Преди повече от десетилетие загубих работата и семейството си, защото не се отнасях сериозно към себе си. След като бавно сглобих живота си, най-накрая имам шанс за изкупление с отчуждената си дъщеря.
Някога бях амбициозен млад мъж със света в краката си. Винаги съм се виждал със собствен бизнес и за известно време вярвах, че съм на прав път. Поглеждайки назад, мисля, че тази страст накара бившата ми съпруга, Ребека, да се влюби в мен за първи път. Тя дори ме подкрепяше по време на скромното начало на стария ми сервиз.
По това време на Ребека и мен ни се роди дъщеря, Хариет. За съжаление, сервизът ми фалира. Започнах да се чувствам потиснат и загубих мотивация. Работех като сервитьор, за да свързвам двата края, но не можех да осигуря стабилен начин на живот на семейството си.
„Кога ще си намериш истинска работа?“ Ребека ме попита. Нямах отговор. Въпреки че имах чудесни отношения с Хариет по време на детството ѝ, бракът ми бавно се разпадаше.
С Ребека се карахме постоянно и все повече се отдалечавахме един от друг. Един ден ме извикаха в ресторанта и ми казаха, че не могат повече да ме задържат на работа. „Ще трябва да те освободим, Джими“, каза ми мениджърът.
По онова време бях на толкова ниско ниво в живота си, че дори не ми пукаше. Може би си мислех, че Ребека може да се грижи за мен, докато си търся нова работа. Същия ден се прибрах вкъщи и се разходих със семейството си. Хариет се возеше в малката си кола с педали. Ребека имаше тържествено поведение и аз усетих, че нещо не е наред.
„Напускам те, Джими. Просто не мога повече да правя това. Очевидно е, че си се отказал от всичко“, каза ми тя. За един ден целият ми свят се беше сринал. Опитах се да убедя Ребека да ми даде още един шанс, но тя вече беше взела решение. Прегърнах силно дъщеря си.
„Татко винаги ще те обича, независимо от всичко, нали, Хариет?“ Казах ѝ. Можех да кажа, че тя не разбираше какво се случва. На следващия ден Ребека и Хариет бяха напуснали къщата и аз останах съвсем сам. Ребека пое изцяло попечителството над дъщеря ни, тъй като аз бях безработен.
Едва тогава осъзнах колко голям неудачник съм. Не можех дори да се грижа за Хариет, тъй като нямах никакви спестявания или работа. В рамките на няколко месеца Ребека вече се беше преместила при нов партньор – Ерик. „Докато не подредиш живота си, дори не си помисляй да говориш с Хариет“, каза ми Ребека.
Използвах последните си пари, за да купя на Хариет подарък за рождения ѝ ден – малко зайче. Написах и бележка, която гласеше: „Толкова много ми липсваш. Честит рожден ден. Обичам татко.“
Когато стигнах до къщата на Ерик, видях, че той е доста богат. Беше организирал голямо парти за рождения ден на Хариет, с талисмани и замък за скачане. Почувствах се засрамен. Дъщеря ми си имаше нов баща. Ерик можеше да осигури на Хариет неща, които аз дори не можех да си мечтая да купя.
Оставих подаръка си на входната им врата и си тръгнах. В този момент бях на много тъмно място и не виждах път напред. Реших да напусна крайбрежието и да се преместя в града. Всичко, което имах на свое име, беше къщата, която баща ми, Франк, ми остави.
Тъй като бях разорен, продадох къщата и се преместих в апартамент в град в друг щат.
Понякога работех странна работа, за да изкарам малко пари. Две години след като напуснах семейството си, отново бях разорен. На следващия месец ме изселиха. Оказах се на улицата, без да имам към кого да се обърна.
Не мога да продължавам да живея по този начин, осъзнах аз. Влязох в местния магазин и помолих за работа. Управителят ме разпозна от града и ми даде шанс да работя като чистачка в магазина. През следващите няколко месеца ме повишиха в касиер, а след година ме направиха администратор на целия магазин.
Въпреки че най-накрая бях финансово стабилна и бях изчистила нещата си, все още бях много самотна. Годините минаваха, а аз все още не поддържах връзка с никого от семейството си и нямах истински приятели. Редовно давах част от парите си за благотворителност, защото нямаше за кого да ги похарча.
Всичко това се промени днес, когато за първи път от много време насам получих поща, която не беше неплатена сметка. Беше коледно писмо от Хариет!
Вече 13 години не съм виждала или чувала дъщеря си, но бях благословена с коледно чудо. Думите ѝ стоплиха сърцето ми по начин, който не бях усещала от години. Писмото ѝ гласеше: „Не мога да се справя с това:
“Здравей, татко. Най-накрая те намерих! Може би ще те шокирам, но утре ще летя, за да те видя. Имаме толкова много да си говорим. Въпреки че мама и Ерик ми осигуряваха всичко, докато растях, винаги се чудех кога ще се върнеш.
Мама винаги ми казваше, че си неудачник и трябва да забравя за теб, но виждам, че си се променил и си се съвзел. За да знаеш, все още имам плюшеното зайче, което ми остави за рождения ден. Нарекох го Джими, така че в известен смисъл ти си бил с мен през цялото време!
Ще се видим скоро. Обичам те и нямам търпение.
Весела Коледа, татко!”
Това е най-невероятният ден в живота ми. Дъщеря ми толкова много ми липсваше и никога не съм мислил, че ще имам тази възможност. Промених живота си към по-добро и направих каквото можах, за да помогна на моята общност.
Въпреки че се чувствах твърде засрамен, за да се върна у дома, Бог ме благослови с втори шанс с Хариет. Този път ще направя всичко по силите си, за да я накарам да се гордее със себе си и да компенсирам цялото време, което сме пропуснали заедно. След 13 дълги години най-накрая имам своя шанс за изкупление.
