След като родих първия си син, внезапно започнах да раждам отново и родих близнаци. Съпругът ми ме изгони заради грешка в миналото и аз никога не му простих.
По време на колежанските ми години имах афера с един женен професор, г-н Бенджамин Сътън. Той обеща, че връзката със съпругата му е приключила и скоро ще я напусне. Но това така и не се случи. Един ден г-н Сътън ме покани в дома си.
Каза, че съпругата му най-накрая се е изнесла, но тъщата му се е отбила и ни е хванала в леглото му. „Излизай, ти, разрушителко на дома! Този мъж е женен за дъщеря ми!“ – изкрещя ми тя, докато аз търсех набързо дрехите си.
„Той каза, че се развеждат“ – казах ѝ аз.
„Е, ясно. Той е излъгал, за да се възползва от теб. Излизай!“ – изкрещя тя отново. Плаках в метрото през целия път до училището и се срещнах с най-добрия си приятел Нолан. Той беше единственият, който знаеше за аферата ни.
„Ти беше прав, Нол. Той ме излъга за жена си“, разкрих, докато плачех.
„Толкова ми е жал, Карина. Знам колко много си го харесвала, а сега можеш да продължиш живота си“, каза Нолан. Съгласих се с него и се съсредоточих върху училището. Завършихме заедно и разбрах какъв страхотен човек е най-добрият ми приятел.
Затова го поканих на среща. Няколко месеца по-късно бяхме сгодени и се оженихме до края на същата година. Забременях веднага след като се върнахме от медения си месец и бяхме толкова развълнувани. Подготвихме всичко за появата на това бебе и празнувахме със семействата си.
Накрая посрещнахме Максимилиан на бял свят и бяхме във възторг, но и недоспали. Нолан се върна на работа месец след раждането на Макс. Бях сама вкъщи, когато усетих огромна болка в стомаха. Но съпругът ми не отговаряше на телефона.
Обадих се на 911 и бях откарана в спешното отделение. „Започвате да раждате!“ – каза ми лекарят.
„Това е невъзможно! Преди месец родих сина си Макс! Не мога да забременея отново!“ Изкрещях през болката.
„Госпожо, по-късно ще ви обясня по-добре. Засега напъвайте!“ – призова тя.
След няколко часа родих близнаци и все още не можех да повярвам какво се е случило. Заспах, надявайки се, че съпругът ми ще бъде там, когато се събудя. Но Нолан изобщо не беше в стаята ми. Обадих му се, но той отиде на гласова поща.
Изведнъж влезе медицинската сестра. „Госпожо, болницата свърза ли се със съпруга ми?“ Попитах я.
„Съжалявам, госпожо Кук. Господин Кук не отговаря на телефонните ни обаждания“, обясни тя.
„Не мога да повярвам. Минаха часове. Сигурно нещо се е случило с него“, казах аз, притеснена.
„Засега не се тревожете за това. Лекарят ще дойде“, добави сестрата. Д-р Уотс влезе с картата си, а други медицински сестри бутаха колички с моите близнаци върху тях. Друга медицинска сестра внесе в стаята и Макс.
„Госпожо Кук, имате изключително рядко заболяване. Имате две матки – започна д-р Уотс. „Но сте забременяла със сина си Макс по-рано в едната матка, докато близнаците ви са били настанени в другата матка. Това е толкова близо до чудо, колкото никога не съм виждал.“
„Не мога да повярвам. Но защо не знаехме по-рано? Ходих при лекаря преди месеци, а той така и не каза нищо“, чудя се аз.
„Е, госпожо Кук. Тук пише, че сте дошли, когато сте били бременна в третия месец с Макс. Другите два плода са били по-малки и вашият лекар в онзи ден не е гледал повече. Но след това никога не сте идвали за други прегледи – обясни д-р Уотс.
„О, добре. Да, бяхме толкова заети, а бременността вървеше толкова гладко. Продължавахме да го отлагаме. Съжалявам – казах огорчено.
„Сега това няма значение. Имате три здрави бебета, а аз станах свидетел на едно от най-редките състояния в света. Трябва да ти благодаря!“ Д-р Уотс каза шеговито. Засмях се заедно с нея, а след това тя си тръгна. Междувременно се надявах, че Нолан ще дойде скоро.
Скоро една от медицинските сестри се приближи до мен. „Готова ли сте да дадете име на близнаците?“ – попита тя.
„О, да. Със съпруга ми бяхме избрали допълнителни имена за Макс, така че предполагам, че ще бъдат Престън и Юън Кук“, казах ѝ. Тя записа имената в актовете им за раждане, а аз ги подписах.
Дни наред чаках в болницата, докато медицинските сестри помагаха за трите ми новородени. За щастие, майка ми най-накрая пристигна и също помогна. „Не знам защо съпругът ти не е тук. Минах покрай къщата ти и колата му беше там“, каза тя.
„Искам да се прибера вкъщи и да го видя“, казах аз. Най-накрая ми разрешиха да си тръгна и мама ме закара вкъщи. В този момент се разрази адът.
„О, не! Няма да се върнеш тук с твоите гадни деца!“. Нолан ми изкрещя през прозореца, когато ни видя да паркираме пред къщата.
„За какво говориш?“ Изкрещях в отговор. „Мамо, остани в колата с бебетата. Аз ще отида да говоря с него.“
„Ти ме чу! Не трябваше да се омъжвам за жена, която е била нечия любовница. Махай се оттук. Това е моята къща и аз не те искам тук. Макс вероятно също не е мой!“ Нолан продължи безумната си тирада.
„Нолан, това дори няма смисъл! Имам две матки и сме забременявали по различно време. Това е всичко. Това е аномалия, но ни се случи. Това е чудо! Сега имаме три момчета!“ Изкрещях.
„Ти лъжеш! Изчезвай! Не искам да те виждам повече!“ – продължи той.
„Знаеш ли какво? Добре! Ще си взема нещата. Мога да отгледам тези бебета сама. Не ми трябва някой, който ще се опита да ме нарани с нещо глупаво, което съм направила в миналото. Сбогом, Нолан!“ Завърших и се качих в колата на мама.
Тя ни заведе в дома си и оттогава останах при родителите си. По някое време Нолан се обади в болницата и получи историята от нашия лекар. Той се обади, за да се извини, но аз никога не му простих за това, което направи. Все пак заведох дело за издръжка на детето. Три деца не са евтини.
