Син не позволява на майка си да участва в абитуриентския му бал, защото смята, че тя изглежда твърде стара и ще го засрами пред съучениците му. Въпреки това майката се появява на бала и шокира всички, като не само печели титлата “кралица на бала”, но и прави нещо неочаквано.
Стела Бекер беше самотна майка, отглеждаща сина си тийнейджър Адам, след като съпругът й Едуард си отиде преди години. Тя беше ужасена, когато разбра, че е останала сама със сина си и ще трябва да се справя сама с всичко.
Стела се омъжи за Едуард малко след като завърши колежа и никога не отдели много време на кариерата си. Тя стана любяща съпруга и майка, съсредоточена единствено върху нуждите на семейството си.
Тя беше с разбито сърце, когато един ден Едуард внезапно почина от инфаркт. Как можа да я остави така?
След смъртта на Едуард Стела се бореше да се върне към нормалното си състояние. Започва да кандидатства за работа и едва след месеци на отказ получи такава като продавачка в хранителен магазин.
Работата й по някакъв начин я разсея от смъртта на Едуард и й даде мотивация да продължи, но Стела също така се бе изоставила. Не я интересуваше как изглежда или дали дрехите й са измачкани и износени, нито дали цветът й стои ужасно.
В крайна сметка, защо трябва да я интересува? Кой би й направил комплимент, дори ако изглеждаше красива, когато Едуард го нямаше? За нея нямаше смисъл да се облича добре и да изглежда красива.
Но тя грешеше, невероятно грешеше. Тя трябваше да направи това за себе си и Адам…
— И така, Адам, какво смяташ да облечеш на бала? — попита Стела ентусиазирано Адам. Вечеряха и Стела реши, че е подходящ момент да поговорят за облеклото му за големия ден.
— Не съм сигурен, мамо… — Адам отговори категорично. — Още не съм решил.
— Хайде, Адам! Сериозно ли говориш? Защо още не си решил? Толкова се вълнувам за бала ти, че се записах да бъда доброволец!
— Какво? — Адам беше зашеметен. — Защо? Защо ненужно се опитваш да бъдеш част от това?
— Какво става с теб, Адам? — попита Стела и остави вилицата си. — Случайно имам малко свободно време и искам да помогна на твоето училище с подготовката!
— Моля те, мамо! — Адам изръмжа. — Стой далеч от това, става ли? Не искам да си там!!!
— Не ставай смешен, Адам! Аз съм доброволец за събитието! – отвърна Стела. — Трябва да бъда там! И нямам сто хиляди синове! Имам само един син и какъв е проблемът, ако присъствам на бала ти?
В този момент Адам бутна стола си назад и скочи на крака, хвърляйки вилицата си на масата.
— Защото изглеждаш ужасно стара мамо! Разбираш ли? След като татко си отиде, ти просто се остави! Изглеждаш твърде стара за възрастта си и не оценявам, че си там в моя специален ден! Ще се появиш там със стар и дрипав вид и просто ще ме засрамиш!
Стела имаше чувството, че цялото й тяло е изтръпнало.
— Адам… — промърмори тя. — Чакай, какво казваш?
— Независимо дали ти харесва или не, мамо, това е истината! Така че, моля те! Просто стой далеч от моята работа!! — заяви Адам и се отдалечи.
Стела остана обляна в сълзи, неспособна да проумее какво се бе случило току-що.
Когато големият ден дойде няколко дни по-късно, Адам се облече в изискан костюм и беше готов да отиде на бала. Той нямаше дама, но имаше куп приятели, с които правеше планове. Стела беше в стаята си, когато той излезе и той не си направи труда да я уведоми, че заминава за бала.
— Слава богу, че не е ходила в училище! — помисли си той, докато тръгваше. — Надявам се, че днес ще бъде невероятно!
Всички се бяха събрали в залата за тържеството, включително Адам, който беше зает с приятелите си и техните дами, когато глас от високоговорителя привлече вниманието му. Гласът прочете стихотворение през високоговорителя и всички в публиката млъкнаха. Настъпи мълчание.
— …Всеки ден тя става от леглото си, с мисълта за сина си в главата си… Външният ми вид може да е всичко, което има значение за вас, но никога не забравяйте жертвите, които направих за вас!
Адам разпозна гласа. Беше на Стела. Тя рецитираше стихотворение за това как, въпреки страданието си, се е грижила за него през всичките тези години. Тя каза, че е забравила за себе си, когато баща му си е отишъл, но никога няма да го пренебрегне, особено в този ден, когато той очаква майка му да изглежда красива за него.
С това, Стелa се появи пред всички, облечена в прекрасна рокля. Когато Адам я видя, челюстта му падна на пода. Не можеше да повярва, че е тя! Изглеждаше зашеметяващо!
— Мамо! — извика той, докато се приближаваше към нея. — Изглеждаш невероятно! О, толкова съжалявам за това, което казах… Толкова съжалявам!
Стела му се усмихна и хвана ръката му в своята.
— Въпреки че сгреши в начина, по който го каза, Адам, сега разбирам, че си бил прав. Трябваше да положа усилия за теб. Съжалявам…
— Не бива да съжаляваш, мамо. — увери я Адам и я обгърна с ръце. — Съжалявам! През цялото това време мислех само за себе си… — Адам разбра, че Стела е преживяла много и че той й се е разгневил, без да осъзнава колко трудни са нещата за нея.
Всички в залата бяха емоционални в този момент, някои бърсаха очи, за да спрат сълзите. Но това не беше краят на историята.
В края на бала кралицата на бала Мадисън подготви страхотна изненада за Стела.
Когато беше поканена на сцената да приеме титлата си, Мадисън се приближи до Стела и й каза:
— Вие сте истинската кралица на бала тази вечер, г-жо Бекер. Вие заслужавате титлата, не аз!
— О, не… не мога… — Стела протестира, но Мадисън не я слушаше. Тя даде пояса на кралица на бала на Стела и всички в стаята ръкопляскаха и крещяха.
— Това е моята красива майка! – каза си Адам със сълзи на очи. — Това е моята мама!
