Много от вас сигурно са преминали през изпитанието на отменен или забавен полет и това е едно от най-разочароващите неща, които могат да се случат. В повечето случаи пътниците обикновено се прехвърлят на други полети, правят нови резервации или получават възстановяване на сумата. Не това обаче се случи с Фил Стрингър, който летеше от Грийнсбъро за Шарлот. Той беше единственият човек от закъснелия полет, който остана на място и не избра друг полет обратно за дома.
Полетът му бил отложен със 17 часа и 52 минути.
В деня на полета имало редица проблеми, включително силна буря, която не позволила на самолета да излети. Ето защо авиокомпанията обявила, че ще има забавяне, без да знае колко точно. Всички останали пътници или напуснали летището и се отказали дори от идеята да летят този ден, или резервирали различни полети. Само Стрингър останал на летището и изчакал полетът.
Стрингър и екипажът на полета били развълнувани от това VIP изживяване.
Стрингър каза, че стюардесите са отишли в хотела си, добавяйки: „Трябваше да бъдат извикани; те бяха в хотела си, сякаш щяха да си лягат. Чувствах се толкова зле, защото си казах, “О, Боже мой, те буквално трябва да дойдат тук за мен.” Въпреки че сънят им бил нарушен, целият екипаж се погрижил да извлече най-доброто от тази ситуация.
Стрингър вярва, че положителното отношение на всички е направило цялото това преживяване приятно.
Стрингър дори се пошегувал с човека, който отговаря за товаренето на чантите в самолета, като го попитал: „Колко куфара трябваше да натовариш, брато?“ Във видеото си в социалните медии той се пошегува, че е резервирал целия самолет за себе си, за да не се налага да се занимава с други хора. Дори стюардесите изглежда се наслаждаваха на цялата ситуация, като се аплодираха една друга, докато правеха съобщенията.
Когато кацнал, го чакала нова изненада.
Въпреки че имал само една чанта със себе си, на летището всъщност я загубили за около 45 минути. „Чантата ми всъщност се загуби за около 45 минути в Шарлот. Попитах: „Шегувате ли се? Изгубихте единствената чанта, която имахте в самолета?”
Независимо от трудностите и неприятната ситуация, Стрингър си изкарва добре и никога няма да забрави това преживяване. „Шегувахме се, смяхме се, разделихме се. Размених телефонни номера, все още буквално си пишем съобщения всеки ден.”
