Мъдра директорка решава да вземе нещата в свои ръце, след като момиче в нейното училище е критикувано заради роклята й
Сърцето на малката Хейли беше препълнено от вълнение, когато се прибра от училище. Тя се втурна през вратата и се блъсна в майка си.
— Внимавай, момиченце. Ще се нараниш! — каза с усмивка майка й Елиса.
— Мамо! Имаме училищно парти! Може ли да ми вземеш нова рокля, мамо? Моля те?
Този въпрос отне усмивката от устните на Елиса. Тя знаеше какъв ще бъде отговорът.
Елиса се бореше. Като самотна майка, издържаща семейството, тя знаеше, че не може да си позволи нова рокля за Хейли. Питането на други също нямаше да помогне, тъй като тя вече беше взела пари назаем от приятели, които още не беше върнала.
Така че с натежало сърце тя каза на Хейли, че не може да й купи нова рокля.
— Съжалявам, мила! — каза тя. — Можем ли да се задоволим с една от твоите рокли от миналата година? Помниш ли тази, която носи миналата Коледа?
За нейна изненада Хейли беше добре с това и тя й се усмихна. За момент изглеждаше, че Елиса ще се усмихне в отговор, въпреки сълзите в очите си.
— Благодаря ти, скъпа! — каза тя, грабвайки момиченцето си на ръце. — Хайде да я пробваме, става ли?
Така Хейли пробва розовата рокля, която беше носила за Коледа и други поводи, и щастието на момиченцето нямаше граници, докато се въртеше в нея.
— Хубава ли съм, мамо? – попита сладко тя. — Мислиш ли, че изглеждам красива?
— Най-красивата! — каза Елиса с насълзени очи. — Изглеждаш като най-красивото момиче на света!
Елиса знаеше, че роклята е стара и протрита, но също така беше вярно, че Хейли изглеждаше много красива в нея. Златните й къдрици, които се спускаха по раменете й, големите сини очи и красивата усмивка я караха да изглежда като нищо повече от принцеса в очите на Елиса.
Но два дни по-късно, когато Хейли и Елиса влязоха в училищната зала, бяха посрещнати с ужасни погледи и унизителни забележки.
Другите деца бяха облечени в изискани дрехи, майките им носеха маркови рокли, а бащите им носеха изгладени костюми. Елиса се огледа и съжали, че присъства на събитието.
— Сигурно се шегуваш, нали? Наистина ли ще позираш с нас в тези тоалети? — подигра й се жена в скъпа рокля от червен сатен.
— Извинете ме? — каза Елиса. — На мен ли говорите?
— Дъщеря ви изглежда като дъщеря на прислужница в тази рокля! Как може да си позволи да посещава същото училище като моя син? — изстреля жената в отговор.
— Това е ужасно облекло, за да се появи тук. — добави съпругът й. — Дори не можеш да облечеш дъщеря си добре. Какво те кара да мислиш, че мястото ти е тук?
След като чу грубите забележки, очите на Хейли се насълзиха.
— Мамо, по-различна ли съм от другите деца? Не изглеждам ли добре? — попита тя през сълзи.
— О, не, скъпа. Изглеждаш перфектно! Някои хора знаят само как да унижават другите! — отвърна Елиса, прегръщайки дъщеря си и гледайки злобните родители. — Спрете да тормозите детето ми! Не е ваша работа! Разкарайте се!
— Е, ако някой си тръгва, ще си ти и дъщеря ти, просячке! — каза друга жена. — Какъв позор!
Хейли не успя да сдържи сълзите си. Тя избяга разплакана извън залата, а наранената Елиса я последва.
— Аз… аз просто не искам да съм тук, мамо! — Хейли изхлипа. — Те са толкова зли! Мразят ме! Мразят и роклята ми!
— О, скъпа! — прегърна я Елиса. — Ще се върнем, ако това е, което искаш, нали? Моля те, спри да плачеш.
— Мога ли да знам какво не е наред, преди да си тръгнеш? — мек глас изведнъж попита Елиса. Тя се обърна и видя, че това беше директорът на училището, г-жа Нортън. Възрастната жена имаше притеснено изражение.
— Г-жо Нортън! — каза Елиса. — Тези деца и техните родители вътре…
Елиса разказа какво се е случило в залата, а директорката изслуша всичко внимателно.
— О, това ли е? — попита тя накрая. — Ела с мен, скъпа! Имам идея!
Г-жа Нортън не върна Елиса и Хейли на събитието. Вместо това ги заведе в офиса си и им даде две рокли от шкафа си в стаята. Едната беше прекрасна рокля за Елиса, а другата беше рокля, вдъхновена от Пепеляшка, за Хейли.
Когато Хейли видя роклята, сълзите й изчезнаха за нула време и тя се усмихваше, докато докосваше воланите на роклята.
— Това е толкова красиво! — изчурулика момиченцето. — Мога ли наистина да я взема, г-жо Нортън?
— Можеш! — каза г-жа Нортън. — След седмица, моля ви, елате на училище облечени в това. Вие двете заедно. Има конкурс за рокли и тези рокли са от мен. Считайте ги за подарък.
— О, не, госпожо Нортън! — възрази Елиса. — Не можем да ги вземем. Не сме направили нищо, за да заслужим това!
— Моля ви! — каза по-възрастната дама. — Вземете ги и се срещнете с мен след седмица. Направете го заради мен.
Елиса не можеше да откаже на мисис Нортън. Възрастната дама ги убеди да приемат тоалетите и седмица по-късно, на състезанието, всички майки и деца бяха във възторг от роклите, с които бяха облечени.
— Откъде дъщеря ти взе това облекло? — попита една жена. — Тя просто изглежда невероятно!
Цвърчейки от наслада този ден, малката Хейли гордо държеше трофея като победител в състезанието. Преди да напусне сцената, тя каза:
— Благодаря на моята фея кръстница, която ми помогна с тази рокля! Тя е най-сладката! Благодаря ви на всички!
В залата избухнаха аплодисменти и възгласи, а всички поздравиха Хейли. Онези, които преди я обиждаха, сега се чувстваха зле.
Елиса, от друга страна, се чудеше защо г-жа Нортън държи тези тоалети в гардероба си в офиса си. Тя реши да се срещне с нея и да я попита за това, преди да напусне училището. Не подозираше, че това ще я разплаче.
— Тези рокли съм ги правила на ръка… Уших ги за дъщеря си и внучката си. — разкри с накъсан глас по-възрастната дама. — Но, о, скъпа… моля те, извини ме… — Тя покри лицето си, докато се разплакваше.
— Г-жо Нортън, добре ли сте? — попита притеснена Елиса.
— Те ме напуснаха твърде рано, скъпа. Дъщеря ми и внучката ми загинаха в автомобилна катастрофа. Никога не съм си представяла да подаря тези рокли на някого… Винаги съм ги държала в офиса си. Тези рокли трябваше да бъдат подарък за внучката ми за 3-тия й рожден ден. Направих една за нея и една за дъщеря ми… Хейли, скъпа, изглеждаш точно като моята внучка в тази рокля. О, изглеждаш много прекрасно! Днес ми олекна на сърцето. Благодаря ти, скъпа, за честта, която ми оказахте, като носите тези рокли. Благодаря ви много!
— О, госпожо Нортън, не бъдете тъжна. — Малката Хейли я прегърна през кръста. — Хубавите стари дами никога не трябва да плачат! Изглеждат толкова грозни в сълзи!
Г-жа Нортън се усмихна и притисна Хейли към себе си. Това утеши разбитото сърце на по-възрастната жена и й помогна да се съвземе от мъката, която бе преживяла след загубата на дъщеря си и внучката си.
Отварянето на сърцето навън понякога може да излекува рани и го направи и със сърцето на г-жа Нортън.
