но глас зад нея я спря.
— Госпожо, изчакайте, моля! Запазих VIP маса за вас и вашето куче. — чу тя.
Собственикът на ресторанта Бен Хофман се приближи до Роуз и любезно я покани вътре.
Когато Роуз зае мястото си на VIP масата, всички глави се обърнаха да я погледнат.
— Коя точно е тя? Защо й дават маса тук? Изглежда, сякаш току-що е излязла от гората! — оплака се мъж.
— Знам, нали. — каза друг. — Какво става с г-н Хофман? Никога не съм го виждал да се грижи за някого лично, освен ако не е политик или някой достоен, а тя определено не прилича на един от тях!
Но Бен имаше огромна усмивка на лицето си.
— Г-жо Огъстъс, още ли не ме разпознавате? — попита той.
Роуз го погледна внимателно и усети, че го е виждала някъде, но не можеше да си спомни.
— Съжалявам, синко! — каза тя накрая. — Но изглежда не мога да си те спомня. Виждаш ли, тази стара птица не може да си спомни дори най-малките неща. Къде сме се срещали преди?
— Това не е проблем, г-жо Огъстъс. — усмихна се Бен. — Помниш ли глупавия малък Били, който цял ден те занимаваше с шоколадови бонбони, докато баща му и съпругът ти бяха на работа?
— Бен!! О, скъпи! — Очите на Роуз се напълниха. — О, боже, скъпи, знаех си, че съм те виждала някъде!
— Точно така, г-жо Огъстъс, аз съм, Бен. Толкова се радвам да ви видя отново! — каза той и я прегърна.
Всички в ресторанта бяха шокирани да разберат, че Бен и Роуз се познават. Бен извика Саймън и му каза да внимава следващия път.
— Ние не наемаме хора, които не уважават нашите клиенти! Следващият път, когато отново не уважаваш някого, ще бъдеш уволнен!
А за своите гости Бен имаше да каже нещо специално…
— Дами и господа! — каза той, обърнат към всички. — Осъзнавам, че това е ресторант от висок клас, посещаван от заможни и известни, но ако не можеш да имаш огромно сърце за някого, това богатство няма значение.
— Жената, която просто беше пренебрегната тук, е като моя втора майка. Тя се грижеше за мен, когато майка ми и баща ми ги нямаше. Освен това тя е възрастен гражданин, който заслужава нашето уважение. Така че, моля, не гонете някого в бъдещето, защото не е добре осигурен. Г-жа Огъстъс е и винаги ще бъде един от най-ценните ми клиенти! Надявам се, че е ясно. Приятна вечер!!
Същата вечер Бен поиска готвачът да приготви специално ястие за Роуз и вкусно месно лакомство за очарователния Барк и те прекараха приятна вечер в ресторанта, благодарение на Бен. Бен сподели всичко от живота си с Роуз, като я забавляваше и тя беше щастлива, че има компания след дълго време.
