Никога не съм си представяла, че посещението на сватба може да се почувства като стъпване на бойно поле, но след като годеникът ми Брад ми изневери с най-добрата ми приятелка Андреа, знаех, че тяхната сватба ще бъде идеалният ден да си отмъстя.
Казвам се Меган, на 28 години, и допреди няколко месеца си мислех, че животът ми се подрежда. Имах годеник, Брад, и заедно планирахме сватба и бъдеще. Но както се казва, животът може да се промени за миг.
Дори когато се опитвам да разкажа тази история, все още ми е трудно да повярвам как всичко се срина. Още по-трудно ми е да повярвам, че разбитото ми сърце беше причинено от двамата души, на които се доверявах най-много.
Както и да е, без да се въртим в кръг, преди няколко седмици открих, че Брад, вече бившият ми годеник, ми е изневерил с най-добрата ми приятелка от детството, Андреа. Вероятно сме приятели от 12-годишна възраст, а домовете ни са на около километър разстояние един от друг.
Откакто открих връзката им, живея с родителите си, работя от вкъщи и ходя на терапия. Най-накрая бях достигнала точката, в която можех да погледна назад към инцидента, без да плача, но се върнах 10 стъпки назад в пътя си към изцелението, когато разбрах, че Андреа е бременна.
Тя и Брад също така бяха решили, че ще се оженят, и датата на сватбата вече беше определена. Все още не мога да повярвам, че бившият ми годеник и бивш най-добър приятел ще се оженят след няколко месеца.
Докато животът им върви напред, Брад и Андреа се опитват да изчистят съвестта си. И двамата ме засипват със съобщения, които преминават от извинения към обиди. Оказа се, че не съм единствената, която не прие новината за сватбата им с отворени обятия; семействата и на Брад, и на Андреа отказаха да присъстват на сватбата им заради това, което направиха с мен.
Така че извиненията им бързо се превърнаха в това да ме обвиняват, че съм „съсипала“ сватбата им и че съм отмъстителна, егоистична личност, защото аз бях причината семействата им да не присъстват на големия им ден.
Опитаха се да ме подкупят, като казаха, че ако накарам семействата им да присъстват на сватбата им, ще кръстят нероденото си дете на мен. Семействата на Брад и Андреа също се съгласиха да присъстват на сватбата само ако аз присъствам, защото това щяло да им покаже, че съм им „простила“. Всичко просто изглеждаше така, сякаш трябва да преместя живота си и да ускоря процеса на изцеление, за да се уверя, че Андреа и Брад имат щастлив живот заедно, живот, който трябваше да бъде моята реалност.
Андреа не спираше да ми пише; имах чувството, че ме преследва, защото се опитваше да ми пише от около шест различни номера, но аз блокирах всеки от тях. Кръвта ми кипна, когато прочетох всички тези съобщения. Наречете ме зъл, но просто не можех да оставя Андреа и Брад да се измъкнат, без да си отмъстя.
Докато седях там и се потапях в гнева си, ми хрумна идеята за перфектното според мен отмъщение. Реших да изпратя SMS на Андреа и да ѝ кажа, че ще присъствам на сватбата им, като им дадох разрешение да информират и семействата си.
Настъпи денят на сватбата. Беше външна церемония с бял декор и златни нотки, която изглеждаше точно като таблото с видения, което бяхме съставили с Брад. Местата се напълниха и семействата на младоженеца и булката отидоха на определените им места отпред.
Специално избрах място точно в средата. Исках Брад и Андреа да ме виждат от всеки ъгъл, а и това беше умишлено заради трика, който ми предстоеше да направя.
Двойката произнесе клетвите си и точно преди да бъдат обявени за съпруг и съпруга, свещеникът попита дали някой възразява срещу съюза. Вдигнах ръка, изправих се и усетих погледите на тълпата и чух някои да шепнат: „Какво прави?“. Но аз стоях там с убеденост, готова да изложа всичко на масата.
„Дами и господа, заставам пред вас не за да празнувам, а за да възразя. Виждате ли, тази сватба, макар и красива в своята обстановка, е изградена върху моите сълзи и непоносима душевна болка. Преди месеци открих, че Брад, мъжът, когото обичах и за когото си мислех, че ми отвръща с любов, ми е изневерявал с Андреа, която наричах най-добрата си приятелка.
Може би се чудите защо се подложих на болката да стана свидетел на това как те продължават напред, но след всичко, през което преминах, си помислих, че този ден може да е идеалният да им кажа колко точно ми е отнела тяхната изневяра.
Докато те се бореха да бъдат заедно, бомбардираха ме със съобщения и ме наричаха егоистка, аз открих, че съм бременна с малко момиченце. В дванадесетата седмица, докато се справях и със стреса и емоционалния смут от това да гледам как животът ми се разпада, направих аборт и никога не успях да се запозная с дъщеря си. Всяка снимка от ултразвука, всяко трепване, което усещах, изчезнаха за една нощ. Лекарите казаха, че това е предизвикано от стрес, пряк резултат от емоционалната травма, причинена от тяхната афера“.
Гласът ми леко се пречупи, докато продължавах: „Не става въпрос само за изневяра. Става въпрос за живота, който ни струваше – живота на дъщеря ми. Живях в тих ад, скърбяща сама, докато те планираха това тържество“.
Отново направих пауза, за да успокоя гласа си, и погледнах директно към двойката: „Не мога да стоя тук и да оставя този ден да премине, без да кажа, че този съюз започва с лъжа. Как мога да пожелая щастие на тези, които са ми причинили толкова много болка? Как мога да се преструвам, че тяхното щастие не е за сметка на моето собствено?“
Очите ми се напълниха със сълзи, докато завършвах: „На Брад и Андреа, знайте, че днешният ден не е радостен за мен. Той е напомняне за загубата и болката, които претърпях заради вашите действия. И двамата продължихте напред, но аз останах с белези, които може би никога няма да заздравеят. Няма да простя това предателство, нито пък ще забравя цената на тази сватба“.
Стоях там в мълчание и гледах директно към Брад. Той стоеше на олтара и плачеше, а всички мълчаха. Сълзите на Брад не ми помогнаха с нищо. Исках той да се почувства отговорен за спонтанния ми аборт. Излязох от сватбата с усещането, че ми е по-леко.
Чух, че нещата са спрели за малко, но Брад избърса сълзите си и продължи да се жени за Андреа. Вече не ме интересува какво правят те, защото казах това, което беше на гърдите и на ума ми. Готова съм да започна нова глава и да оставя цялата тази болка зад гърба си.
