Един баща обожава дъщеря си и се опитва да бъде най-добрият баща за нея, когато неочаквано посещение преобръща живота им с главата надолу. Неговият брат, който е бивш затворник, се появява на прага им, твърдейки, че е нейният биологичен баща, и нещата само се влошават.
Животът на Дилън бил непълен без дъщеря му. Ейприл не беше най-умното, най-красивото или най-талантливото момиче на света, но в очите на Дилън тя беше всичко това и много повече и той я обичаше повече от всичко.
Повечето от съседите на Дилън го познаваха преди всичко като баща, така че можете да си представите колко отдаден беше на дъщеря си. Когато Ейприл беше бебе, той я завързваше на гърдите си, за да отиде да пазарува, защото не искаше да я оставя сама.
Майките в бакалията бяха във възторг от красивия самотен татко, както и жените в парка, където Дилън водеше Ейприл вечер да си играят. През годините нищо не се промени особено в живота на Ейприл и Дилън, освен че Ейприл порасна и стана по-хубава.
Дилън даде на момиченцето си най-доброто от всичко, почти като всеки друг баща, и те бяха щастливи в своя малък свят, докато един ден по-големият му брат Винсънт не почука на вратата им…
Беше неделя сутрин. Ейприл се събуждаше късно през уикендите и Дилън приготвяше закуската й, когато изведнъж чу почукване на вратата. Той бързо изми тестото за палачинки от ръцете си и забърза към вратата.
— Идвам! — извика той, когато почукванията станаха по-силни.
Когато Дилън отвори вратата, той не можа да повярва на очите си. По-големият му брат стоеше на прага.
— Винсент? — попита шокиран Дилън. — Какво правиш тук? Какво, по дяволите, искаш?
Винсент се усмихна и мина покрай него, за да влезе в къщата.
— Имаш хубава къща, братко — засмя се той, докато се оглеждаше. — И така… къде е Ейприл? Научих, че живее с теб!
— Защо те интересува? — измърмори Дилън, блокирайки Винсънт да влезе навътре в дома им. — Остави ни на мира. Нямаш нищо общо с нея!
— Е, тя може да реши сама! — изстреля в отговор Винсент. — Извикай я!
— Какво?
— Извикай я или аз ще го направя!
—Но… — Винсънт започна да крещи името на Ейприл, преди Дилън да успее да каже нещо. — Млъкни, по дяволите! Ще я събудиш!
— Е, искам да се запозная с нея — каза Винсент отбранително — и не можеш да ме спреш!
— Тя има изпити следващата седмица; вече е стресирана. Не сега, Винсънт. Моля те. Умолявам те! — молеше се Дилън.
Винсънт омекна малко и седна на кухненския плот.
— О, храната в затвора беше ужасна! — изхленчи той. — Имаш ли нещо против да ми приготвиш закуска? Най-малкото мога да закуся тук, нали? Отпусни се — добави той — Няма да й кажа нищо, но няма да си тръгна, докато не я видя. Няма да й кажа истината!
Дилън въздъхна, докато затваряше вратата.
— Добре — каза той. — Но ти закусваш и си тръгваш! И няма да се появиш отново в живота ни, докато не ти кажа, че е удобно да разбере всичко!
— Разбира се, разбира се — каза Дилън, кимайки. — Мога ли сега да получа малко палачинки, моля?
Дилън се довери на Винсънт и го остави да се присъедини към него и Ейприл за закуска, без да подозира за гадния план, който зрееше в съзнанието на Винсънт.
— О! — извика Ейприл, присъединявайки се към кухненския плот. — Чичо Винсънт? Това си ти? О, Боже мой, това си ти! Татко ми е показвал твои снимки! Най-накрая се срещаме!
— Здравей, скъпа. — каза Винсънт, докато я прегръщаше и дърпаше стола до себе си за нея. — Как си?
— Супер съм. Не ми каза, че чичо Винсънт ще идва, татко! — каза тя на Дилън, преди да се обърне към Винсънт. — Затворът трябва да е бил ад, нали? — прошепна тя.
— По-лошо — коментира Винсънт. — Беше по-гадно от всички унизителни думи, за които можеш да се сетиш!
Ейприл се засмя.
— Радвам се, че се върна.
— И аз също — добави Винсънт.
Дилън въздъхна и завъртя очи.
— Добре, без шушукане! Ейприл, довърши бързо закуската си и Винсънт ще си тръгне, щом свърши със своята.
— Татко! — извика тя. — Хайде! Той току-що се прибра!
Дилън и Винсънт се спогледаха.
— Той има работа за вършене. — каза Дилън. — И той трябва да си тръгва. Това е! Ще се върна след минута.
Дилън изчезна в спалнята си и остави Винсънт и Ейприл да говорят. Когато се върна, видя Винсънт да държи ръката на Ейприл и да й говори. Не смяташе, че има нещо странно, докато не чу казаното от Винсънт.
— …И той те е лъгал през цялото време! Знаеш ли какво — прошепна Винсънт — Аз съм истинският ти баща! Ти си моя дъщеря, Ейприл, но Дилън не иска да съм част от живота ти!
—Винсънт! — Дилън извика ядосано. Не можеше да повярва, че брат му не е удържал на думата си и е казал всичко на Ейприл. Той се нахвърли върху Винсънт, ядосан и го сграбчи за яката. — Казах ти да си затваряш устата! — извика той. — Какво, по дяволите, правиш!?
— Татко! Чичо Винсънт! Моля ви, спрете! — Ейприл се разплака, докато се опитваше да раздели братята, които бяха на косъм да се ударят. Но Дилън не можа да запази хладнокръвие. Миналото му проблесна пред очите му, когато си спомни как бе спасил Ейприл преди години.
Тогава Дилън и Винсънт бяха тийнейджъри. Двамата братя винаги са били много различни един от друг, освен когато става въпрос за спорт, филми и игри. Когато пораснаха, връзката им стана проблематична във всеки смисъл на думата.
Винсънт искаше да бъде в компанията на „готините“ деца в гимназията, деца, които вършеха ужасни неща и често бяха гонени от училище. Тези така наречени готини деца не харесаха Дилън и между братята избухна огромна вражда.
— Те ще съсипят живота ти, Винсънт, точно както съсипаха своя! — казал Дилън на брат си един ден, след като го забелязал да се подиграва на новодошъл в тяхното училище с „готините“ деца.
— Отдръпни се, Дилън! Ти си загубеняк! Точно като този новодошъл!
— Наистина ли не виждаш какво правят? — яростно попитал Дилън. — Ще направят нещата ад за теб. Просто спри да излизаш с тях!
Но Винсънт не послуша Дилън. Вместо това той му се развика, че не му е майка и не трябва да му казва какво да прави.
Дилън все още се опитваше да помогне на брат си. Беше се опитал да попречи на Винсънт да стане престъпник и да му помогне да върне живота си в релси. Но Винсънт отказа помощта.
Накрая Дилън се отказа и се раздели с него. Той се фокусира върху подобряването на живота си след завършване на гимназия и работи усилено за мечтите си. С течение на времето двамата братя загубиха връзка и Дилън се зае с живота си като счетоводител в частна фирма.
Въпреки това не беше забравил по-големия си брат. Един ден Дилън научи чрез техни общи приятели, че Винсънт се е забъркал в голяма беда. Бил е част от банда и е задържан за престъпленията си и изпратен в затвора.
Новината натъжи Дилън още повече, защото разбра, че Винсънт има бременна приятелка. Тя искаше да прекъсне бременността, да прекрати връзката си с Винсънт и да напусне града. Но Дилън реши да я убеди да не напуска града, докато бебето не се роди. В края на краищата детето й беше част от брат му.
— Но аз нямам средства да я издържам! — Стейси се разплака, когато Дилън я посети и я убеждаваше да не прекъсва бременността. — Не мога да направя това, Дилън.
— Моля те — помоли той. — Виж, всичко, което те моля, е да изчакаш, докато това бебе се роди, Добре? Обещавам ти, че ще бъда до теб дотогава.
— И тогава какво? – сопна се тя. — Не мога да осигуря добър живот на това бебе! И излизането с брат ти беше грешка! Той е най-лошият мъж, когото съм срещала, а сега е в затвора, точно когато имам нужда от него. Брат ти не е ли невероятен? — попита тя саркастично.
— Виж, не е нужно да издържаш детето. След като бебето се роди, ще го осиновя. — предложи Дилън. — Законно. Ще взема детето при себе си и ще дам на това бебе цялата любов като родител.
Но Стейси не беше готова за това. Затова Дилън сключил сделка с нея, че ще й плати определена сума, ако тя се съгласи да запази бременността. Въпреки че отнело много убеждаване, Стейси най-накрая се съгласила.
„Но след като родя бебето, напускам това място! — каза тя и Дилън кимна.
— Разбира се. Нямам причина да те задържам — каза той.
Месеци по-късно, когато малката Ейприл се роди, Дилън я взе у дома и стана неин баща. Той беше този, който оставаше до късно, опитвайки се да я успокои, когато тя започваше да плаче, този, който сменяше пелените и й пееше приспивни песнички, и този, чиито пръсти Ейприл държеше, когато се учеше да ходи.
Дилън не беше биологичен баща на Ейприл, но я беше отгледал като такъв. Той остави собствения си живот на заден план заради нея. Никога не е излизал с никого и дори не е мислил да създаде собствено семейство.
Когато Ейприл порасна и се заинтересува защо няма майка, Дилън я излъга, че майка й е починала. Той дори не й беше казал за Винсънт, докато тя не попадна на един от старите им албуми със снимки в шкафа му.
Ейприл нямаше да съществува, ако Дилън не беше убедил Стейси да запази бременността и сега Винсънт се върна, за да разруши мирното им съществуване. Дилън нямаше да позволи това да се случи.
— Остави ни на мира! Аз я осинових законно и тя вече е моя дъщеря! — извика той на брат си.
— И какво, Дилън? — отвърна Винсент. — Аз съм нейният истински баща! Нейният биологичен баща! Парче хартия не може да отрече, че тя носи моите гени!”
Ейприл не можеше да повярва на това, което чу. Тя беше шокирана да научи, че мъжът, който я е отгледал, не е нейният биологичен баща, а мъжът, за когото е чувала само няколко пъти, е истинският й баща, чиято кръв тече във вените й.
Уви, какъв странен обрат на съдбата!
— Татко! Чичо Винсънт! Спрете!” — изпищя тя, сложила ръце на ушите си. — Спрете! Или ще ви оставя и двамата!”
Накрая двамата мъже се успокоиха и спряха да се карат.
— Ейприл — каза Дилън, като направи крачка към нея. —Моля те, изслушай ме…”
— Истината — настоя тя и отстъпи назад. — Искам да знам какво се е случило и ще слушам търпеливо, само ако спрете да се карате като кучета!
Дилън нямаше избор. Той седна с Ейприл и й разказа всичко. Ейприл очевидно беше изненадана, но се справи със ситуацията много по-търпеливо и зряло от двамата по-възрастни мъже.
Тримата се съгласиха Дилън и Ейприл да продължат да живеят заедно, както са правили години наред, и Винсънт да ги посещава от време на време. След това всичко беше мирно, като Винсънт се отбиваше в къщата на Дилън през уикендите, за да се срещне с Ейприл, докато страхът на Дилън да не я загуби го настигна.
Той забеляза, че Ейприл и Винсънт се сближиха с течение на времето и започна да се тревожи все повече, че Винсънт ще я отнеме от него. И така, когато брат му дойде в къщата му един ден, Дилън започна да се кара с него и стана толкова лошо, че Ейприл не издържа.
Тя опакова дрехите си и изхвърча от къщата, заричайки се никога повече да не се върне.
—Можете да продължите да се карате, защото това е всичко, което ви интересува! Вие не ме обичате! Нито пък мама!
Винсънт и Дилън я последваха, умолявайки я да спре. Но тя не ги послуша и се втурна навън, когато кола я удари и изчезна надолу по улицата.
— Не! Боже, не! — извикаха братята в един глас, докато се втурваха към момичето. Но беше твърде късно. Тъмнината погълна очите й и тя се строполи в ръцете им, а от челото й се стичаше кръв.
Дилън стана толкова нервен, че остана напълно вцепенен.
— Хей, хей, Дилън, отпусни се, става ли? — Винсент го утеши. — Ще се оправи! Викам линейка!
Ейприл беше откарана спешно в болницата и след това в операционната за операция. Лекарят каза, че ще се нуждае от спешно кръвопреливане.
— Аз… аз мога да даря моята! — предложи Дилън. Точно тогава се намеси Винсент.
— Аз съм нейният биологичен баща! —каза той. — Можете да направите тестовете! Готов съм! Мога да даря кръв.
Накрая Винсънт дари кръв на Ейприл и спаси живота ѝ.
Седейки в нейното отделение след операцията, двамата братя гледаха изпадналата в безсъзнание Ейприл и си обещаха…
— Нека никога повече не го правим! Нека не я нараняваме! — каза Винсънт. — Ако вярваш, че можеш да бъдеш по-добър родител, аз ще изчезна от живота ви завинаги. Искам само тя да бъде щастлива. Съжалявам, Дилън, не трябваше да се връщам. Може би ако не бях, това нямаше да се случи.”
— Не — прекъсна го Дилън, осъзнавайки грешката си. — Не. Вината беше моя. Бях толкова несигурен. Страхувах се, че ще я загубя и… —Дилън избухна в сълзи, преди да успее да довърши изречението си, а Винсънт го прегърна, за да го утеши. — Всичко е наред, братко. Тя ще се оправи и ще я оставим да избере каквото иска, става ли?
Когато Ейприл най-накрая дойде в съзнание, двамата братя й се извиниха, а Дилън призна, че всичко се е случило поради неговата несигурност.
— Бях глупак! — каза той на Ейприл. — Съжалявам, момиченце. Никога повече няма да го направя.
— Татко… — каза слабо Ейприл, държейки ръцете му. — Обичам ви и двамата. Нищо не се е променило между нас. Забавно е да съм с чичо Винсънт. Истината няма да промени факта, че те обичам. И обичам чичо Винсънт също. И двамата сте ми бащи, честно — засмя се тя. —Това е малко смешно, но просто съм късметлийка, че ви имам и двамата. Така че без повече караници, става ли?
Този ден двамата братя се помириха заради Ейприл и Винсънт обеща да стои настрана от пътя им и просто да бъде приятел на Ейприл.
Но Дилън каза:
— Не. Ще останеш при нас. Както дъщеря ни каза, тя има двама бащи и аз не искам един от тях да стои далеч от нея.
Какво можем да научим от тази история?
- Човек става родител чрез любов и грижа, а не непременно чрез биология. Дилън не е биологичният баща на Ейприл, но я обича повече от всичко.
- Понякога е необходим удар, за да обмислите грешките си и да ги поправите. След инцидента Дилън и Винсънт осъзнаха, че споровете им само са причинили болка на Ейприл. Решиха да променят това и да я отгледат заедно с любов.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
