“Познавам я!”, 45-годишният Кенет е потресен, когато вижда Ашли, годеницата на сина си, за първи път. Тя се оказва негова дъщеря от извънбрачна връзка. Когато Ашли заплашва да разкрие изневярата на Кенет и иска пари, той е принуден да предприеме отчаяни мерки, за да я спре да унищожи семейството му.
— Мислиш ли, че тя би била идеална за него? Той не ни е казвал нищо за нея. — обърна се притеснено Мария към съпруга си, докато подреждаше масата за хранене с чайника, чашите и чинийките.
— Доверявам се на избора на сина си! — 45-годишният Кенет самоуверено се ухили, докато разресваше мустака си. — Радвам се, че детето най-накрая намери любовта на живота си. Какво им отнема толкова време?
Единственият син на Кенет и Мария, 24-годишният Ричард, живееше в близкия град и рядко ги посещаваше поради работа. Когато Ричард каза на родителите си, че се среща с момиче на име Ашли, те бяха на седмото небе.
Тяхната радост скочи до небето, когато Ричард им каза, че ще доведе годеницата си у дома през уикенда, за да я запознае с тях. И така, подготовката за срещата беше в разгара си в тази приятна съботна сутрин…
Дългото очакване на Кенет и Мария свърши, когато чуха колата на Ричард да спира отвън. Вратата се отвори и Ричард влезе със смесица от нервност и вълнение, очевидни на лицето му.
— Те са тук! — радостен шепот изпука във въздуха, когато Кенет стана от дивана, за да приветства сърдечно Ричард и приятелката му.
— Мамо… татко, искам да срещнете любовта на живота ми, моята годеница Ашли! — Ричард представи приятелката си на родителите си, а в очите му блесна топъл блясък.
— Здравейте… радвам се най-накрая да се запозная и с двама ви! — Ашли се появи зад него и се усмихна на родителите му. Щом Кенет видя лицето на момичето, го заля вълна от ужас.
— Не… това… не може да бъде… — помисли си той и кръвта му се смрази. Първоначалната изненада на Кенет бързо се превърна в кошмар и в стаята настъпи зловеща тишина.
Кенет беше разтърсен от мрачен спомен отпреди 23 години. Той беше дал много пари на майката на Ашли, Сара, за да мълчи и да не изисква бащинство за детето им, родено извън брака.
Кенет направи всичко необходимо, за да запази изневярата си в тайна, за да не унищожи семейството му през всичките тези години. Но сега той беше принуден да се изправи пред най-лошите си страхове, когато извънбрачната му дъщеря Ашли се появи пред очите му.
Кенет се взря в очите на Ашли, страхът стискаше сърцето му. Не я виждаше за първи път. Ашли се беше свързала с Кенет в социалните медии преди няколко месеца, но тогава той я беше блокирал във всичките си акаунти.
Мислеше, че това ще накара момичето да го остави на мира. Но дори и в сънища не си е представял, че Ашли ще се появи на прага му, представяйки се за годеница на сина му. Самата мисъл, че Ричард несъзнателно излиза със сестра си, накара Кенет да изтръпне.
— Познавам я! — той случайно го е изпусна. Мария и Ричард сепнато погледнаха Кенет за обяснение.
— Какво… Познавате ли се? — Веждите на Ричард се сбърчиха изненадващо.
Вълна от паника заля Кенет, когато осъзна, че не трябваше да казва това на глас. Стоеше онемял, без да знае какво да им каже.
— Ъх, толкова съжалявам… Толкова съм тромава! Боже… Ще го оправя. — Ашли умишлено пусна тортата, която държеше върху краката на Мария, отвличайки вниманието на всички от по-нататъшния разпит на Кенет.
— О, боже… всичко е наред, скъпа. Случват се инциденти. — каза Мария, докато Ричард бързо се впусна в действие, почиствайки падналата торта от роклята на майка си и пода.
Междувременно за Кенет атмосферата остана напрегната.
Докато Ричард и Мария се занимаваха с разчистването на бъркотията във всекидневната, Ашли се възползва от възможността и тихо се приближи до Кенет и застана до него.
— Какво правиш? Просто млъкни…идиот ли си? — гневно му прошепна тя, гласът й беше изпълнен с отрова. Тя се усмихна насила, така че Ричард и Мария да не забележат колко е разочарована.
Страхът погълна Кенет от всички страни и той веднага отклони разговора, когато забеляза, че Мария се приближава към него.
Като хвърли смачканата кърпичка в кошчето, Мария застана до Кенет и го погледна.
— Кен, какво беше това? Познаваш ли Ашли? Вие двамата срещали ли сте се преди?
Вътре в Кенет се търкаляха камъни, но той се насили да се усмихне и събра смелост да остане неподвижен.
— О… това беше просто глупаво недоразумение, скъпа. Обърках я с някой друг. Глупав аз! Очаква ни прекрасен ден… нека се насладим на събирането сега.
Мария кимна с усмивка. Тя вярваше на Кенет и опита му да омаловажи ситуацията. Но само той знаеше назряващото вътре напрежение. Всеки път, когато зърнеше извънбрачната си дъщеря Ашли, той се страхуваше да не бъде хванат да изневерява на жена си.
С течение на времето семейството се приготви да прекара вечерта на барбекю заедно в задния си двор. Докато Мария и Ричард бяха заети да пекат пържоли на открит огън, Кенет дискретно се приближи до Ашли, която кълцаше маруля в кухнята.
— Здрасти, татко! Дойде да помогнеш? Трета ръка няма да е излишна! — Ашли вдигна поглед към Кенет и се засмя. Лицето на Кенет почервеня от ярост и веждите му се свъсиха дълбоко.
— Какво, по дяволите, правиш тук…? — Кенет се ядоса на Ашли, сдържайки гласа си тихо, за да не го хванат.
— Какво искаш от мен? Разбираш ли изобщо, че не можеш да бъдеш със сина ми… той ти е брат, по дяволите. Как можеш да излизаш с брат си? Повръща ми се дори като си помисля за това.
Потривайки острието на ножа между пръстите си, Ашли се взря Кенет.
— Не съм тук, за да бъда със сина ти. — каза тя.
— Не се притеснявай. Знам, че той ми е полубрат… и знам границите си! Дойдох да ти напомня, че си платил на майка ми твърде малко! О, между другото, знаеш ли къде е майка ми сега? Тя е мъртва.
Разкритието на Ашли разтърси Кенет.
— Какво? Сара… тя… тя е умряла? Толкова съжалявам за загубата ти. — каза той.
— Твоето съжаление няма да върне майка ми! — Ашли хвърли ножа и удари силно плота. — Тя ме даде в сиропиталище, когато бях на 5… Нямаше възможност да ме отгледа. Тя почина, когато бях на 8. Само защото работеше на две места…без сън…просто се опитваше да оцелява сама без съпруг и детето си. Имаш ли представа колко много загубих заради теб… и твоето изоставяне?
— Добре… колко искаш? — Кенет стигна до въпроса, опитвайки се да преговаря с Ашли и да я накара да мълчи, точно като майка си.
— 300 000 долара! — дойде твърдия отговор от Ашли, изпращайки тръпки по гърба на Кенет.
— Какво? Побърка ли си се? Откъде ще взема толкова пари? — излая той.
— Това е много ниска цена, за да компенсираш греха си, татко! — Ашли отвърна студено. — Имаш само две седмици, за да дадеш парите… ако не… твоята скъпа съпруга и любим син ще разберат всичко за твоята афера с майка ми… и ще платят цената за постъпката ти.
Последствията от разкриването на истината заплашваха всеки сантиметър от крехкото сърце на Кенет. И знаеше, че трябва да измисли някакъв начин да спре тази заплаха, която дебнеше да разруши мира в семейството му.
На следващия ден Кенет измисли план и се качи на автобуса до близкия град. Той се насочи към зона, известна с престъпни дейности. Слизайки от автобуса, той огледа околностите, тревожност обзе самото му същество.
Гледката на мъже със сложни татуировки и облечени в груби кожени якета, украсени със заплашителни символи и лепенки, уплаши Кенет. Това не беше мястото, което би посетил обикновено. Събрал смелост, той се приближи до банда, готова да предприеме рискован ход.
— Извинете… — каза Кенет, отвличайки вниманието на бандитите. — Имам интересно предложение за вас. Можете ли да ме заведете при вашия шеф, за да обсъдим допълнително?
Момчетата дълго се смяха заедно на очакванията на странния мъж, преди някой от тях да проговори.
— Какво имаш за нас, старче? Защо трябва да те запознаваме с нашия шеф? — един от мъжете се изплю на земята и погледна нагоре към Кенет, докато останалите избухнаха в смях.
Сърцето на Кенет биеше лудо, докато се опитваше да измисли точните думи, за да убеди момчетата.
— Ето… предлагам 300 долара точно сега. И ще получите повече, ако успеем да сключим сделка с вашия шеф. — предложи той.
Членът на бандата се усъмнил.
— За каква сделка говорим? И защо да ти вярваме?
— Да, ние не се занимаваме с правене на услуги на непознати. — добави друг. — Махай се. — Мъжете сбъркаха Кенет с маскиран полицай и отказаха да му помогнат.
— Ще кажа всичко на шефа ви, ако ме заведете при него. Не съм полицай! Повярвайте ми! — каза Кенет.
Неубеден от молбите му, един от гангстерите извади пистолет от джоба си и се прицели в главата на Кенет. Ужасен, Кенет вдигна ръце, молейки го да не натиска спусъка.
— Ъм…приличаш на пиле…не се притеснявай. Това е запалка! — каза бандитът. — Просто исках да съм сигурен, че не си полицай и не си довел приятелите си от отдела със себе си!
— Добре…следвай ни. — отведоха го до изоставен склад, украсен с графити, развалини и счупени прозорци на ръба на улицата.
— Шефе, имаме нова работа! Той не е полицай… проверихме. — засмя се бандитът, влачейки стола, за да седне Кенет.
Страхът нахлу в Кенет, когато той извади пачка от 10 000 долара от джоба на сакото си и ги постави на масата пред лидера на бандата.
— Готови пари, а?! Каква е сделката? — лидерът погледна Кенет в очите.
— Искам да изплашите годеницата на сина ми. — отвърна Кенет. — …така че никога повече да не идва в къщата ми и да ме безпокои. Имам малко проблеми заради нея. Просто искам да я изплашите, това е всичко… Но моля ви, уверете се, че не я наранявате.
— Добре! Считай сделката за сключена. — заяви лидерът на бандата след кратка дискусия, издухвайки струйки цигарен дим в мускусния въздух, докато грабваше пачката с долари от масата.
— Остави нейното име, адрес и малко основна информация. — добави той. — …и кога искаш да направим това?
— Тази вечер. Чух, че ще посети кварталния салон тази вечер. Можете да се справите с нея по пътя. — отговори Кенет.
Успокоен, че бандитите ще разрешат проблема му и ще сложат край на заплахите на Ашли, Кенет напусна порутения склад. Имаше чувството, че камък е бил повдигнат от раменете му, докато се връщаше към дома.
Беше спокойна и приятна сутрин на следващия ден. Kentucky Rain на Елвис Пресли по радиото изпълни ефира, докато Кенет беше погълнат от лъскането на прозорците на колата си в гаража си. Изведнъж забеляза силует от дълги сенки, който се приближаваше отзад, и се обърна сепнато.
— О, Боже… вие? — Кенет се изнерви, когато видя бандитите, които бе срещнал предишния ден. — Не очаквах да ви видя тук.
Очите му се плъзнаха наоколо, търсейки признаци на любопитни съседи, за да се увери, че никой не го гледа как говори с гангстери.
— Защо сте тук? — ахна той.
— Дойдохме да поговорим. — каза сухо един бандит.
Сърцето на Кенет биеше в гърдите му, докато се приготвяше за разговора.
— Добре…как мина? Уплаши ли се…и обеща ли да не безпокои семейството ми? Съгласи ли се да напусне това място и никога повече да не ме безпокои?
— Ами всичко мина много добре. — отговори бандитът и запали цигара.
В очите на Кенет проблесна искрица облекчение.
— Боже мой! Благодаря ви… много ви благодаря. Не мога да ви опиша колко много означава това за мен. — възкликна той.
Но преди да успее да изрече още една дума за това колко е щастлив и облекчен, студените думи на гангстера прорязаха въздуха и разбиха спокойствието на Кенет.
— Чакай… чакай! Още не сме приключили. Сега й дължиш 300 000 долара и още толкова на нас. Ако няма пари до споменатия момент, добре… знаеш резултата… и ние познаваме твоя син и съпруга!
Дъхът на Кенет спря в гърлото му. Светът му излезе извън контрол и най-лошите му страхове отново започнаха да го натискат тежко.
— Какво?? Но ние… ние се споразумяхме… — заекна той. — Това не беше част от нашата сделка.
— Е, сега е! Печели този, който донесе повече печалби на масата! — изкиска се мрачно бандитът. — Нейното предложение се оказа по-интересно…и изгодно от твоето!
Умът на Кенет препускаше, опитвайки се да се примири с новата заплаха и сега се оказа в капан на по-голям, по-дълбок проблем.
— Дори не се опитвай да се правиш на герой и да въвличаш полицията. — друг главорез заплашително се наведе по-близо до Кенет. — …в противен случай някой друг от твоето семейство може да изчезне… и какво може да се случи с тях е, добре, всеки да предполага. Разбра ли, татенце?
Думите смразиха сърцето на Кенет. Порази го като гръм, когато осъзна, че е застрашил безопасността на близките си в бързането си да се отърве от Ашли и да скрие изневярата си.
Когато бандитите напуснаха гаража му, Кенет стоеше замръзнал там, шокиран и поразен. Умът му се завъртя във водовъртеж от мисли за това как сега ще спаси семейството си.
Със страх, който го притискаше силно, Кенет реши да поеме нов риск и измисли план как да уреди парите. И първото нещо, за което се сети, беше работата му в автосервиза.
Кенет беше счетоводител в автосервиз, използвайки обширните си познания и опит с автомобилите. Въпреки че всичко в работата беше наред, имаше само един проблем — Тайлър — 19-годишният син на собственика на работилницата.
Често назряваше напрежение между него и Тайлър, който наскоро се беше присъединил към гаража като чирак под опеката на баща си.
Разглезен и богат, Тайлър винаги е имал властно отношение към Кенет и другите служители. Обтегнатите им отношения обаче достигнаха повратна точка, когато Кенет се обърна към младото момче с молба за ремонт на колата същия следобед.
— Хей, Тайлър! Чудех се дали можеш да погледнеш колата ми. Има нужда от ремонт и ще се радвам, ако ми я поправиш. — каза Кенет на Тайлър.
Тайлър избухна в зашеметен смях и се подигра на Кенет.
— Наричаш това нещо кола?! Сигурен ли си, че изобщо си струва да се поправи? И ти, и твоята кола принадлежите на музея!
Кенет стисна юмрук. Той не можеше да се справи с подигравките на момчето само защото беше чирак механик, работещ там под влиянието на богатия си баща. Но Кенет си пое дълбоко въздух и се отпусна.
— Мислех, че можеш да използваш колата ми, за да научиш някои нови ремонти и да поправиш моята. Видях, че си се подобрил доста напоследък! — каза Кенет.
Тайлър най-малко се интересуваше от поправката на колата на Кенет. Той обаче се съгласи. Не можеше да отрече удоволствието да бъде похвален пред останалите, които постоянно обиждаше.
— Добре! Ще погледна колата ти. Можеш да я вземеш от паркинга утре сутрин. — каза Тайлър, стискайки здраво гаечния ключ.
По лицето на Кенет грейна широка усмивка.
— Благодаря ти, Тайлър. Ще дойда да я взема сутринта! — каза той със силен и ясен глас, така че всички останали в работилницата да го чуят.
Дълбоко в себе си Кенет имаше нещо друго в ума си. И трябваше да изчака още малко… до полунощ, за да го направи. Когато денят наближи края си, Кенет се върна у дома, като се увери, че Мария и Ричард са забелязали колко е разочарован.
— Изглеждаш притеснен…какво не е наред? — Мария стисна рамото на Кенет, когато го забеляза да хвърля куфарчето си на дивана и гневно да разкопчава вратовръзката си.
— Днес отново се скарах с разглезения нахалник…Някой ден няма да мога да го понеса…и в деня, в който не се сдържа, това момче Тайлър ще се озове в болницата със счупен нос, без зъби, и крак, който виси във въздуха. — възмути се Кенет.
— О, хайде, татко. Не ставай глупав! Той е само на 19. — опита се Ричард да успокои Кенет. — Може би му е трудно да се приспособи към всички по-възрастни мъже на работа.
— Както и да е… хлапето ми лази по нервите. — намръщи се Кенет. — …и се надявам веднъж да си свърши работата както трябва…без да излее гнева си върху скъпоценната ми кола.
— Чакай… какво за колата ти? — прекъсна го Ричард.
— В гаража е…Казах на това момче да я поправи до сутринта…Ще трябва да я взема първо утре. — каза Кенет и се оттегли в стаята си.
По-късно същата вечер Ашли се отби и понеже нямаше никой, тя се обърна към Кенет за актуална информация за парите.
— Времето изтича, татко… надявам се, че все още помниш нашата сделка? — Ашли се подсмихна.
Думите й изнервиха Кенет.
— Да…работя върху това…не е нужно да ми напомняш през цялото време, става ли?
— Готино… колкото по-рано, толкова по-добре! — Ашли грабна една ябълка от масата и мина покрай Кенет, който кипеше от гняв.
Същата нощ, след като всички у дома заспаха, Кенет се измъкна от леглото и се приближи до гаража си. Грабвайки инструментите, от които се нуждаеше, той се покатери на оградата и се промъкна на паркинга пред автосервиза, сърцето му биеше в гърдите.
Очите на Кенет се стрелнаха, сканирайки тъмната бензиностанция, която изглеждаше обитавана от духове без човешка дейност през нощта. Пазачът спеше дълбоко в кабината за сигурност отвън, когато Кенет крадешком влезе в секцията, където бяха събрани всички ремонтирани коли.
Той носеше черна маска и се приближи до стария си Мустанг, сгушен между колите на паркинга.
Ръцете на Кенет трепереха, докато изваждаше чифт клещи от кутията си с инструменти. Поемайки дълбоко дъх, той отвори капака на колата си и намери кабела на спирачката. Капчици студена пот се стичаха по гръбнака на Кенет.
— Още малко… — прошепна той, развивайки маркуча, подаващ спирачната течност.
— Сега ще изглежда като нещастен случай! — помисли Кенет, след като успешно повреди колата си. Той затвори капака и безшумно избяга от паркинга, преди охранителят да се събуди.
— Това трябва да е достатъчно доказателство, за да потърся отговорност от сервиза за това, което ще ми се случи утре. — ухили се Кенет, докато се прибираше към дома. — …и синът на собственика ще се изправи срещу последствия, докато преговарям за сделка с баща му!
Според плана на Кенет той щеше да вземе колата от паркинга на сервиза на следващата сутрин и да се прибере вкъщи. Спирачките щяха да откажат по пътя и той щеше да попадне в предумишлена катастрофа. Разследването и доказателствата в крайна сметка щяха да насочат към Тайлър, потвърждавайки, че той е повредил спирачките, докато поправя колата.
След като полицията разкриеше доказателствата, Кенет знаеше, че шефът му и неговият автосервизен център ще попаднат под обществен контрол.
Той планираше да поиска огромно обезщетение от сервиза и да договори предварително споразумение с шефа си в замяна на повече пари, за да освободи Тайлър от затвора.
Облекчен, че най-накрая успя да уреди парите, за да накара извънбрачната си дъщеря Ашли и бандитите да млъкнат, Кенет се върна у дома и прекара спокойна нощ.
Топлите слънчеви лъчи проникваха през прозореца, докато Кенет се протягаше буден на следващата сутрин.
— О! Закъснявам…трябва първо да взема колата от гаража…и да се справя с полицаите по-късно…след лекия ми инцидент! — прошепна той с нежен смях.
— Не си счупи кост твърде лошо при инцидента, Кен! Просто се размини с леки наранявания… и може би с фрактура! — Кенет тихо се засмя на отражението си в огледалото, докато закопчаваше копчетата на ризата си.
Той слезе долу и когато влезе в хола, веднага го порази гледката на Мария, която горчиво хлипаше, стискайки слушалката на стационарния телефон.
— Скъпа, какво се е случило? — Кенет се приближи до нея. — Какво не е наред… защо плачеш?
Мария се мъчеше да се съвземе, но напразно. Тя избухна в сълзи и се опита да каже нещо, което Кенет не можа да разбере.
Всичко, което успя да чуе от нейните заекващи думи, беше
— Ричард.
Сърцето на Кенет подскочи и страхът премина във вените му като токов удар.
— Ричард… какво за Ричард? — Той държеше Мария.
— Скъпа, какво стана…? Мария, къде е синът ни? — избухна той, страх и безпокойство го обзеха.
— Той… той отиде да вземе колата от автосервиза… — изхлипа Мария. — … не искаше да се дразниш на сина на собственика и да се скараш с него отново. Аз просто…току-що ми се обадиха полицаите…те ме информираха, че Ричард е претърпял фатална катастрофа на магистралата и е загинал на място…
Кенет замръзна и падна на колене, стискайки гърдите си.
— Не…не, не може да бъде…Нашият син Ричард…заради мен… — той избухна в сълзи.
