Продавач в магазин за дрехи се възмущава, когато възрастна жена губи времето му да пробва рокля и обувки, които не може да си позволи. В крайна сметка получава урок.
От няколко години Гарет работеше в най-важния бутик в града. Обичаше работата си и беше повишен в областта на личния стайлинг, което означаваше, че основните му клиенти са доста заможни.
Обичаше да помага на хората да се обличат, а и дрехите бяха страхотни. Но някои от другите продавачи, особено колежката му Мириам, бяха солени, че той е получил работата вместо тях. Те често затрудняваха работата му.
Един ден в неговата секция дошла възрастна жена и казала, че й трябва рокля за сватбата на внучката й. “От известно време спестявам, а в този магазин има страхотни дрехи, нали?” – попитала тя.
“Разбира се, госпожо”, отговори Гарет. За съжаление той забеляза, че жената е облечена в обикновена рокля и износени обувки. Дали наистина щеше да похарчи всичките си спестявания за тази секция на магазина?
“Можете ли да ми помогнете да намеря нещо подходящо тогава?” – зачуди се тя.
“Да, госпожо. Казвам се Гарет и съм тук, за да ви помогна с всичко, от което се нуждаете. Мога ли да попитам как се казвате?” – попита той.
“Аз съм Луиз Сойер и се радвам да се запозная с вас”, отговори госпожа Сойер.
“Приятно ми е да се запозная и с вас, госпожо Сойер. А сега, какъв е бюджетът ви за днес?” Гарет попита.
“Спестих 100 долара. Мисля, че това би трябвало да е достатъчно за една хубава рокля и някои обувки”, отговори госпожа Сойер и започна да разглежда стелажите с дрехи. “Какво мислите за тази за сватба?”
“Това е чудесен вариант за всеки вечерен повод, госпожо”, каза ѝ Гарет. Но той се притесняваше. Роклите в тази секция не слизаха под 250 долара, така че това вероятно беше загуба на време за него. “Госпожо Сойер, може би трябва…”
“Искам внучката ми да се чувства горда с мен. Тя се омъжва за мъж от богато семейство и ще бъдат облечени като за милион долара. Това изглежда прекрасно. Ще отида да го пробвам – прекъсна го госпожа Сойер и отиде в гардеробната.
Гарет не искаше да разбива балона на тази жена, но тя не можеше да си купи нищо тук. Той вече губеше реални клиенти на колегите си, докато губеше време с тази жена. “Госпожо, вие вече търсихте долу? В тази секция има страхотни разпродажби”, зачуди се той.
“О, да. Погледнах там. Но продавачката от долния етаж каза да дойда тук и да намеря един приятен млад мъж, който да ми помогне да намеря подходящата рокля”, отговори госпожа Сойер от съблекалнята. “Можете ли да ми вземете обувки за тази рокля?”
“Веднага – отвърна Гарет. Той отиде да намери обувки, като проклинаше Мириам в главата си. Вероятно тя беше тази, която изпрати тази клиентка по пътя му. Освен това беше доста жестока към клиентите, които не бяха богати, и обичаше да ги унижава с цените в този магазин.
Гарет донесе на госпожа Сойер обувките и излезе от съблекалнята, изглеждайки невероятно. “Това е прекрасна рокля, а тези обувки са великолепни! Каква е общата сума за този тоалет?” – поинтересува се тя.
“Госпожо, съжалявам. Опитвах се да ви кажа, но този раздел на магазина е най-скъп. Само тази рокля е 300 долара, а обувките струват 75 долара – каза Гарет. Мразеше да разбива сърцето на тази възрастна дама, но за всичко беше виновна Мириам, която я изпрати тук.
“Не разбирам. Защо тогава тази дама ме изпрати в тази част на магазина? Всички ли ми се подигравате?” Мисис Сойер попита и се намръщи.
“Категорично не, госпожо! Не знам защо ви е изпратила тук, но долу има друг продавач, който може да ви помогне. Казва се Синди и е толкова любезна – предложи Гарет.
“Хм. Не, това е добре. Ще се преоблека. Не е нужно да бъда унижавана още повече”, гневно отвърна госпожа Сойер. Усмивката ѝ изчезна и тя влезе в съблекалнята, изглеждайки потисната. Гарет се ядоса още повече, че Мириам е загубила времето му и е наранила тази жена.
“Ето ти го, млади човече. Надявам се, че не съм ви загубила твърде много време – каза госпожа Сойер, когато излезе с модната рокля, висяща на ръката ѝ. Очите ѝ бяха зачервени, вероятно задържаше сълзите си. “Ще отида някъде другаде за дрехи.”
Гарет я гледаше как си тръгва с обикновената си рокля и грапави обувки, но не можеше да я остави да си тръгне. “Госпожо Сойер, моля, изчакайте малко – каза той и отиде да вземе чантата, както и кутията с обувки. “Ето ви, госпожо.”
“Какво е това? Не мога да платя за тези дрехи. Това поредната шега на персонала на този магазин ли е?” Госпожа Сойер зададе възмутен въпрос.
“Не, госпожо Сойер. Това е така, защото нашият магазин не одобрява подобно поведение от страна на продавачите. Бъдете сигурен, че ще говоря с нашия мениджър за отношението на онази друга продавачка. Но става дума и за нещо друго – започна Гарет.
“Толкова много ми напомняш на баба ми. Но тя почина, когато бях тийнейджърка. Ние също нямахме много пари вкъщи, но тя винаги е обичала дрехите. Обещах й, че някой ден ще й купя модна рокля, но не успях. Това е моят шанс – отговори той.
“О, толкова съм благодарна. Не знам какво да кажа”, прошепна госпожа Сойер през неизплакани сълзи.
“Няма какво да кажа, госпожо Сойер. Към всички клиенти трябва да се отнасяме с уважение, без значение какъв е бюджетът им, и купуването на тази рокля за вас ме направи наистина щастлив”, продължи Гарет. Госпожа Сойер му благодари и го прегърна.
Тя излезе от магазина с усмивка и махане, а Мириам я гледаше с увиснала челюст. Гарет излъга и каза, че дамата всъщност имала богат внук, който плащал за всичко. По-късно същата седмица управителят я уволни за това, че се е държала ужасно с много клиенти.
