Джейк вижда съседката си да се мъчи да окоси тревата и спира, за да помогне, заедно с тригодишния си син. Възрастната жена е благодарна за помощта и те започват да говорят за живота. Малко след това той открива, че тя не е просто благодарна. Тя е чудотворна.
— Ще поръчаме пица, когато се приберем тази вечер, приятел. Какво мислиш? — Джейк попита сина си Анди, който седеше на столчето в колата си и си играеше с таблета си. Хлапето само тананикаше на баща си, а Джейк въздъхна. Те се прибираха от кабинета на детския психолог и той нямаше представа как ще си позволи лечението, от което Анди се нуждаеше.
Синът му беше засегнат от смъртта на майка си преди година. Той почти не говореше и Джейк беше толкова притеснен за развитието му.
Той въздъхна, когато зави към тяхната улица, но забави колата, когато забеляза мисис Никълс да се навежда и да подрязва тревата си с градинска ножица.
Джейк погледна огледалото за обратно виждане; синът му все още беше концентриран върху таблета.
— Хей, приятел. Какво ще кажеш да помогнем на нашата съседка да окоси моравата си? — каза той и спря напълно колата пред къщата на по-възрастната жена.
Накрая Анди вдигна поглед от таблета си и Джейк се усмихна.
— Да вървим, приятел. — каза той, излизайки. Помогнал на сина си да слезе от колата и оставили таблета му.
— Г-жо Никълс! Имате ли нужда от помощ? — попита Джейк, докато вървеше към дамата, държейки ръката на сина си.
— О! Джейк, скъпи. Сигурен ли си? Просто не знам как да работя с тази проклета косачка. — По-възрастната жена се усмихна, като с една ръка държеше кръста си, сякаш изпитваше болка.
— Можехте да ми се обадите, г-жо Никълс. С удоволствие бих помогнал, въпреки че днес бяхме в града. — отговори Джейк, усмихвайки се. — Къде е косачката?
— В гаража, скъпи. Хей, Анди. Защо не седнем с теб на верандата ми и не хапнем бисквитки? — попита по-възрастната дама момченцето, което кимна. На Джейк му се стори, че вижда намек за усмивка при споменаването на бисквитките, но не беше сигурен.
Анди последва дамата и я изчака да изнесе бисквитките на верандата, докато Джейк отиде до гаража да вземе косачката.
Градината й беше сериозно обрасла, така че работата отне известно време и по някое време Анди дори дойде и се престори, че помага. Но той бързо се върна да хапне още бисквитки.
Г-жа Никълс потупа Джейк по рамото и го стресна.
— Хей, Джейк. Анди заспа дори при целия този шум. — каза тя тихо. — Как върви всичко при вас, момчета?
— О, добре. Не е лесно, г-жо Никълс. Смъртта на жена ми беше… ужасна за него. Удивително е какво могат да разберат децата дори на неговата възраст. — Джейк бързо се освободи от всичките си текущи проблеми, включително факта, че не може да си позволи лечението на сина си.
— Няма ли някой, който да ти помогне? Да ти заеме пари? — попита г-жа Никълс.
— Не. Останалата част от семейството ни също не е добре финансово. Трудни времена са, г-жо Никълс. — отговори Джейк и най-накрая приключи работата.
— Благодаря ти за това, скъпи. Защо не останете за вечеря? — предложи по-възрастната жена.
— Не, госпожо. Обещах пица на Анди тази вечер и мисля, че той е уморен от днес. Честно казано, и аз съм уморен. Но винаги сте добре дошла. Обадете ми се, когато отново трябва да косите тревата си.
Той взе детето си, настани го в колата и те тръгнаха към дома си, който беше само на пет къщи.
Г-жа Никълс им махна за довиждане, но през цялото време устните й бяха свити.
Няколко дни по-късно Джейк получи обаждане от непознат номер и се намръщи, когато вдигна.
— Здравейте?
— Г-н Колинс? Джейк Колинс? — попита мъжки глас.
— Да?
— Г-н Коен е. Аз съм адвокат, който представлява г-жа Никълс при продажбата на настоящата й къща. — разкри гласът.
Джейк повдигна вежди.
— О, не знаех, че се мести.
— Да, добре. Г-жа Никълс най-накрая намери купувач и продажбата върви бързо. Ще ми трябва вашата банкова информация. — продължи адвокатът с безсмислено отношение.
— Не разбирам. Какво общо има тази продажба с мен?
— Г-жа Никълс не ви ли каза? Тя ви дава 100 000 долара от продажбата. Като „наследство“, но тя иска да ги получите незабавно. — обясни г-н Коен и челюстта на Джейк увисна.
— Аз… това е толкова щедро. — въздъхна той към телефона и изведнъж звънецът му звънна. Г-жа Никълс беше отвън с широка усмивка. Джейк даде знак, че е на телефона.
— Да, така е. Както и да е, моля, изпратете ми подробностите възможно най-скоро и можем да продължим с прехвърлянето. Благодаря ви. — завърши адвокатът и затвори.
Преди г-жа Никълс да успее да каже и дума, Джейк се приближи до нея и я прегърна силно, очите му се напълниха със сълзи. Тя го потупа дълго по гърба.
Двамата разговаряха с часове този ден и Джейк й благодари много. Той също обеща да я посети, където отива, и тя се засмя.
Парите отидоха за лечението на Анди и в крайна сметка младото момче започна да се подобрява. Когато навърши предучилищна възраст, той отново говореше, смееше се и играеше с другите. Джейк знаеше, че нищо от това нямаше да се случи без помощта на г-жа Никълс.
