Мери посвещава живота си на спасяването на хора и когато вижда бездомник да се бори, тя не се поколебава да му помогне. В тази стопляща сърцата история, която илюстрира силата на състраданието и човешката връзка, безкористният акт на доброта на една жена спаси нечий живот.
Решихме да ви дадем почивка от всички тъжни истории и да споделим вдъхновяващ разказ, който може да накара сърцето ви да заиграе от щастие!
Един ден на Свети Валентин Мери се подготвяше с нетърпение за романтична вечер с приятеля си Джордан, който каза, че има голяма изненада за нея.
Мислейки, че Джордан най-накрая ще й предложи брак, Мери облече любимата си черна рокля и я съчета с прекрасни обувки на ток. Мери, бивша медицинска сестра, превърнала се в служител в приют, се чувстваше по-удобно да носи практични дрехи, но обличането официално все още беше забавно.
Тя очакваше с нетърпение вечерта навън и се надяваше, че Джордан може да отвлече мислите й от приюта за бездомни, в който работеше и който изчерпваше средствата си. Мисълта, че трябва да върне обитателите на приюта обратно на улицата, беше сърцераздирателна за младата жена.
В 19 часа Джордан се приближи с лимузина и посрещна Мери в колата, като й обясни, че иска да я заведе на вечер, която тя никога няма да забрави. Спряха пред нова сграда, само на няколко пресечки от нейния приют, двамата излязоха от превозното средство и тръгнаха към вратата на модерния нов ресторант.
Когато шофьорът се отдръпна от бордюра, нещо край алеята на сградата привлече вниманието й. Тя обърна глава и видя млад мъж, чиято физическа болка се виждаше под светлината на прожектора на стълба на лампата, който той беше облегнат. Приближавайки се до него, докато той разтриваше лявото си рамо, Мери попита:
— Сър, добре ли сте?
Мъжът, облечен в дрипави дрехи, беше уморен и емоционално съкрушен от улицата. Обърна се, мъжът погледна нагоре към Мери, отвори поразителните си сини очи и промърмори:
— Добре съм, благодаря.
След секунди той се строполи на земята. Разпознавайки знаците, Мери изкрещя на Джордан, който чакаше на вратата на ресторанта:
— Обади се на 911, този човек ще получи сърдечен арест!
Докато Джордан се обаждаше, Мери падна на колене на тротоара и след като измери пулса на мъжа, започна компресия на гърдите.
— Те са на път. — каза Джордан на Мери, когато затвори телефона.
След това, забелязвайки, че Мери накланя главата на мъжа назад, за да освободи дихателните пътища, Джордан изстреля:
— Мери! Няма да го правиш с този човек!
Мери вдигна очи към него.
— Какво друго мога да направя, Джордан? Не получава достатъчно кислород!
Той изстреля:
— Ако направиш уста в уста на този скитник, никога повече няма да те целуна. Приключвам!
— Тогава предполагам, че приключваме. — каза Мери, обръщайки се отново към мъжа, за да направи дишане уста в уста, докато Джордан избяга надолу по улицата.
Мери редуваше компреси на гръдния кош с уста в уста до пристигането на парамедиците и докато пътуваше с него до болницата, Мери го хвана за ръката. От време на време тя усещаше как той силно стиска ръката й и с всяко стискане тя ставаше все по-въвлечена в възстановяването му.
След като бяха в болницата – същата, с която тя някога беше работила като медицинска сестра, и с която сега работеше в тясно сътрудничество на позицията си в приюта – тя изчака във фоайето.
— Честит Свети Валентин за мен! — пошегува се тя, след като улови отражението си в стъкления вход, което я показа в черна рокля и обувки на ток.
Запозната с персонала и процедурите, Мери намери портфейла му във вече изхвърлените му дрехи. След като научи, че името му е Джейк, тя намери и карта с информацията му за контакт при спешни случаи.
Обаждайки се на посочения номер, любезна жена от другата страна отговори:
— Ало?
— Здрасти. — каза Мери. — Роднина ли сте на Джейк?
Жената с паника в гласа й каза:
— Джейк? Джейк е мой син! Къде е той? Какво стана?
Мери предаде, че Джейк е получил сърдечен арест и е в интензивно отделение в болницата.
— Моля ви! — каза жената. — Чакайте ме, ще бъда там след половин час!
Мери нямаше къде другаде да отиде, откакто безсърдечният й приятел си тръгна. Около 30 минути по-късно красива дама на около 60 години влезе през стъклените врати и изтича до рецепцията, питайки за Джейк. Мери скочи от седналото си положение и отиде при жената, представяйки се.
— Помогнала сте на сина ми? Приятелка ли сте му? — тя попита.
Мери се усмихна и отговори:
— Отивах на вечеря, когато видях сина ви в беда на улицата, затова му оказах първа помощ.
Майката на Джейк хвана ръката на Мери и й благодари, че е спасила живота му. Малко след това лекар обясни, че Джейк страда от дългосрочно недохранване, което води до сърдечна недостатъчност. Но той бил в съзнание и вероятно щял да се възстанови напълно.
Когато двете жени влязоха в стаята, Джейк, който изглеждаше много блед, грейна, когато видя Мери. Тогава той погледна хлипащата си майка, която извика:
— О, скъпи, прости ми! Много ми липсваш! Знам, че сгреших…
Като хвана ръката й и я целуна, той заспа. Двете жени излязоха от стаята и майка му обясни как тя го изгонила от къщата преди 10 години, защото той отказал да поеме семейния бизнес и вместо това искал да бъде художник.
— Мислех, че ще промени решението си и ще се върне обратно, но той така и не го направи! Видях някои ревюта за работата му и те бяха невероятни, но изглежда, че той се бори… — каза тя.
Възстановяването на Джейк
След това Мери често посещаваше Джейк, за да подкрепи новия си приятел при възстановяването. И всеки път, когато я видеше, усмивка грееше на сияещото му лице. Майка му хвалеше Мери за нейната доброта всеки ден и обещаваше на Джейк, че ще подкрепи решенията му като художник.
След като беше изписан от болницата, Джейк се върна при майка си и изгради романтична връзка с Мери, която беше станала част от семейството. Следвайки обещанията си, майката на Джейк финансира изложба на картини на сина си в голяма художествена галерия и привлече така необходимото внимание към невероятния му талант.
Но това не е всичко.
Едва оцеляващият приют, в който работеше Мери, получи голямо дарение, покриващо много от разходите му през следващите няколко години. Всеки ден намирайки вдъхновение един от друг, Мери продължи да променя живота си в приюта, а Джейк отвори собствено художествено студио, без да е обременен отново финансово.
Срещата между Мери и Джейк служи като мощно напомняне, че един обикновен акт на доброта може да има дълбоки и променящи живота последици. Толкова е лесно да минеш и да пренебрегнеш някой в нужда, но е по-лесно да спреш и да попиташ дали е добре.
Какво бихте направили при тези обстоятелства?
