След смъртта на съпругата си един старец осъзнава, че е живял в лъжа, когато открива, че тримата му синове, които е отгледал заедно с нея, не са негови – той е безплоден от самото си раждане.
“Здравейте, г-н Адамс, един въпрос. Как така успяхте да станете баща на три момчета, въпреки че сте безплоден от раждането си?”
Въпросът прозвуча обидно за Джон Адамс, 69-годишен мъж, който се лекуваше от лек грип в болницата. Но той беше и търпелив човек – трябваше да бъде; в края на краищата беше отгледал три момчета съвсем сам.
“Какво имате предвид, докторе?” – попита той, дори когато умът му се надпреварваше да събира заедно това, за което намекваше докторът.
“Ами в досието ви пише, че сте биологичен баща на трима възрастни мъже, но след като ви направихме тест на цялото тяло, открихме, че имате муковисцидоза.”
“Каква муковисцидоза?” Джон изохка, а сърцето му се разтуптя.
“Това е заболяване, което пречи на мъжете, които го имат, да имат деца. От резултатите на теста става ясно, че сте имали това заболяване от раждането си, което означава, че няма как да сте баща на тези момчета”.
На Джон му беше писнало. “Не знам какви глупости си мислиш, че лицензът ти дава право да ги изричаш, но те съветвам да внимаваш какво говориш, иначе може да те ударят. Момчетата са мои!” – възкликна той.
По-късно същия ден той се обадил на синовете си и ги помолил да дойдат на вечеря, защото му липсвали и се чувствал самотен. Всички те се съгласиха, тъй като не живееха твърде далеч – решение, което взеха след смъртта на майка си. Стигнали до дома на баща си около 18:00 часа.
Това не може да е вярно! помисли си Джон, дори когато логиката се бореше да надделее над емоциите – беше огледал внимателно момчетата и те не приличаха на него.
Джон искаше да вечерят на закрито, защото му трябваше възможност да вземе от тях проби от косата и слюнката, за да направи ДНК тестове.
Ако ядяха в ресторант, знаеше, че няма да може да донесе приборите вкъщи, а също така се опасяваше, че трите момчета ще се разпръснат по различните си домове след храненето, което щеше да го лиши от възможността да вземе пробите.
Тази вечер си поръчаха пица и Джон извади един от ценните си ретро съдове за вино и чаши. Ядоха и пиха весело, а когато падна нощта, всички се прибраха по домовете си.
Когато си тръгнаха, Джон внимателно взе и трите чаши за вино и ги опакова в прозрачни полиетиленови торбички, които на следващия ден отнесе със себе си в медицинска лаборатория, за да ги изследва.
“Можем да изпратим резултатите по пощата на адреса ви, ако просто го оставите тук”, каза му представител и той се съгласи.
Резултатите дойдоха в същия ден, в който навърши 70 години, и се оказа, че ДНК-то му не съвпада с това на предполагаемите му синове. Джон бил шокиран от откритието си и то разтърсило самата му същност.
“Защо би направила това?”, запита се той. Докато мислеше за последиците от откритието си, Джон премина през различни емоции.
Тя е лъгала, всичко е било лъжа, всички тези години са били лъжи – извика Джон.
Колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно му ставаше. Целият му живот беше всъщност една голяма лъжа. Жена му му беше изневерила и беше отнесла тайната си в гроба, въпреки че той ѝ беше верен.
“Татко?” Гласът на Итън на вратата го изкара от размислите му.
“Татко, ти си тръгна от партито, след като получи тази поща, всичко ли е наред?” Джуд попита.
“Татко?” Джаред се обади. “Всички сме тук, татко, какво става?”
Джон взел решение точно тогава и поканил и тримата мъже в стаята си. Там им разказал всичко, което открил, без да пропуска нищо, а те слушали възторжено, зашеметени и разгневени в еднаква степен.
“Ти винаги ще бъдеш наш баща”, казаха му те.
След това Джон посетил гроба на съпругата си, за да се помири с нея.
“Не знам защо си направила това, което си направила, Пенелопе”, каза той, след като положи букет рози за нея. “Не знам как се чувствам и аз към това, което си направила, но знам, че няма да изоставя синовете ни. Ще продължа да бъда техен баща”, каза й той.
Малко след откритието адвокат, който работел за току-що починал богат мъж, се свързал с братята. Той е имал документи, които е трябвало да им бъдат предадени в случай на смъртта на богаташа, затова ги е издирил.
Те научиха, че истинският им биологичен баща е богаташът, но никога нямаше да го опознаят, защото вече го нямаше.
“Ние не познавахме този човек” – каза Юда, говорейки от името на всички тях. “Няма да вземем парите му.”
Адвокатът беше шокиран. Той бързо се опита да разясни какво ще пропуснат.
“Истинският ви баща е притежавал много успешна компания и въпреки че не е искал да има нищо общо с всички вас, е оставил доказателства за легитимността ви като негови наследници” – каза той.
“Ако той не е искал да има нищо общо с нас, то и ние не искаме да имаме нищо общо с парите му или с всичко, което го засяга. Това, че е оставил това доказателство, не означава нищо за нас, когато ни е изоставил”.
“Това е дело на майка ти” – въздъхна тихо адвокатът.
“Майка ти е накарала биологичния ти баща да обещае, че няма да те обяви за своя, защото е знаела колко много те обича съпругът ѝ. Всъщност моят шеф беше неин близък приятел и тя го накара да го направи, защото искаше съпругът ѝ да има деца.”
“Не вярвам на това”, каза Джон.
“Това, което тя не е знаела, е, че той също е бил тайно влюбен в нея”. Адвокатът завърши. “Моля ви, не изхвърляйте труда на живота му. Най-малкото помислете дали да не поставите някой друг начело, докато не сте готов да поемете юздите”.
Братята и баща им размислиха и приеха сделката, запазвайки суверенните си права като собственици на компанията, като същевременно делегираха същинската работа на онези, които знаеха за нея.
Междувременно те се подготвяли да навлязат в света на бизнеса, като посещавали професионални курсове в тази област, а когато били готови, се включили и се превърнали в уважавано трио в света на предприятията. Джон става свидетел на всичко това и умира на 102-годишна възраст.
