Джеф Райт живее сам от години, след като дъщеря му се премества да учи в друг щат. Един ден той с изненада чува слабия ѝ глас да вика за помощ пред вратата му.
Джеф Райт живееше сам, откакто дъщеря му Аманда се премести да учи в град на шест часа път с автобус. Той е загубил съпругата си, когато Аманда е била съвсем малка. Тя обаче в крайна сметка остана в този град, докато завърши, тъй като твърдеше, че е намерила добра работа.
Джеф често се чувстваше самотен, но правеше всичко възможно да се занимава с работата си в малка закусвалня. Когато не приготвяше вкусни ястия за клиентите, той ходеше на разходки и излети сред природата из града.
Любопитният баща често се опитвал да се свърже с Аманда, но тя ограничавала разговорите им до по-малко от минута, твърдейки, че е заета. Един ден обаче Джеф с изненада чува слаб глас, който вика за помощ пред вратата му, докато той си подремва следобед. “Татко, помогни ми” – каза женският глас.
Джеф, все още полузаспал, се зачуди дали не сънува. Щом обаче чу отново гласа, който го викаше, разбра, че това е Аманда. Той забързано тръгна към вратата и видя любимата си дъщеря да изглежда слаба и уморена.
“Аманда, скъпа. Какво ти се случи?” – каза той, помагайки ѝ, докато влизаше във вратата.
“Татко, вече не знам какво да правя. Съсипана съм и нямам къде да отида”, каза тя, докато Джеф я настаняваше на дивана.
“Много пъти се опитвах да те проверя, но ти винаги ми казваше, че си зает. Мислех, че просто се справяш добре в работата, затова никога не се опитах да получа по-конкретни отговори от теб – обясни Джеф.
“Знам, татко. Съжалявам, че те отблъснах. Истината е, че влязох в нездравословна връзка с един мъж, с когото работех. Той ми каза, че нямаме нужда от теб и че само ще се опитваш да искаш пари, тъй като остаряваш. Оказа се, че той беше този, който се опитваше да ме използва за пари – разплака се Аманда.
“Той използваше спестяванията ми, за да си купува алкохол, а когато пороците му започнаха да му се отразяват, се уплаших и избягах от дома само с дамската си чанта. В портфейла си имах само 20 долара, затова реших да взема автобус, за да стигна веднага дотук. Съжалявам, татко. Трябваше отдавна да го напусна”. Тя продължи да ридае.
“Радвам се, че си се измъкнала от него. Не се притеснявай за това, което си загубила. Важното е, че си в безопасност и че вече си у дома”, каза Джеф и я увери, като разтриваше гърба ѝ.
“Толкова съм нещастна от това как се разви животът ми, татко. Не знам как да продължа да живея и да си стъпя на краката. Прекалено трудно е дори да си помисля за това” – въздъхна Аманда.
“Хайде. Нека ти покажа нещо – каза Джеф и я поведе към кухнята.
Докато тя седеше на кухненския плот, Джеф напълни три тенджери с вода и доведе всяка от тях до кипене. В едната тенджера сложи картофи. В другата тенджера добави яйца. В третата тенджера разбърка смлени зърна кафе.
Двадесет минути по-късно той изключи горелките. Извади продуктите от тенджерите и ги постави в отделни купи. “Сега, скъпа. Какво виждаш?” – попита той, като се обърна към дъщеря си.
“Картофи, яйца и кафе” – сви рамене Аманда. “Какво е това, татко?” – попита тя.
“Погледни внимателно. Докосни картофите”, нареди той. Аманда го направи и те бяха меки от това, че са били варени.
“А сега вземи едно яйце и счупи черупката му”, нареди той на следващия ред. Аманда направи това, което баща ѝ каза, и свали черупката. Тя видя твърдо сварено яйце.
Накрая Джеф помоли Аманда да отпие кафе от чашата. Вкусният вкус и богатият аромат предизвикаха усмивка на лицето ѝ.
“Татко, какво се опитваш да кажеш?” – попита тя.
“Виждаш ли, Аманда. Картофите, яйцата и кафето на зърна се сблъскаха с един и същ проблем: врящата вода. Всеки от тях обаче реагираше по различен начин, нали?” – попита той.
Аманда кимна, като бавно разбираше какво се опитва да ѝ каже баща ѝ.
“Картофите бяха здрави, силни и твърди. Когато обаче се сблъскаха с проблема, те станаха меки и слаби. Докато яйцата са крехки и лесно могат да се счупят, изправянето пред проблема ги направи твърди и силни. В същото време кафеените зърна са уникални. След като бяха изложени на проблема, те се превърнаха в нещо съвсем ново”, обясни той.
“А сега, скъпа – започна той. “Когато проблемите почукат на вратата ти, кой си ти? Картофът ли си, яйцето ли си, или кафеното зърно?” Джеф попита с усмивка на лице.
Чувайки това, Аманда не можеше да не се усмихне и тя. Тя осъзна, че е фокусирала времето си върху грешните хора, когато най-големият ѝ поддръжник винаги е бил баща ѝ.
“Аз съм кафето на зърна, татко”, гордо каза тя.
В този момент Аманда решава да промени живота си към по-добро. Тя се връща в града на баща си и започва на чисто. След като завършила промишлен дизайн, тя решила да открие своя собствена галерия, като същевременно работела на половин работен ден в закусвалнята на баща си, за да поддържа галерията в началото.
В крайна сметка Аманда се превръща в успешен и добре познат местен дизайнер. Всеки искал да има произведение на изкуството, изработено от нея, а клиентите ѝ идвали от цялата страна.
