Предложението за брак винаги е много вълнуващ момент. Някои хора полагат много усилия, за да направят всичко вълшебно и романтично. Но има и друга категория предложения за брак – доста неловки, внезапни и непредсказуеми. Или пък много прагматични и земни. Така или иначе, дори предложението да не мине перфектно или да бъде отхвърлено – този момент е незабравим.
Имах едно време един почитател. И една вяла вечер той изведнъж ми предложи брак. Той каза: „Слушай, омъжи се за мен! Ти си толкова странна, че никой друг няма да се ожени за теб така или иначе“. Е, какво да кажа? Той не стана пророк.
Преди 6 години с гаджето ми проведохме следния диалог:
– въобще планираш ли да се ожениш за мен?
– Ами, аз вече съм била омъжена и не ми хареса. Не искам да го правя.
– Разбирам го. Но трябва да се оженим. Не е задължително да вземеш фамилията ми. Просто се отърви от фамилията на бившия си съпруг, не ми харесва.
Брат ми е артист и реши да предложи на приятелката си на публично място – по време на събитие, направо на сцената. И получи отказ! След това, насаме, тя му казала „да“. И добави, че не може да приеме предложението на публично място. И в крайна сметка подаде молба за развод месец след сватбата.

Срещах се с едно момче в продължение на почти 4 месеца. И някак си на заден план имаше шеги за сватба, но нямаше предложение. Нещо повече, нямаше никакво съмнение, че един ден ще се оженим. В един момент започнах да проверявам как да кандидатствам. Човекът забеляза, че съм някаква замислена, и една вечер изведнъж каза: „Виждам, че нещо не е наред. „Кажи ми честно, искаш ли да скъсаме?“. Толкова много се смях, че трябваше да призная причината за мислите си. А той каза: „Ами да? Ще излезем ли на следващия ден?“ Ето как му предложих.
Имам една особеност: често се усмихвам в неподходящия момент. Казвам на майка ми истината и се усмихвам, а тя си мисли, че лъжа. Това често се случва в болниците или в училище. Днес съм на път да скъсам с приятеля си и не мога да се справя с усмивката. Та той си помисли, че искам да се омъжа за него възможно най-скоро… Предложи ми брак.

Моят романтик, когато ми предложи брак, направи всичко възможно. Обади ми се и ме покани да излезем на балкона. Аз живея на 8-ия етаж. Когато излязох, той пусна към мен куп балони, към които е вързана кутийка с пръстен. Само че той не знаеше, че в нашия двор насред високите сгради бушуват силни ветрове, точно на нивото на 6-9 етажа.
Изобщо, отнесе предложението си на непознати разстояния.
Решихме с тогавашния ми приятел да вземем апартамент на ипотека. Дойдохме в офиса на брокера на недвижими имоти, показахме документите. И агентът каза:
– Вие не сте женени?
– Не.
– А напразно, условията са по-добри за съпрузи и шансът за одобрение е по-голям.
Е, добре, казахме и направо от агенцията отидохме да кандидатстваме. Мисля, че всичко се получи добре.
Според разказите на родителите ми, баща ми предложил на майка ми, докато тя седяла в тоалетната. Мама казала „не“, но татко не се отказал и всеки ден правел предложения на най-странните и неподходящи места. Накрая тя каза „да“ все още в тоалетната, само че в къщата на нейни приятели. Женени от 30 години, 3 деца. А майка ми дълго време ме лъжеше, че баща ми е направил предложение в ресторант. Но истината излезе наяве.

Една вечер моята приятелка и приятелят ѝ гледаха телевизия. Изведнъж той й хвърля пръстен и казва: „Ето, сложи си го.“ По-късно той се ядоса, че тя така и не казала „да“ на „предложението“ му и не сложила пръстена.
Съдбата винаги ще те намери. Чувала съм тази поговорка стотици пъти, но не вярвах в нея, докато не научих за историята с предложението за брак на моите баба и дядо. Те ходели в една компания, но баба ми харесвала друг мъж. Затова дядото решил да хване бика за рогата и да направи първата крачка. Дошъл да предложи на баба, започнал направо от прага на къщата, за да могат родителите му да го чуят. А бабата му отговорила в знак на съгласие, без да става от печката.
На нашата сватба един от приятелите на съпруга ми предложи на приятелката си точно в началото на тържеството, без да се консултира с нас предварително. Цялото внимание се измести към тях, тамадата също се прехвърли към тях и започна да пуска шеги и коментари в тяхна посока, сякаш всички бяхме събрани в чест на годежа им. Аз бях разстроена, съпругът ми също не беше доволен, но решихме да не правим сцени и да се насладим на празника си заедно. Тръгнахме си преди всички останали. На следващия ден приятелят на съпруга ми ми се обади и ми благодари, че съм избрала много романтично място.

Една приятелка ми разказа как един мъж ѝ предложил брак: били в родината му за Коледа. Първо, той я оставил сама в празната си къща без храна и електричество през целия ден и по-голямата част от нощта. Самият той отишъл да се забавлява с приятелите си. На следващия ден, разбира се, тя беше бясна. И той ѝ казва, че е можела да отиде при съседите и да поиска храна. Но тя не говорела езика им и никога преди не била ходила в тази страна. Тя се разстроила, затова се обадила на авиокомпанията, за да си смени билетите и да замине на следващия ден. А той хвърлил сватбения ѝ пръстен по нея и казал, че е развалила Коледата му. И добави: „Ето го твоят проклет пръстен“. Двамата се оженили, но няколко години по-късно се развели.
Приятел на приятел имал познат: приятен човек, възпитан, но много скромен. Дълго време се срещал с едно момиче, не я харесвал, но се притеснявал да скъса. Но ето че най-накрая се решил и за да не обиди приятелката си и да се раздели по приятелски, ѝ купил разкошен букет. Той отишъл при нея и тогава се случило нещо странно. Някак си в цветята падна пръстен от кутията на майка му, а букетът в апартамента стоеше на пода. Равносметката: момичето си помислило, че ѝ е направено предложение, съгласило се, а момчето се срамувало да ѝ признае всичко.

Майка ми и доведеният ми баща са заедно от 20 години, но не са женени, просто не виждаха смисъл от брака. Но живеят заедно, имат къща. А наскоро им се наложи да се справят с бюрокрацията и някои въпроси, свързани с имотите. И стигнаха до извода, че ако искат да подсигурят финансите си и да променят данъците си за себе си (тази част беше сложна, не съм се впускал в нея), ще трябва да сключат брак. Майка ми прекара цял ден, занимавайки се с това, после се прибра вкъщи и каза на доведения ми баща: „За съжаление, ще трябва да се оженим“. Няма да имат церемония, просто ще подпишат. Но аз ще нося луксозна шапка.
Един ден двамата се разхождаме и минаваме покрай шоурум за сватбени рокли. Този човек се спира и казва: „Можем ли да ви купим една от тях?“. Стоя там, ошашавена: „Защо?“. Той ме поглежда като глупак и казва: „Ами, за да можем да се оженим!“ Бях зашеметена, но се съвзех и казах: „Не те ли притеснява това, че сме скъсали от два месеца?“. Той въздъхна и продължи нататък. Искам да кажа, наистина, какво е чакал? Разделихме се. Да останем приятели не означава да се съберем отново.

Отивам на почивка, а майката на любимия ми казва: „Недей да правиш много тен там, защото ще изглеждаш не много добре в сватбената рокля“. Аз се смея и казвам: „Кога ще има сватба?“ Никой не ми е предлагал брак и дори не е споменавал за сватба. А майка му, без да ѝ мигне окото, казва: „Кога? „Когато се върнеш. Аз просто замръзнах. Но в крайна сметка така се случи.
Когато гаджето ми ми предложи брак, той случайно изпусна пръстена от моста, на който стояхме, в реката долу. Това беше най-драматичното и страшно предложение, но и най-запомнящото се.
Последно обновена на 12 септември 2025, 00:39 от Иван Петров
