Две пътнички от първа класа се подиграват на по-възрастна жена заради външния ѝ вид и са шокирани, когато капитанът на кораба се обръща към нея в края на пътуването.
73-годишната Агнес Брадфорд била сама. Много самотна. След като съпругът ѝ Виктор починал преди 25 години, когато синът им Люк бил на 13 години, Агнес трудно се справила със загубата на Виктор. Той е бил моряк и след смъртта му тя е трябвало да стане и майка, и баща на малкия Люк.
Агнес и без това имаше твърде много неща на главата си, като се има предвид, че да бъдеш самотна майка не е толкова лесно. Но проблемите ѝ възникват, когато Люк заявява, че ще тръгне по стъпките на Виктор и ще стане моряк.
Сърцето на Агнес се свива при самата мисъл за това, тъй като Люк е единственият, когото тя има, след като Виктор трагично губи живота си във водите. Но тя не можеше да си позволи да унищожи мечтите на сина си и накрая отстъпи.
На 38 години Люк я накара да се гордее с него като уважаван капитан на круизна линия. Той многократно я убеждава да го придружи на круизна обиколка, но Агнес все отлага заради морската си болест, която развива едва след трагичната гибел на Виктор. Тя така и не се поддава на молбата на Люк, докато един ден….
“Госпожа Брадфорд”, каза й лекарят. “Една година е всичко, което ви остава. Предлагаме ви да кажете на сина си за това”
Агнес била диагностицирана с рак и не разполагала с много време. Когато се прибрала от лекарския кабинет, тя плачела непрестанно и единствената мисъл, която й идвала на ум, била за Люк.
Тя искаше да изпълни молбата му да пътува веднъж на неговия кораб, затова същата вечер му остави съобщение: “Здравей, скъпи! Това е мама. Надявам се, че се справяш чудесно. Планирах да пътувам с теб на твоя кораб! Кажи ми кога ще бъдеш свободенһттр://….” Тя разкрива на Люк диагнозата си рак и че ѝ остава само една година живот.
Съвсем скоро Люк ѝ изпраща билети за първа класа и пише: “Много бих искал да те поканя на борда, мамо. Нека направим всичко заедно, докато можем! Благодаря ти, че сбъдваш мечтата ми! Очаквам с нетърпение! Обичам те!”
Агнес била щастлива, че ще сбъдне мечтата на сина си, преди тази ужасна болест да я повали. Но сърцето ѝ се късаше при мисълта, че синът ѝ ще я види такава, цялата уморена и болна от заболяването си.
Когато настъпва денят D, Агнес най-накрая е на кораба, след като събира много смелост. Но скоро морската болест започнала да се появява. Тя взела няколко хапчета, за да я овладее, но това не помогнало.
Агнес многократно ходи до тоалетната и почти припада край басейна, държейки се за стомаха. Виждайки състоянието ѝ, две жени край басейна започват да ѝ се подиграват. “Кога започнахме да допускаме болни старци на кораба?” – каза една от жените. “Мислех, че круизите са предназначени за младите и богатите като нас, за да им се наслаждават. Може би тя е похарчила всичките си спестявания, за да види морето, преди Бог да я призове у дома!”
Животът е твърде кратък, за да се въздържате от нещата, които искате да направите, заради страховете си.
Другата жена се засмя. “Това определено е така!
Агнес ги погледна, но не каза нищо. Тя сведе очи и се загледа в скута си, мислейки за Люк. Това, че Люк беше близо до нея, ѝ даваше сили, че ще се справи. Но проблемът беше, че тя не беше добре. Усети как нещо отново се надига в гърлото ѝ и ѝ се наложи отново да се втурне към тоалетната.
Докато излизаше, чу как двете жени се кикотят и в очите ѝ се появиха сълзи, но тя не можеше да направи почти нищо по въпроса.
От този ден нататък, по време на цялото пътуване, всеки път, когато двете жени виждали Агнес, те се поглеждали една друга и казвали нещо, което Агнес знаела, че е за нея. Агнес се чувствала ужасно, но не искала да си разваля настроението и ги игнорирала. В края на краищата това беше първият и последен път, когато тя щеше да бъде на круиз със сина си.
В последния ѝ ден на кораба двете жени щяха да се възползват от шанса си да унижат бедната Агнес отново. Но тъкмо когато се готвеха да се приближат до нея, обръщението на капитана по интеркома ги спря.
“Здравейте на всички”, започна капитанът.
“Тъй като наближаваме края на нашето пътешествие, бих искал да изразя сърдечната си благодарност към всички, които бяха част от него. Случва се това пътуване да бъде по-значимо за мен заради един конкретен човек на борда. Най-скъпата ми майка, Агнес, е с нас на този лайнер.
“След трагичната смърт на баща ми майка ми се отказа от всичко заради мен, за да мога да стана моряк. И сега, когато се намирам на кормилото на този красив кораб, съм ѝ благодарен. Всичко това е благодарение на нея.
“За съжаление, майка ми наскоро научи, че е болна – гласът на Люк започна да трепери. “Въпреки това, мамо, обещавам ти, че през тази година, която лекарите ти дадоха, ще направя всичко по силите си, за да направя живота ти възможно най-щастлив. Ще бъда до теб до последната секунда! Това е обещание! Обичам те!”
В този момент Агнес се разплака, както и останалите около нея, с изключение на двете груби жени, които не можеха да повярват, че топлите забележки на капитана са насочени към Агнес.
Няколко минути по-късно Люк се приближи до майка си, подари ѝ букет цветя и я прегърна. “Обичам те, мамо! Обичам те толкова много!”
Всички аплодираха емоционалния момент, докато двете жени навеждаха глави от срам. Те съжаляваха, че са се подиграли с болната старица.
След този инцидент Люк завел Агнес на няколко круиза. Това не беше последният ѝ, противно на това, което Агнес си мислеше. Изненадващо, ракът ѝ излязъл в ремисия, а морската болест не я притеснявала толкова много. Нещо повече, противно на всички прогнози, Агнес живяла още шест блажени години и починала спокойно в съня си.
Година по-късно Люк се оженил и му се родила дъщеря, която той нарекъл на името на майка си.
