Есме обича шефа си, но Саймън води у дома годеницата си, която иска да се обади на отдел имиграция заради Есме. Какво се случва, когато тя наистина се обажда в имиграция и Саймън разбира, че през цялото време е бил влюбен в Есме?
Есмералда седеше сама през нощта, наслаждавайки се на чурос в стаята си, избягвайки основната кухня, за да избегне срещите с Рейчъл, годеницата на Саймън. Разочарована от културния шок, след като пресече границите за да работи като прислужница, тя обмисляше завръщането си у дома и си спомняше по-простото си минало с различна възрастна двойка.
Но настоящата роля на Есме в имението на Саймън беше по-добра, без готвене, откакто Рейчъл нае частен готвач. Въпреки че случайно чу оплакванията на Рейчъл, Есме вярваше, че Саймън я цени. Докато ядеше чурос, тя написа писмо до майка си, в което описваше смесените си емоции. Тогава съзнанието й се отнесе към нейната приятелка Беатрис – също прислужница – която се влюби в сина на работодателя си, Бенджамин…
Есме беше в кухнята на следващата сутрин, когато Саймън влезе и я помоли за кафе. Носталгията остана, докато обсъждаха промените след пристигането на Рейчъл. Саймън не хареса филтърното кафе на частния готвач и Есме предложи да му прави кафе всеки ден, ако Саймън се събуди рано.
— Есме, ще го направя. — обеща Саймън и сърцето й заби учестено. Тя го обичаше, но той? Тя не знаеше това.
Разкъсвана от емоции, тя избягваше зрителен контакт, изваждайки маслено тесто като жест на обич.
Саймън наблюдаваше Есме, обмисляйки променената динамика след пристигането на Рейчъл. Искайки да й се довери, той си спомни годежната си вечеря и романтичната атмосфера, която Есме създаде.
— Тя е прекрасна млада жена. — каза майка му, когато изпрати Есме за още салфетки. — Как я намери? Тя свърши брилянтна работа тази вечер.
— Секретарката ми намери агенция и Есме беше човекът, когото изпратиха. — отговори той.
— Върви и си вземи почивка, Есме. — подкани я Саймън, когато тя се върна със салфетките.
— Защо? — попита майка му.
— Готвачът води персонала си. Есме е била на крака цял ден. Остави я да прекара нощта сама. — обясни Саймън.
След като Есме си тръгна, майка му го предупреди да не застрашава плановете на семейството – сватбата на Рейчъл и Саймън означаваше две могъщи семейства да се съберат. Майка му беше усетила чувствата на Саймън към Есме.
Сега, докато Есме му сервираше сладкиши и кафе, Саймън се бореше с неизказаните си емоции. Преди да успее да говори с нея, Есме си тръгна, за да се погрижи за други задължения.
Докато бършеше праха във всекидневната, Есме научи за доставка за Рейчъл. Тя се подписа за пакета, копнеейки за изненада от Саймън. Но тя трябваше да се спре. Саймън никога нямаше да бъде неин. Тя остави пакета в стаята на Рейчъл и се отдалечи.
***
Саймън се върна у дома същата вечер, желаейки уединение от планирането на сватбата. Той пожела да сподели момент с Есме. Той обаче намери Есме в кухнята с Рейчъл, която й възложи да направи испански тарти с крем.
— Помолих главния готвач да напусне за вечерта. — каза Рейчъл и Саймън призна кулинарното майсторство на Есме.
Когато Рейчъл тръгна да се къпе, Есме почувства облекчение, докато Саймън потвърди завръщането й в кухнята с усмивка. Есме му предложи да претопли вечерята и той се съгласи да вечеря в кухнята.
По-късно Есме се потопи в печенето на торти с крем, надявайки се да приключи, преди Рейчъл да се върне. Смутен от емоциите си, Саймън я наблюдаваше с копнеж. Нощта завърши с неизказани разочарования.
На следващия ден Есме, облечена небрежно, отиде да пазарува с Беатрис. Те обсъдиха годежа на Саймън и желанието на Бенджамин да разкрие пред родителите си връзката между него и Беатрис. Беатрис сподели възможността да получи имиграционни документи чрез приятел.
Есме почувства прилив на надежда относно перспективата да се прибере у дома. При идеята да се върне и да се събере със семейството си я обзе радост. Есме и Беатрис се насладиха на просто удоволствие – царевица на кочан – символ на тяхната споделена културна връзка.
Есме напусна пазара, водена от надеждата за бъдеще, в което потенциално може да се прибере у дома, перспектива, която отдавна изглеждаше недостижима.
Когато Есме се върна, тя знаеше, че Рейчъл и Саймън вероятно са излезли. Тя планира вечерята, след което се преоблече в униформата си, за да започне да чисти.
В стаята на Рейчъл и Саймън тя намери красив воал в пакета, който бе получила за Рейчъл, и не можа да устои да го пробва.
Но докато го правеше, пръстите й се докоснаха до нещо меко във воала. Тя извади писмо, скрито вътре.
Беше адресирано до Рейчъл и очите на Есме изпъкнаха, когато забеляза, че е от мъж на име Майкъл, който изглеждаше като тайния любовник на Рейчъл.
Изведнъж Рейчъл влезе.
— Какво правиш? — извика тя, като грабна писмото и го пъхна в джоба на роклята си. След това тя дръпна булото от главата на Есме и я удари.
— Скъпи! — Рейчъл изпищя, когато Саймън влезе. — Тази имигрантка иска да ми открадне булото и да спре сватбата ни!
Тя се престори на невинна, но Есме знаеше, че Рейчъл мами Саймън. Това беше ясно споменато в писмото.
— Не! Булото… Видях го тук, когато влязох в стаята да избърша праха. Моля ви, толкова е красиво, че не можах да устоя. — обясни Есме, защитавайки се. Не можеше да каже на Саймън за писмото. Рейчъл просто щеше да я уволни, а Есме трябваше да изпрати пари на болната си майка; следователно тя се нуждаеше от тази работа.
— Целият този крясък само заради воала? Сериозно ли? — възкликна Саймън, опитвайки се да разсее ситуацията.
— Саймън! Това е моят сватбен воал! Всяко момиче на планетата знае, че е лоша поличба някой да го пробва! — Рейчъл се ядоса, хвърляйки булото към Саймън.
— Хайде, Рейчъл. Всичко това е само суеверие. Остави горкото момиче на мира. Хайде да слезем долу. Да хапнем нещо и да забравим за цялата тази работа. — предложи Саймън.
— Не! Очакваш да забравя за това? Виждам как те гледа! — обвини Рейчъл, превръщайки спора в лична атака.
— Хей, Рейчъл, стига с това! — извика Саймън.
— Сега сериозно ли ми крещиш? — Рейчъл изпищя. След това, опитвайки се да манипулира ситуацията, тя смекчи изражението си и каза на Саймън: — Не виждаш ли? Ние вече се караме заради нея.
Есме, знаейки какво трябва да направи, се намеси, казвайки:
— Госпожо, моля ви. Не искам да…
— Върви си в стаята веднага! — нареди й Рейчъл.
Есме, страхувайки се от гнева на Рейчъл, се втурна към стаята си. Но докато си тръгваше, тя се подхлъзна на воала и падна на пода. Смутена и изпитваща болка, тя затвори очи. Рейчъл се засмя.
— Хей, хей, хей! — Саймън се втурна към нея. — Чакай. Ще ти помогна.
Есме почувства облекчение, когато Саймън й помогна да се изправи. Рейчъл беше бясна.
— Махай се от тази къща, момиче. Уволнена си! — обяви Рейчъл.
— Какво?! — Есме се разплака. — Моля, не! Няма къде другаде да отида! Моля, имам нужда от тази работа!
— Не, не се притеснявай. — увери я Саймън, предизвиквайки Рейчъл.
— Саймън, решавай! Аз или тя? — попита Рейчъл, засилвайки конфронтацията.
— Сър, всичко е наред, наистина, ще си отида. — каза Есме, опитвайки се да избегне по-нататъшен конфликт. Но Есме беше решила, че ще разобличи Рейчъл, преди да си тръгне. Тя обичаше Саймън и нямаше да му позволи да се ожени за някоя като Рейчъл.
По-късно Есме стоеше в стаята си, когато Рейчъл нахлу.
— Наистина ли мислиш, че можеш да се измъкнеш толкова лесно? — закани се Рейчъл.
— Госпожо? — Есме се стресна.
— Докладвах те на имиграционните служби. Махай се! — нареди Рейчъл, преди да избяга.
Есме изпадна в паника, когато чу сирени миг по-късно.
— Не полицията! — прошепна тя, обмисляйки бягство. Но полицаите не бяха за нея; те просто патрулираха по улиците.
Есме трябваше да вземе това писмо и да го покаже на Саймън.
Изведнъж тя чу нечии стъпки пред вратата си и се скри зад нея. Тя все още се страхуваше, че е полицай, и от страх случайно бутна рамка от шкафа зад себе си. За щастие човекът в нейната стая беше Саймън.
— Есмералда, ти си тук! — Той я намери зад вратата. — Стой тихо и аз ще се справя с всичко — увери я Саймън.
Част от Есме просто искаше той да знае истината. Но тя нямаше доказателства.
— Сър, не мога. Рейчъл е тук. — разтревожи се Есме. — Тя не би…
— Не се страхувай, Есме. Просто мълчи. — утеши я Саймън, преди да излезе от стаята.
Есме седна, надявайки се, че действията на Саймън са водени от любов, а не от съжаление. Въпреки че искаше да разобличи Рейчъл, тя също искаше Саймън да й признае любовта си веднъж, преди тя да си тръгне. Може би това щеше да промени всичко и тя щеше да остане. Със Саймън.
Часове по-късно Саймън влезе в стаята й с поднос с храна и лилия. Той се извини за закъснението и сподели противоречивите си емоции относно нейното напускане.
— Защо правите всичко това? – попита Есме.
— Не знам. — призна Саймън, отмествайки кичур от косата й. — Когато каза, че си тръгваш, имах чувството, че нещо ми е отнето, някаква част от мен, от която не исках да се разделя.
Докато Саймън си тръгваше, Есме седеше на леглото си и миришеше на лилия. Той… също ли я обичаше? Минаха дни със Саймън, който я посещаваше, носеше храна и лилии – създавайки рутина. Есме попита за внезапната му привързаност към лилиите и Саймън призна, че я свързва с техния аромат.
Един ден той се наведе за целувка, но Есме се поколеба, съзнавайки годежа му с Рейчъл. Саймън призна, че не може да търпи Рейчъл, след като тя изгони Есме, което доведе до разкритие, че той отменя сватбата заради Есме.
Есме не можеше да повярва. И той я обичаше! Есме веднага му каза за писмото, а Саймън направи още едно шокиращо разкритие – той вече знаеше всичко.
— Знам, че са се срещали тайно. Научих всичко малко след като тя те уволни и знаех, че не мога да бъда повече с нея. Не се притеснявай, ще я разоблича. Ще направя нещо.
Есме заспа доволна, мечтаейки за желаната от нея сватба със Саймън. Нейният спокоен момент обаче се разби, когато се събуди и видя Рейчъл да реже лилиите й.
— Значи той вече ти е любовник, а? — Рейчъл се подигра, разкривайки, че знае за аферата на Есме и Саймън чрез миризмата на лилии върху него. Заплашвайки да съсипе живота на Саймън, Рейчъл излезе от стаята на Есме.
Есме хукна след Рейчъл, умолявайки я да не наранява Саймън. Рейчъл, без да се притеснява, заяви, че е твърде късно, разкривайки, че вече е предприела действия.
Внезапно Саймън влезе в коридора, намирайки Есме на пода пред Рейчъл. Беше време Рейчъл да се покае, реши Саймън.
— Рейчъл, отменям сватбата! — възкликна той. — И аз…
— Това е добре за мен. Няма да се омъжа за престъпник, Саймън. — подсмихна се Рейчъл и скръсти ръце. — Освен това беше забавно да спя с теб. Беше добър в леглото, но сега, когато знам, че тази прислужница те е докоснала, реших да ви дам урок и на двамата, преди да си тръгна.
Саймън искаше да каже, че знае, че тя му изневерява, но беше прекъснат от имиграционните служители, влизащи зад него.
— Получихме обаждане за нелегален имигрант в тази резиденция. — каза служител.
— Това е недоразумение. Не е вярно! — Саймън каза.
— Да, вярно е. Ето я! — посочи Рейчъл Есме, която все още беше на колене. — И двамата ще седите заедно в съседни клетки. Няма да се разделяте. — подсмихна се тя на Саймън.
Полицаят информира Саймън за ареста му за наемане на нелегален имигрант.
Отчаяна да го защити, Есме изтича напред, твърдейки, че се е промъкнала в къщата му.
— Моля ви, пуснете го! — помоли се тя на полицаите.
— Това е лъжа. Тя лъже! — настоя Рейчъл. — Отведете ги!
Саймън знаеше, че е крайно време да разкрие чувствата си към Есме.
— Тази жена не е нелегален имигрант. Тя е моята годеница! — заяви той.
— Какво? — извика Рейчъл.
Саймън бръкна в джоба си, извади кутия за пръстени и предложи на Есме, която с радост прие.
— Господине, ако тя е вашата годеница, кой ни се обади? — попита офицерът.
— Това беше тази луда жена тук. Тя няма да ни остави на мира. — посочи Саймън Рейчъл.
Докато полицаите отвеждаха Рейчъл, Саймън и Есме се прегръщаха. Саймън разкри, че е знаел за плановете на Рейчъл да се обади на полицията, така че решил да я надхитри и да се отърве от нея завинаги. Есме се просълзи в прегръдката на любимия, доволна, че е с него.
Месеци по-късно Есме и Саймън започнаха нов живот заедно, освободени от сенките на манипулацията на Рейчъл. Саймън й помогна с имиграционните документи, за да избегне усложнения с имиграционните служби.
