Нели отчаяно иска да намери любовта, но се страхува, че никога няма да срещне подходящия човек. Докато вижда как хората около нея намират любовта, тя забелязва, че мъж, когото би искала да срещне, е изоставен от друго момиче. Нели решава да му остави бележка, преструвайки се на другото момиче, за да получи шанс да поговори с него.
На гишето в местен бар тридесетгодишна сервитьорка на име Нели избърсва чашите. Както обикновено, тя разговаряше с колегата си Рон, бармана, в свободния момент между сервирането и приемането на поръчки.
Рон наливаше напитки на клиентите, докато разговаряше с Нели. “Нека се разберем. Не обичаш да ходиш в клубове, защото са прекалено шумни – каза Рон, като повдигна вежда.
“Да, точно така – уверено отвърна Нели и избърса една чаша, докато тя заблестя.
Като поклати глава, Рон продължи да изброява точките си. „Не обичаш да ходиш на срещи на сляпо, защото отнемат твърде много време и не ти харесват…“
„Да, това също е вярно, не ги харесвам“, кимна Нели и постави чистата чаша на рафта.
“И не искаш да се регистрираш в сайтовете за запознанства, защото там има твърде много чудаци. Но все пак искаш да откриеш любовта на живота си, нали?”
Рон каза със саркастичен тон и се усмихна, докато си наливаше бира.
„Е, това е почти всичко…“ Нели отговори, осъзнавайки накъде води Рон. Тя въздъхна, чувствайки се малко отбранителна.
„И така, как очакваш твоят принц да те намери, ако всичко, което правиш, е да работиш и да четеш книги вкъщи?“ Рон попита, облегнат на плота, а очите му блестяха от забавление.
„В книгите, които не харесваш толкова много, принцът винаги намира начин!“ Нели отвърна на удара, като скръсти ръце.
“Може би затова се наричат книги. В реалния живот е различно“ – добави Рон със смях, докато се връщаше към работата си и подаваше на един клиент питието им.
Нели знаеше, че Рон е прав. На малко повече от тридесет години тя не можеше да се похвали с голям личен опит.
С напредването на възрастта й става все по-трудно да се запознава с нови хора и да събира смелост да развива връзки.
Тя почувствала чувство на неудовлетвореност. Защо животът ѝ не можеше да прилича повече на историите, които четеше? Жадувала за връзка, но страховете и несигурността ѝ я възпирали.
Барът беше слабо осветен, изпълнен с шумолене на разговори и звън на чаши. Нели се огледа, забелязвайки редовните посетители и няколко нови лица.
Тя обичаше работата си, но тя често я караше да се чувства още по-изолирана. Гледаше как хората идват и си отиват, как се смеят и общуват, а тя оставаше настрана и почистваше бъркотията им.
Изведнъж Нели забелязала, че един мъж се опитва да флиртува с красива жена на бара.
Това й се стори много интересно, защото лицето на мъжа изглеждаше толкова искрено и любезно, а и й хареса как неловко и нервно се приближи до жената. Нели решила да се приближи малко, за да подслушва.
“Извинете ме… Вие сте много красива. Мога ли да ви купя един коктейл?“ – попита мъжът, като гласът му леко трепереше.
Жената явно не беше впечатлена. Тя бавно го изгледа нагоре-надолу и неохотно отговори: „Аз пия мартини…“.
Мъжът се обърна към Рон и показвайки два пръста, каза: „Две мартинита, моля.“
Обръщайки се обратно към жената, той продължи, а Нели се опита дискретно да наблюдава двойката, защото беше много любопитна към мъжа.
“Казвам се Питър – каза той и се усмихна нервно.
“Моника – отвърна жената, като едва установи контакт с него.
Нели наблюдаваше как Питър се опитва да поддържа разговора, но й беше ясно, че жената не се интересува.
Тя искаше само безплатните коктейли. Питър продължи да говори, като питаше Моника за любимите ѝ филми и хобита, но отговорите ѝ бяха кратки и незаинтересовани. Тя продължаваше да се оглежда в бара и да изглежда отегчена.
Няколко минути по-късно, след като се върна на касата от една от обиколките си, Нели забеляза, че жената е напуснала бара, но Питър все още седеше на касата и се оглеждаше, сякаш я чакаше.
Нели се приближи до Рон и прошепна, сочейки към Питър: „Какво чака той? Тя си тръгна.”
“Чух я да казва, че отива до тоалетната. Тя го излъга и се прибра вкъщи. Класика. Защо ти пука?”
„Не ми пука, просто ми е любопитно…“
Нели много съжаляваше за Питър. Тя видя искрената доброта в очите му и почувства угризения на съпричастност. Той не заслужаваше да се отнасят с него по този начин.
Докато той отсъстваше в тоалетната, тя направи нещо, което никога не беше очаквала от себе си. Взела химикалка и написала бележка на една салфетка.
“Съжалявам, Питър, но трябваше да бягам… Беше ми много приятно да разговарям с теб. Ето моя номер. Не забравяй да ми пишеш!”
Тя записа номера си, постави го под чашата на Питър и си тръгна. Когато Питър се върна, той видя бележката и я прочете, а лицето му веднага се озари от усмивка. Той плати сметката си и излезе от бара, стиснал салфетката като спасително въже.
Рон погледна изненадано Нели и попита: „Какво правиш?“.
“Нищо – отвърна Нели с усмивка. Но вътре в себе си тя почувства трепетно вълнение. Нямаше търпение да види какво ще се случи по-нататък.
Същата вечер вкъщи Нели продължаваше да поглежда към телефона си, знаейки, че е направила нещо нередно. Не трябваше да пише нищо. Само беше заблудила Питър и определено не беше подобрила нещата.
Трябваше сама да се обърне към него, ако искаше да се срещне с него, но това беше най-страшното нещо, което можеше да си представи да направи. Никога не би се осмелила.
Умът на Нели се забърза, докато си възпроизвеждаше събитията от деня. Знаеше, че е трябвало да бъде честна от самото начало, но страхът беше взел връх.
Сега беше затънала в мрежа, която сама си беше създала, и тревогата я гризеше.
Изведнъж Нели чу известие за съобщение. Беше Питър.
“Здравей отново, Моника! Съжалявам, че трябваше да си тръгнеш. Наистина ми беше приятно да говоря с теб! Добре ли си?”
Виждайки съобщението, Нели е зашеметена. Тя не знаеше какво да прави. Не можеше просто да не отговори. Може би сега беше моментът да признае всичко и да каже на Петър истината. Пръстите ѝ надвиснаха над клавиатурата, а сърцето ѝ се разтуптя.
Но Нели не можа да се въздържи да не хване телефона и да не види съобщението. То я накара да се почувства желана и тя осъзна колко много ѝ липсваха вниманието и общуването.
И ето че един мил, учтив и привлекателен мъж й изпращаше съобщения. Нели продължила да отговаря, като се преструвала на Моника.
Двамата флиртуваха и се шегуваха, прескачайки от тема на тема, а на моменти Нели дори забравяше, че се преструва на някой друг. Всяко съобщение от Питър предизвикваше усмивка на лицето ѝ и тя се оказа, че с нетърпение очаква отговорите му.
Петър: „Кой е любимият ти филм, Моника?“
Нели: “О, това е труден въпрос! Вероятно „Тетрадката“. А ти?”
Питър: “Аз съм голям фен на „Началото“. Завладяващ е, но е толкова готин.”
Разговорът им течеше без усилие и Нели усети, че връзката между тях нараства. Но натрапчивото чувство за вина оставаше, постоянно напомняне за нейната нечестност.
Колкото и да й беше приятно да разговаря с Питър, тя знаеше, че това не може да продължи вечно.
Но в крайна сметка игривото настроение се смени с момент на шок, който едва не спря сърцето ѝ. Тя видя съобщение от Питър.
“Наистина искам да те видя отново. Какво ще кажете за утре вечер? Знам един чудесен ресторант наблизо.”
Дъхът на Нели заседна в гърлото ѝ. Реалността на ситуацията се стовари върху нея.
Надяваше се този момент да не настъпи, но дълбоко в себе си знаеше, че е неизбежен. Умът ѝ се надпреварваше да измисля възможни оправдания, начини да избегне конфронтацията, от която се страхуваше.
Без да се замисля, Нели отговори: „Да, разбира се! Ще бъда там в седем!” Но осъзнаването бързо я върна към реалността.
Рано или късно това трябваше да се случи и сега тя трябваше да каже истината. След такава измама нямаше как това да се окаже добре.
През онази нощ Нели едва заспа. Тя се мяташе и въртеше, а умът ѝ беше изпълнен със сценарии как би могла да протече срещата с Питър.
Представяше си разочарованието му, гнева му и болката в очите му, когато разбере, че тя не е Моника. Мисълта я измъчваше, но тя знаеше, че трябва да се изправи пред нея.
Денят мина бързо и скоро Нели погледна часовника в бара, осъзнавайки, че й остава по-малко от половин час до срещата с Питър и всичко ще свърши.
Сърцето ѝ се разтуптя, докато мислеше за това, което щеше да направи. Никога досега не се беше чувствала толкова нервна.
След като смяната ѝ приключи, тя отиде до тоалетната и се преоблече в семплата, но елегантна рокля, която беше взела със себе си. Пое си дълбоко дъх, погледна се в огледалото и се опита да събере необходимия й кураж.
Докато Нели вървеше към мястото на срещата, умът ѝ беше изпълнен с хиляди мисли. Тя продължаваше да мисли какво ще каже и как ще реагира Петър.
Дали щеше да се ядоса? Ще се почувства ли предаден? Тя нямаше представа какво да очаква, но знаеше, че трябва да бъде честна.
Приближавайки се към определеното място, тя го видя. Облечен в костюм и държащ букет цветя зад гърба си, Питър се оглеждаше нервно.
Сърцето на Нели се сви, когато видя надеждата и вълнението на лицето му. Почти се обърна назад, но после си спомни как беше започнала това и колко наранен щеше да бъде Питър, ако никой не се появи.
Тя си пое дълбоко дъх и направи първата уверена крачка към него.
„Здравей, Питър“, каза тя предпазливо.
Питър се обърна към нея, с объркан поглед на лицето си. „Здравей… Познаваме ли се?“
Нели усети буца в гърлото си, но знаеше, че трябва да я пропъди. „Трябва да поговорим“, каза тя тихо. „Аз не съм тази, за която ме мислиш.“
Очите на Питър се разшириха от изненада, но той не каза нищо. Просто я погледна в очакване на обяснение.
Нели си пое отново дълбоко дъх и започна да обяснява всичко. Тя му разказа как го е видяла в бара и е оставила бележката.
Обясни чувствата си и как е била привлечена от добрите му и нежни очи. Призна, че за разлика от момичето от бара, тя го цени и би дала всичко, за да бъде на мястото на онова момиче.
Ръцете на Питър се отпуснаха, докато тя говореше, а лицето му показа шок. Той не изглеждаше разстроен, но определено беше изненадан. Подобна ситуация беше немислима.
“Моля те да ми простиш. Постъпих ужасно. Толкова много съжалявам. Вероятно не искаш да ме виждаш повече. Просто не можех да те оставя тук, без да ти обясня истината – каза Нели, а в очите ѝ напираха сълзи.
Тя се обърна, за да си тръгне, като искаше да се махне възможно най-бързо. Беше уплашена и засрамена. Но изведнъж усети как Питър я хваща за ръката.
“Моля те, не си тръгвай – каза той нежно.
Нели се обърна към него, а очите ѝ бяха широко отворени от изненада. “Разбира се, изненадана съм от това как се получи всичко и не съм щастлива, че бях измамена. Но думите ти… Вярвам, че намеренията ти са били добри.”
Нели усети как я залива вълна на облекчение. Емоциите ѝ я заляха и тя не знаеше какво да каже.
“Масата вече е резервирана… Би било срамно да пропилеем такава възможност – каза с усмивка Питър и кимна към ресторанта.
Нели, която едва сдържаше сълзите си, кимна в знак на съгласие. Те влязоха заедно и Нели не можеше да не почувства, че това е началото на нещо ново.
Това беше съвпадение, което събра двама души, които иначе може би никога нямаше да се срещнат.
Когато седнаха и започнаха да разговарят, Нели почувства надежда, каквато не беше изпитвала от много време насам. Може би, само може би, този неочакван обрат можеше да доведе до нещо прекрасно.
