Моята история разказва за това как кармата постави насилника на детето ми в моите ръце, за да мога да въздам справедливост за травмираното ми семейство. Всичко започна с това, че тя разпространи лъжи за мен пред моите колеги. Но това, което тя не очакваше, беше, че ще й отмъстя най-брутално!
Здравейте на всички, тук е Диана, а разказът ми е за това как кармата ми помогна да си отмъстя на една жена, чието дете тормозеше момченцето ми. В крайна сметка жената загуби работата си. Позволете ми да обясня как се случи всичко това.
За малко предистория на разказа ми: бях прекарала няколко години в живот, изпълнен със стрес, когато миналия месец най-накрая получих повишение. Повишението не беше единственото нещо, което се подобри, защото финансовото увеличение промени живота ми.
Освен това сега работя в друг офис, който за слава на всички е много по-близо до дома. Повишението също така означаваше, че ще върша работа, за която ми пука, и ще имам повече време със семейството си. Това беше печеливша ситуация за мен и не бих могла да бъда по-щастлива!
Всичко това ми се струваше като сън, от който ще се събудя един ден, и всеки ден благодарях на Бога за това, че съм там, където съм сега. Точно преди да ме повишат, компанията, в която работя, зае свободна позиция в новия ми офис. Не участвах в процеса на наемане на този човек.
Разбира се, бях шокирана, когато разбрах кой е той, тъй като не знаех, че са наели родителя на насилника на детето ми, Томи. Сега, скъпи читателю, това, което трябва да разбереш, е, че тормозът над детето ми беше едно от нещата, които години наред причиняваха конфликти в семейството ми.
Не говоря за няколко срещи с директора от рода на тормоз. Почти загубихме детето си заради Томи! Със съпруга ми в крайна сметка предприехме драстични мерки, за да поправим ситуацията и да защитим сина си.
Преместихме детето ни и неговите братя и сестри в друго училище. След това продадохме дома си и се преместихме в другия край на окръга. Може би всички си мислите, че се шегувам, но нещата бяха зле! В един момент се наложи да привлечем полицията!
В резултат на това ни беше издадена ограничителна заповед срещу Томи. Сега той най-накрая е изправен пред други правни последствия за поведението си. И двете деца са още съвсем малки, така че все още съм шокирана от жестоките и ужасни неща, през които видях как детето ми преминава от ръцете на друго дете.
Със съпруга ми се чувствахме толкова безпомощни и неконтролируеми. Умолявахме училището и родителите му да се намесят, преди да привлечем властите. След това дълго и мъчително изпитание семейният ни живот най-накрая се успокои.
Тази нова възможност за работа ни се стори като ново начало след болката и страха, през които бяхме преминали. Моето скъпоценно дете най-накрая започваше да се лекува и да възвръща живота и радостта си. Всички сме на терапия като семейство и поотделно, за да си помогнем да се възстановим от това.
Спокойствието ми беше нарушено, когато открих, че компанията ми е наела майката на Томи, Джанет. По-лошото в случая беше, че аз щях да я управлявам! На първия ден от срещата ми с нея тя пребледня, когато ме видя! Почти съм сигурен, че и аз направих същото!
Познавам всички останали от екипа си и съм в чудесни работни отношения с тях. Тъй като не знаех как да се справя с това, че Джанет работи с мен, избягвах да говоря с нея лице в лице. Общувах с нея само когато се налагаше, и то винаги в писмена форма.
Уморена от ходенето на пръсти около нея, признах положението си на един близък колега, Дани. След като му се доверих за това, което синът на Джанет направи с моя и как трябваше да преобърнем живота си, попитах: “Какво да правя? Няма да напусна и няма да приема понижение в длъжност”.
Очите на Дани се разшириха от шок. “Ти сериозно ли говориш? Защо не казахте нещо по-рано!?”
“Не исках да правя излишен шум около това. Но нека се съсредоточим върху въпроса, който стои пред нас”.
Извивайки ръце, попитах: “Трябва ли да се срещна с Джанет и отдел “Човешки ресурси”, за да обсъдим това и да определим очакванията?”
“Не знам, Диана, всичко това изглежда малко сложно”, отговори Дани, докато обмисляше добре ситуацията ми.
“Знам, че ако отида в отдел “Човешки ресурси”, ще се почувствам така, сякаш предавам детето и семейството си. Но от професионална гледна точка знам, че това е вариант”, казах аз, обмисляйки нещата.
“Съжалявам, че си в тази каша – утеши ме Дани. “Какви други варианти мислиш, че имаш?”
“Може би да я игнорирам и да се надявам, че й е толкова неприятно, че да напусне? Или може би мога да попитам отдел “Човешки ресурси” дали да ѝ предложа преместване?
Без да чакам отговор, продължих.
“Работата е там, че в определен момент през последната година тя се държи толкова зле, колкото и детето ѝ.” Обясних загадката си по-нататък. “Съдията обмисляше да я включи в ограничителната заповед, но вместо това ѝ беше издадено протоколно предупреждение”.
“Дори проверих и това, че ние двамата работим заедно, не е нарушение на ограничителната заповед”, казах аз.
Преди да успея да реша какво да правя, Дани неохотно отговори: “Слушай, Диана, трябва да знаеш нещо за Джанет. Можем ли да поговорим насаме в офиса ти по време на обяда?”
Със засилено любопитство се съгласих.
Когато настъпи времето за обяд, нямах търпение да видя Дани. Посрещнах го с добре дошъл и го помолих да се заеме веднага с работата, защото този въпрос ме ядеше от седмици!
“Добре, значи не си чула това от мен, но Джанет е разпространявала лъжи за теб!”
“Какво?! Какви лъжи? Тя дори не е тук от толкова време?” Попитах, чувствайки се смаян.
“Тя казва на всеки, който я слуша, че трябва да стои далеч от ТЕБ. Жената твърди, че си токсичен и опасен, и казва, че си спала със съпруга ѝ и си развалила брака им!”
Бях зашеметена!
Не можех да не се разсмея на абсурдността на всичко това! “Това е нелепо!”
“Да, всички знаем това, защото познаваме типа човек, който сте. Ето защо досега не си правех труда да ти казвам каквото и да било”, каза ми Дани.
“Опитвах се да отделя личния си живот от работата и не исках да внасям тази драма тук” – обясних аз. “Но става невъзможно да я пренебрегвам, защото изглежда, че Джанет използва мълчанието ми като трамплин, за да опетни имиджа ми”.
“Мисля, че тя взима пример от книгата на сина си, или може би е обратното. Но тя ви тормози косвено!” посочи Дани.
Когато той го каза по този начин, в съзнанието ми светна лампичка! АЗ БЯХ тормозена като сина си! Изглежда, че подобно поведение се срещаше в семейството! БЕШЕ МИ ПИСНАЛО! БЕШЕ ВРЕМЕ ДА ДАМ УРОК НА ДЖАНЕТ!
РЕШИХ ДА ДЕЙСТВАМ! Благодарих на Дани за честността и подкрепата му и му казах, че ще измисля как да се справя с тази каша веднъж завинаги. “Е, късмет!” – каза той.
Колкото и да не бях стояла настрана по време на тормоза над сина ми, отказвах да допусна това да се случи и на мен! И нямах намерение да седя месеци наред, докато тя продължава да разпространява лъжи за мен. Реших да атакувам огъня с огън!
Започнах там, където можех – на работното място. Бях твърдо решена да стигна до дъното на въпроса как Джанет изобщо е била наета. Проучването ми започна с ровене в трудовото й досие. Открих, че Джанет не е отговаряла на обичайните стандарти за нашия екип.
Тя не беше преминала задължителната проверка за снемане на пръстови отпечатъци и проверка на миналото. Това беше странно, тъй като нашата компания беше стриктна по отношение на тези изисквания. “Нещо не е наред” – промълвих си, докато преглеждах документите.
Извиках Дани в кабинета си и затворих вратата, преди да му кажа какво съм открила. “Какво имаш предвид?” – попита той, като погледна към лаптопа ми.
“Джанет не е трябвало да бъде наемана. Тя така и не е завършила проверката си – отговорих аз. “Ще се разровя по-дълбоко.”
“Добре, само се уверете, че покривате основите си и не се оказвате уволнен заедно с нея”.
Като продължих разследването си, открих, че Джанет е подкупила един от служителите в офиса ни, за да заобиколи процеса на снемане на пръстови отпечатъци! Вбесена, събрах всички доказателства и отидох направо в отдел “Човешки ресурси”. Този път реших да не замесвам Дани, защото не исках той да си има неприятности.
В края на краищата той беше добро момче и отличен екипен играч, за разлика от някой друг мой познат. “Има нещо, което трябва да видиш – казах на мениджъра ни по човешки ресурси Линда, докато ѝ подавах документите. Очите на Линда се разшириха, докато сканираше доказателствата.
“Това са сериозни обвинения. Трябва да се заемем с това незабавно.”
Линда извикала Джанет на среща и изложила пред нея доказателствата. Бях се скрил в коридора, докато Джанет влезе, а след това се промъкнах до затворената врата и подслушвах. Имах със себе си някакви документи, за да се преструвам, че съм спряла да се концентрирам върху нещо, ако някой мине.
“Джанет, открихме, че си подкупила служител, за да заобиколиш задължителната проверка за снемане на пръстови отпечатъци и биографични данни – каза строго Линда. Това е сериозно нарушение на нашите правила – чух да казва жената от отдел “Човешки ресурси”.
По-късно чух от Линда, че лицето на Джанет е пребледняло. “Аз… мога да обясня”, заеква тя.
“Имате десет дни, за да завършите процеса по снемане на пръстови отпечатъци – продължи Линда. Тя не обърна внимание на опитите на Джанет да оправдае действията си. “Ако не успеете да го направите, работата ви ЩЕ бъде прекратена.”
Линда разкри, че Джанет кимнала кротко, преди да се опомни и да се съгласи да изпълни заповедта. Но с течение на дните тя пропускала срещите си и игнорирала обажданията от отдел “Човешки ресурси”. Накрая изобщо спряла да се появява на работа!
Накрая дошъл денят, в който от човешки ресурси трябвало да прекратят трудовите ѝ правоотношения. Успокоението, което изпитах, беше огромно!
“Тя си отиде – каза Дани, като ми даде успокоително пет пари. “Постъпил си правилно!”
“Благодаря, Дани”, отвърнах аз и почувствах как тежестта се сваля от раменете ми. След като Джанет си тръгна, атмосферата в работата се подобри значително! Екипът ми ме подкрепяше още повече, а аз се чувствах по-спокоен. Семейството ми се справяше по-добре от всякога, а невероятното ми дете оздравяваше и отново намираше радост!
Докато се установявах в новата си роля, наех нов член на екипа – Емили, на мястото на Джанет. Тя беше любезна, учтива и идеално подхождаше на екипа ни. Животът най-накрая си дойде на мястото и усетих как тежкото бреме се сваля от гърдите ми!
