Докато майка ми се бореше с рака, аз се грижех за нея до последните й дни. Но когато тя почина, раздели парите си между жадния ми за богатства брат и лелите ми. Но се оказва, че в историята има нещо повече.
Оказва се, че наследството, загубата и семейството са основните рецепти за драма. Нека ви разкажа всичко за случилото се, след като майка ми почина.
Майка ми се бори дълго с рака. Когато погледна назад сега, това беше нещо, което беше около целия ми ранен живот и след това продължи, когато се записах в обществения колеж близо до дома. Мама винаги е била най-добрата ми приятелка, така че естествено щях да бъда там на всяка крачка от пътя, докато тя се бореше с това заболяване.
Просто си спомням дните, кървящи в нощи, когато тя беше болна – нещо, което беше в постоянен цикъл. Но също така си спомням, че храненето с лъжичка и държането за ръка й осигуриха толкова комфорт, колкото и на мен. И тогава, от другата страна на тази история, брат ми и лелите ми се появяваха само когато имаха нужда от нещо. Обикновено да им платят сметките.
Или, като едната леля (докато майка ми беше в постоянен спад), която искаше „контактите“ на мама да подредят нова къща за нея. Защото майка ми притежаваше агенция за недвижими имоти. Дързостта беше невероятна.
Както и да е, мама даваше всичко от себе си, но накрая болестта надделя. Сега бързо напред към деня на четене на завещанието. Всички роднини, адвокатът и аз седяхме в стая като в сцена от филм на Hallmark – помислете за дърво навсякъде и нащърбен сервиз за чай върху надрасканата повърхност на невероятно стара масичка за кафе.
Отпивах чаша слаб чай от една от нащърбените чаши, когато адвокатът хвърли бомбата. Спестяванията на мама, около 5 милиона долара, трябваше да бъдат разделени между брат ми и лелите ми. Задавих се с чая, мислейки си какво се случва, в името на небето. Защото нямах нищо!
Сега седя там, със сълзи, стичащи се по лицето ми и върху бялата пола, която нося — капки спирала оцветяват дрехите ми. И тази алчна група дори не си направи труда да скрие усмивките си.
Бях озадачена.
“Как, за бога, майка ми е могла да ми причини това?” — помислих си, избърсвайки носа си с ръката си. И тогава, като класически свръхмислител, започнах да се чудя дали се грижех достатъчно за нея през тези последни месеци.
Но тогава адвокатът се изправи и ми подаде плик.
— Майка ти, — каза той, — те обичаше повече от всеки друг.
Разбира се, в стаята стана тихо и алчната група гледа жадно писмото. “Най-скъпа Лили”, пишеше отпред.
Отворих писмото, имаше ключ и на едно листче беше написан адрес.
Седях там и си мислех, какво по дяволите, мамо?
Но реших да проверя. Може би е искала да разчистя склад или нещо подобно. Адвокатът реши да се включи, мълчалив за през цялото време. И така, стигнахме до адреса, който се оказа скрито бижу. Красив дом, дори с любимите ми цветя, засадени по алеята.
Мама ми беше оставила напълно платен дом! И си личеше, че е оставила своя отпечатък върху мястото, защото вътре имаше наши снимки. И още едно писмо на стъклената маса във входното антре — това писмо трябваше да прелее чашата.
Оказва се, че майка ми е знаела всичко за това как брат ми и лелите ми само точат пари. Но тя искала да имам къде да градя бъдеще и семейство. Да създавам нови спомени на място, което очевидно носи нейния дух.
Що се отнася до парите? Е, в писмото пишеше, че тя им ги е оставила с пълното съзнание, че ще ги продухат. Тя искала да ги научи на стойността на нещата и да се съсредоточат върху семейните връзки. Което трябвало да се случи, когато парите свършат.
Но сега стоя в новата си кухня, пия кафе от кафе машината, която винаги съм искала, и осъзнавам, че любовта на мама никога не е била в парите — не. Беше в този дом и знаех, че този подарък ще бъде по-ценен за мен от всичко друго.
“Хей мамо? Ти все още знаеш най-добре!”
