Момче, което е било сигурно, че баща му е починал отдавна, е стреснато, когато получава писмо, че баща му всъщност е починал наскоро. В допълнение към тази шокираща новина, момчето наследява недовършена къща и докато я изследва един ден, открива заключен капак, криещ невероятна тайна за баща му.
— Ооо! Това ме изплаши адски! — 13-годишният Том ахна, докато се хващаше за сърцето. Той беше толкова съсредоточен в запомнянето на математически формули за предстоящия си тест, когато на вратата се звънна силно и го стресна. Когато отвори вратата, той видя г-н Кени, местния пощальон, на прага с писмо в ръка.
Докато Том събираше пощата и затваряше вратата след себе си, той беше любопитен да разбере какво има вътре, когато видя името си, отпечатано върху бежов плик. Когато го разкъса и извади писмо, нова вълна от шок го заля.
— Какво… Баща ми е починал преди две седмици и ми завещал къщата си? Как е възможно това? Дядо ми каза, че баща ми е починал, когато съм бил малък. — Том беше изумен, докато четеше писмото, публикувано от адвокат, който беше поискал присъствието му, за да уреди всички юридически формалности по наследството…
Докато Том седеше сам в стаята си, той не можеше да се отърси от мисълта за скорошното си наследство и новооткритата истина за предполагаемата смърт на баща му. Умът му се върна назад и доколкото си спомняше, дядо му Себастиан, богат банкер в окръга, беше всичко, което имаше.
Майката на Том беше починала по време на раждане и единствените му спомени за нея бяха снимките й с дядо му в стар семеен албум.
Когато Том беше на 5, дядо му каза, че баща му е изоставил майка му, когато научил, че е бременна, и избягал от града. Същата година му казаха, че баща му е починал от свръхдоза.
Докато Том растеше, предателството на баща му му тежеше. Омразата му към този човек бе пуснала дълбоки корени в сърцето му и той никога не пожела да говори за баща си или да знае нещо за него. Но внезапното получаване на писмото с новината за скорошната му смърт само преди две седмици разтърси Том.
Няколко въпроса преследваха ума му. И в този момент Том внезапно си спомни мъж, който се беше приближил до него пред вратата на училището му преди няколко месеца, твърдейки, че е неговият отчужден баща.
Същата вечер Том се прибираше от училище, когато скитникът изведнъж го спря и се представи като баща му. Човекът изглеждаше болен и отпаднал, така че Том го помисли за пияница, който го мами за пари.
— Сине, аз съм твоят баща! — мъжът извика отново на Том, но момчето не му обърна внимание и ядосано се отдалечи.
— Баща ми беше мръсен мошеник, който изостави майка ми и мен. Този човек вече е мъртъв. Чуваш ли ме, грозен измамник? Трябваше да измислиш друга приказка, глупако. Не смей да ме мамиш… Просто се разкарай, преди да съм извикал полиция! — Том заплаши мъжа и избяга.
Той никога повече не го видя и не придаде значение на думите му. Но сега той беше толкова объркан, докато четеше писмото отново и отново. Виждането на думите „баща“ и „син“ на хартията го удари като тон тухли. Освен това Том не беше съвсем сигурен дали това не е някаква измама, затова реши да говори с дядо си.
— Дядо, исках да те попитам нещо… Днес получих това писмо от адвокат в Чикаго. В него се казва, че баща ми ми е завещал къщата си. — каза Том, докато показваше писмото на дядо си.
Себастиан беше разтърсен, когато изпусна вилицата и започна да кашля, като видя думите „Ричард Ларънс“ на писмото.
— Как е възможно, дядо? Ти ми каза, че баща ми е починал, когато бях малък. Но в писмото пише, че е починал само преди две седмици… Какво става и кой е този човек, който ми е оставил къщата си? Наистина ли е баща ми? Беше ли жив? — добави Том.
За негова изненада дядо му не придаде никакво значение на разкритието и се държеше нормално, като пъхна писмото обратно в плика и се облегна назад.
— Баща ти беше глупак! Живя толкова нещастен живот… Употребяваше наркотици… имаше множество връзки с жени. Боже! Нещата, които правеше, бяха просто отвратителни и дори не искам да говоря за тях !И знаеш ли какво?Просто се опитвах да те защитя от лошото му влияние. Повярвай ми,синко…баща ти беше ужасен човек.Не исках да знаеш нищо за този пияница,затова излъгах,че е мъртъв.
— Дядо, как можа да направиш това? — Том беше бесен.
— Том, направих това, което беше добро за теб. — опита се Себастиан да вразуми внука си. Но момчето беше толкова разбито и се почувства предадено от собствения си дядо.
— За мое добро? Дори не знаеш какво си направил? Ти ми каза, че баща ми е бил толкова лош човек, че е изоставил майка ми. Мразех го за това, нали? Все още е така… Накара ме да обещая, че никога няма да питам нищо за него… И аз се съгласих. Но това не означава, че си имал право да ме лъжеш за смъртта му. Как можа да ме измамиш, дядо?
— Томи, успокой се. Твърде малък си, за да разбереш защо те излъгах. Но всичко, което мога да кажа е, че го направих за твое добро… и ще разбереш, че бях прав, когато пораснеш. — каза Себастиан.
— Как, за бога, беше това за мое добро, дядо? Ти ми каза, че баща ми е мъртъв, докато беше още жив. Чудя се какви други тайни си пазил от мен. Не мисля, че някога ще мога да ти повярвам отново… Моля те, кажи ми сега, ако има нещо друго, което си скрил от мен, преди аз да го открия.
В разгорещения момент момчето избухна в гняв, разочаровано от суровите правила и очаквания на дядо си, а сега и от лъжата за смъртта на баща му.
— От какъв цвят панталони да нося до прическата ми и дори с кого да бъда приятел и какво да ям…ти винаги решаваш всичко вместо мен. Не съм робот, дядо…Аз съм на 13 и съм достатъчно голям, за да взема сам решения. Искам да ме заведеш в Чикаго… и искам да се срещна с адвоката и да видя онази къща, която баща ми ми е оставил. — възрази Том.
Внезапното избухване на внука му смая Себастиан и кръвта му започна да кипи.
— Имаш всичко, за което едно дете може само да мечтае… не е ли достатъчно? Отгледах те сам. Правил съм ти най-добрите подаръци за рождения ден… водил съм те на скъпи ваканции, а ти ходиш в престижно училище. Направих всичко, което родителите ти трябваше да направят за теб… Какво повече искаш? Спри да повишаваш тон, млади човече. Помни с кого говориш. И по-добре съжалявай за това, което каза.
— Всичко вървеше чудесно, докато не дойде това проклето писмо. Трябва да си ми благодарен, защото те чака светло бъдеще. Нека ти кажа едно нещо ясно, Том… Просто забрави за това глупаво писмо и баща ти… И двете са безполезни.
— Няма да отидеш в Чикаго и това е окончателно! Ако все още искаш да отидеш там, ще трябва да забравиш за моите пари и всякаква подкрепа в бъдеще. — добави Себастиан строго, докато нахлу в стаята си.
Докато Том разочаровано седна на стола си, той реши да избяга от грижите на дядо си, за да се срещне сам с адвоката. Знаеше, че това е рисковано решение и че дядо му ще му се ядоса, но не беше готов да остави единствения си шанс да научи повече за починалия си баща да се изплъзне.
И така, на следващия ден Том открадна малко пари от шкафчето на дядо си и взе автобус за Чикаго.
Когато влезе в адвокатската кантора, той видя жена, седнала на масата срещу адвоката. Тя изведнъж се обърна и му се усмихна, но Том не можа да я познае.
— Дядо ти не дойде ли с теб? — попита адвокатът Том.
— Не, не го направи. — Том беше изненадан, тъй като никога не е знаел за такова изискване. Започна да се паникьосва, тъй като беше извървял дълъг път за това и за момент се усъмни дали не е някакъв капан.
— Страхувам се, че не можем да уредим формалностите без надзора на възрастен, Том. — каза адвокатът. — Но не се притеснявай…Леля ти Хилда е тук и двамата заедно наследявате къщата на баща ти! Така че тя ще може да ти помогне.
— Леля ми? — въздъхна Том, когато жената стана от стола си и го прегърна.
— Да, сладурче! — каза Хилда. — Аз съм твоя леля…сестрата на баща ти. Получи ли писмото? Знаех, че ще дойдеш, но мислех, че дядо ти ще дойде с теб… Той не ти ли каза за мен? Няма значение! Нека свършим с документите бързо и ще поговорим.
Том беше потресен да открие, че има леля, за която не знаеше, че съществува, а дядо му никога не му беше казвал нищо за нея. Хилда и Том завършиха заедно формалностите, преди да тръгнат към близкото кафене. Докато отпиваше от пенлива чаша капучино, Том наруши мълчанието на леля си, призовавайки я да разкрие всичко за баща му.
— Лельо Хилда, дядо ми ми каза, че баща ми никога не е искал деца и е изоставил майка ми, когато тя е била бременна. Но сега всичко е толкова объркващо. Защо баща ми остави къщата си на мен, ако никога не ме е искал? Мислех, че е мъртъв…Дядо ми ми каза, че е починал, когато бях малък. Но баща ми почина само преди две седмици. Къде беше той, ако е бил жив през всичките тези години? Защо не дойде да ме види? Какво става, Лельо Хилда?
— Баща ти беше уличен художник, който си изкарваше прехраната, като рисуваше красиви портрети на хора. — започна Хилда. — И така той срещна майка ти Алис един ден, когато тя се обърна към него, за да й нарисува портрет. Брат ми винаги ми е казвал, че тя е най-красивата жена, която е виждал.
— И те се влюбиха? Като по филмите? Той е флиртувал с мама колкото искал и я зарязал, когато била бременна, нали? — Том ядно я прекъсна.
— Не точно! Когато баща ти срещна майка ти, той вече имаше връзка с друга жена. Тя се казваше Емили.
— Какво? Баща ми вече е бил влюбен в някого и накрая се влюбил в майка ми?
— Ще се изненадаш да разбереш, че баща ти е поддържал добри отношения и с двете жени за доста време, без да бъде хванат. — засмя се Хилда. — Но един ден той реши да избере само една от тях.
— Кого избра? Обзалагам се, че баща ми е зарязал майка ми и е избрал Емили. — възмути се Том.
— Не! Той избра майка ти! — разкри Хилда, докато Том ахна от шок.
Както се оказа, връзката на Ричард и Емили вече била изчерпана и той решил да скъса с нея. Той искал да продължи с Алис и точно когато се канел да прекрати връзката си с Емили, тя му казала, че е бременна с детето им.
Това било голям удар за сърцето на Ричард, но било нищо в сравнение с шока, когато разбрал, че Алис също е бременна с детето му по същото време.
— Той беше в голяма беда. — засмя се Хилда. — Не знаеше какво да прави и непрекъснато ме питаше за идеи. Още помня как прекарахме цяла нощ в обсъждане кое е най-добро за него и двете му бременни приятелки.
След като прекарал няколко безсънни нощи, Ричард взел най-трудното решение в живота си. Той се срещнал с Емили един ден и смело прекратил връзката им. Дори тя се съгласила, като му казала, че няма много изгледи за светло бъдеще с него. Ричард се разделил с Емили, като обещал да се грижи за нея и бебето им, докато тя не намери някой по-добър.
— Значи той просто е напуснал бременната си бивша приятелка заради майка ми? — прекъсна го Том. — Това все още е евтино.
— Връзката им беше сложна, скъпи… Сега няма да разбереш! Баща ти и майка ти заживяха заедно след това, против волята на дядо ти. Бяха много щастливи заедно и се подготвяха за появата на бебето си. Дори планираха да оженят след това!
— Това беше най-щастливият момент в живота на брат ми, но един ден всичко беше унищожено. — каза Хилда със сълзи, блеснали в очите й, когато си спомни тази съдбовна трагедия.
Един следобед Ричард и Алис се връщали в апартамента си под наем в центъра на Чикаго след среща с техния лекар. Алис била в напреднала бременност и трябвало да бъде приета в болницата следващата седмица, тъй като терминът й почти наближавал.
Ричард и Алис били толкова развълнувани и точно когато пресичали бензиностанцията, бившата му приятелка ги забелязала да се целуват в колата, докато минавали покрай нея.
Емили била бясна и ревнива. Чувствала се пренебрегната и въпреки че доброволно се разделила с Ричард, не можела да понесе гледката да се смее и да се гушка с друга жена. Да гледа Ричард и Алис щастливи заедно подхранило гнева й, особено след като тя все още била сама.
В пристъп на гняв, Емили решила да убие Ричард и Алис, като блъсне колата им. Тя натиснала газта и ускорила и в миг всичко завършило трагично.
Когато Ричард бавно отворил очи няколко часа по-късно, усетил болка да пронизва тялото му, докато се опитвал да седне на болничното легло. Мъчел се да си спомни какво се е случило и последното нещо, което успял да си спомни, било скърцащият рев на спирачките и убийственото скърцане на метал.
Докато се опитвал да събере събитията, довели до фаталната автомобилна катастрофа, реалността го ударила като тон тухли, когато осъзнал, че е оцелял. Сърцето на Ричард започнало да бие, когато лекарят му казал, че двете бременни жени са в критично състояние.
— Майка ти трябваше да се подложи на сложна операция, Том. — разкри Хилда, проронвайки сълзи.
— Лекарите успяха да спасят само теб, но не и майка ти.
Сълзите се стичаха по лицето на Том и сърцето му започна да се свива.
— Ами бившата приятелка на татко и нейното бебе? — попита той.
— Поради удара от катастрофата състоянието на Емили беше критично. Тя се нуждаеше от скъпа операция. Баща ти й беше бесен, че е причинила всичко това, но той реши да спаси нея и нероденото им дете. За съжаление, той нямаше пари, така че той се обърна към дядо ти за помощ.
— Дядо ти мразеше баща ти още преди тази ужасна трагедия да се случи. — добави Хилда. — Той смяташе баща ти за неудачник, който е подмамил майка ти да се влюби в него. Инцидентът и смъртта на майка ти само влошиха нещата, а омразата му към баща ти набъбна в сърцето му. Така че твоят дядо реши да отмъсти за смъртта на дъщеря си.
— Той се съгласи да помогне за спасяването на Емили и нейното бебе само ако баща ти се откаже от попечителството си над теб и обещае никога повече да не те види.
— Ричард се разкъсваше между спасяването на бившата си приятелка и нероденото им дете и теб. — плачеше Хилда. — С натежало сърце той се съгласи да се отдалечи от живота ти, след като дядо ти му даде парите, от които се нуждаеше за лечението на Емили. За съжаление Емили и бебето починаха няколко седмици по-късно и животът на брат ми беше напълно съсипан.
Ричард загубил всичко за миг и дори посетил Себастиан няколко пъти, молейки го да върне бебето му. Но Себастиан отказал и се преместил от Чикаго с внука си.
— Животът на брат ми се превърна в хаос, когато видя дядо ти да се качва на самолета с теб, сгушен в ръцете му. Той знаеше, че бъдещето ти ще бъде светло и обещаващо, ако живееш с дядо си. Така че никога повече не е безпокоил теб или него. И преди 10 години баща ти ми каза, че строи къща в чест на покойната си любима…
— Къща за мама? Това ли е къщата, която той ми завеща като наследство?
— Да! Това беше къщата на мечтите на майка ти и брат ми беше развълнуван да я построи. Отне му 10 години, за да я построи… Но преди няколко месеца той беше диагностициран с рак и трябваше да спре да работи. Той разбра, че не му остава много време, затова реши да наруши обещанието си към дядо ти. Но когато се върна, той беше с разбито сърце и отказа да ми каже защо. Брат ми започна да пие много и един ден, само няколко дни преди умре, плака, че иска да умре по-скоро. — разказа Хилда.
— Къде е тази къща? Искам да я видя. — каза Том, а очите му се напълниха със сълзи.
По-късно същия следобед Том пристигна пред нещо, което изглеждаше като недовършено чудо с лице към морето в покрайнините на града. Не чувстваше нищо необичайно в къщата, докато леля му не му показа капак, закрепен с ръждясала ключалка на пода.
— Ето го ключа…отвори го! — каза тя и извади ключ от държача на стената. Любопитен, Том отключи капака и слезе по скърцащите стълби, които водеха към малка стая. Очите на момчето отказаха да мигат и устата му се отвори широко от шок, когато Хилда запали лампите.
Цялата стая, която беше малката художествена галерия на покойния Ричард, беше пълна с портрети на Том от различни времеви линии. Имаше картини на Том, който вдига първия си трофей в училище, на него, който плаче, докато става, след като е паднал от колелото си, и дори една с улични кучета, които го гонят на фона!
— О, Боже мой! Как… как татко е знаел всичко това? — Том ахна, взирайки се в съкровищницата от портрети.
Том избухна в сълзи, когато научи, че баща му Ричард тайно го е наблюдавал как расте отдалеч през всичките тези години.
— И това беше последната му твоя картина! Това е единственият портрет на вас двамата заедно! — каза Хилда, когато погледът на Том се насочи към портрета на ядосан ученик, който крещи на просяк пред портата на училището.
Сърцето на Том се разтуптя в гърдите му, когато разпозна бедния човек на картината. Беше толкова виновен, че не даде на баща си нито един шанс да говори с него и беше толкова ядосан на дядо си, че го лиши от любовта на баща му.
По-късно същия ден Том се обади на дядо си и му каза, че никога няма да се върне. И никога повече не се върна при дядо си, като остана да живее при леля си.
С годините Том освободи гнева си и превърна скръбта си в нещо красиво. Той реши да следва стъпките на баща си и да запази любовта си към изкуството жива.
На 18-ия си рожден ден той продаде недовършената къща на покойния си баща на собственик на хотел и с парите от продажбата се записва в Художествената академия.
