Челси е готова да се омъжи за Расмус, мъжа на мечтите си. Но когато сватбеният ден настъпва и гостите не се появяват, Челси трябва да разбере кой е отменил сватбата ѝ и дали младоженецът ѝ е подходящ за нея или не.
Винаги съм искала този романтичен живот от типа “Щастливо до края на дните си”. Затова, когато срещнах Расмус, си помислих, че най-накрая съм го получила. Но когато сватбеният ми ден започна да се разплита, изглеждаше, че вместо това съм получила кошмарната версия.
С Расмус се запознахме в една пекарна. Беше малка сладка среща, в която бях убедена, че той е идеалният човек за мен. Разменихме си номерата над ръжен хляб.
“Ще се видим наоколо, Челси”, каза той, държейки в ръка хляб от занаятчийско производство.
Обади ми се точно когато напусна пекарната, искайки да вечеряме същата вечер.
Две кратки години по-късно се събуждахме в сватбения си ден.
Тази сутрин се изкъпах рано, очаквайки с нетърпение срещите си за прическа и грим. Спомням си как седях на ръба на леглото в хотела, гледах роклята си и затаих дъх.
Нямах търпение да се омъжа за Расмус. Нямах търпение да започнем съвместния си живот.
И така, денят продължи – шаферката ми, сестра ми Джес, беше с мен и продължихме да се приготвяме.
“Къде е мама?” Джес попита. “Не трябва ли да се облича с нас?”
“Не, решихме, че ще е най-добре тя и татко да ни посрещнат на мястото на събитието. Знаеш, че тя не се разбира с Расмус.”
“Човек би си помислил, че досега мама ще е подредила чувствата си.”
Вярно беше, че родителите ми ме обичаха – но просто не можеха да видят мен и Расмус заедно.
“Просто има нещо нередно в него”, казваше баща ми. “Но ние уважаваме желанието ти да се омъжиш за него”.
По-близо до часа Джес се обади за колата на хотела и ние се отправихме към мястото на сватбата.
“Къде са всички?” Джес попита, повтаряйки мислите ми.
Беше цяла сватбена зала, на която буквално не се виждаше жива душа. Нямаше никаква табела за посрещане на гостите, никакви напитки за добре дошли, никаква украса, никакъв персонал и абсолютно никакви гости.
“Повикай Бренда на телефона – казах аз, говорейки за сватбения ми организатор.
Започвах да изпадам в паника. Бях облечена и готова да тръгна. Това трябваше да бъде моят специален ден.
“Бренда, къде са всички?” попитах, когато Джес ми подаде телефона.
“Какво имаш предвид?” Спокойният глас на Бренда прозвуча през високоговорителя.
“Аз съм на мястото на сватбата си, а тук няма никой!” Възкликнах, а в гласа ми се долавяше паника.
“Челси, скъпа”, каза Бренда. “Сватбата беше отменена. Директивата дойде на твоя имейл адрес само преди три дни”.
Сърцето ми почти спря да бие.
Как можах да отменя собствената си сватба? Прегледах имейлите си и сигурно беше така.
Поради непредвидени обстоятелства сватбата се отменя. Моля, уведомете всички гости и доставчици.
Но в това нямаше никакъв смисъл. Беше от корпоративния ми акаунт – акаунт, до който семейството ми имаше достъп, защото всички заедно работехме в семейния бизнес.
Умът ми се забърза – дали мама и татко? Можеха ли наистина да…? Не, не биха могли.
Винаги са казвали, че това е моят живот и моят избор. Дори и да не одобряваха Расмус, нямаше да ме наранят по този начин.
Трябваше да го чуя от тях.
Но родителите ми бяха също толкова шокирани, колкото и аз.
“Бяхме на полет, скъпа”, каза баща ми. “Имах бизнес среща и майка ти беше с мен. Ние нямахме нищо общо с това. Получихме отмяната от Бренда и просто искахме да ти дадем пространство”.
“Не съм виждала никакъв имейл – каза Джес. “Но ти знаеш колко съм зле с проверяването на пощата.”
Тогава ми хрумна – единственият друг човек, който щеше да има достъп до имейл акаунтите ми, служебни и лични, беше Расмус.
Същият човек, който трябваше да ме чака в другия край на пътеката.
Помолих Джес да ме закара до вкъщи, готова за отговори. Трябваше да знам какво се случва и как всичко се е развило без мое знание.
Влязох в малкия ни апартамент, а там беше той. Расмус седеше на дивана и ядеше купичка зърнена закуска. Нямаше никакво намерение да излиза от къщи, защото беше по потник, носеше очила, а косата му беше вълниста.
Липсваше обичайното му въоръжение – да е добре облечен, да има контактни очила и да е вдигнал косата си в характерната си прическа.
“Ти отмени сватбата ни?” Попитах, преди той да успее да каже нещо.
Расмус дори не се опита да го скрие. Беше отменил сватбата, защото преди три дни осъзнал, че колкото и да ме обича, не е готов за брак.
“Нямах смелостта да ти кажа” – каза той. “Помислих си, че ще си помислиш, че сватбата е на дневен ред, а после, когато се случи измъкването, ще искаш да го разследваш. Мислех, че така ще сваля напрежението от себе си.”
Докато стоях там, а сватбеният ми ден беше в руини около мен, осъзнах, че родителите ми са били прави. Расмус не беше човекът за мен. И колкото и да ме болеше, една част от мен изпитваше облекчение, че го е направил.
И така, ето ме тук, гледам сватбената си рокля и се чудя какво да правя с нея.
