Когато един ден Марк излиза от дома си, той вижда бременна жена в безсъзнание да лежи в двора му и се втурва да й помогне да влезе в къщата, което е изключително трудно за него поради конкретна причина. Той вика линейка и се моли тя да се оправи. На следващия ден съпругът й се появява с изненадващо предложение.
Марк грабна ключовете си. Трябваше бързо да излезе от къщата. Той се опитваше да спести колкото се може повече пари от държавната помощ, която получаваше поради увреждането си, но това беше все по-трудно и по-трудно с цените, които растяха ежедневно.
За съжаление, той загуби половината си дясна ръка в автомобилна катастрофа преди няколко години и беше трудно да си намери нова работа в неговия град Тампа, Флорида. Той загуби предишната си работа наскоро, когато компанията фалира. Засега разполагаше само с тези държавни чекове, които го хранеха, но той използваше спестяванията си за всичко останало и те бързо се изчерпваха.
Един от приятелите му му беше осигурил интервю и той беше на път. Но след като затвори и заключи вратата си, Марк се обърна и получи шока на живота си. Една бременна жена лежеше на моравата му и той нямаше представа колко време е била там.
Той се втурна към нея, коленичи и я разтърси леко с едната си ръка.
— Госпожице! Госпожице! О, Боже. Госпожице! Събудете се! — помоли я той отчаяно. Тя дишаше леко, но Марк беше ужасен за нея. Всичко може да се случи на жените по време на бременност, нали?
Той грабна телефона си и бързо се обади на 911, но изведнъж започна да ръми.
— Господи, не! — измърмори той, гледайки към небето, сякаш се мръщеше на Бог.
Очите му се върнаха към жената и той не можеше да я остави в студената трева с идващия дъжд. И така, с цялата си сила, той я вдигна с лявата си ръка, докато десният му лакът я задържа на място и я вкара в къщата. Той хриптеше тежко, когато нежно я положи на дивана си. Пот се стичаше от челото му, когато се изправи и отиде до вратата, за да следи за линейката.
Накрая дойде и той обясни на парамедиците, че е трябвало да я премести заради дъжда.
— Моля, кажете ми, че не съм нанесъл повече щети. — помоли ги той.
— Не се притеснявайте, сър. Изглежда, че това може да е свързано с бременността или някакъв друг проблем. И тя е студена, така че е добре, че сте я преместили. Познавате ли тази жена?
Марк поклати глава, докато ги гледаше как я качват на количка.
— Нямам представа коя е тя. Но ще се оправи ли?
— Не знаем. Това трябва да кажат лекарите.
— Мога ли да ви дам телефонния си номер? Ако не намерите семейството й или някой друг, можете ли да ми се обадите? Казвам се Марк Хигинс.
— Това всъщност не е нашият протокол, но ще видя какво мога да направя. — каза фелдшерът, записвайки номера му и тръгвайки с жената.
Марк затвори вратата и седна на дивана си, надявайки се сърцето му да спре да бие толкова бързо. Изведнъж си спомни интервюто си и погледна часовника. Той беше безумно закъснял. Втурна се към колата си, молейки се да го изчакат.
***
На следващия ден Марк провери телефона си и не видя обаждания, което означаваше, че интервюиращите вероятно не го бяха харесали поради закъснението му. Но хубавото беше, че и от болницата не са се обадили, така че сигурно са намерили семейството на бременната.
Той седна на кухненската си маса и започна да търси в телефона си възможни работни места, когато на вратата му се позвъни. Отвори вратата и видя мъж, който му се усмихваше широко.
— Здравейте, г-н Хигинс?
— Да?
— Г-н Хигинс, името ми е Конър Лоурънс. Намерихте жена ми вчера във вашия двор. — разкри мъжът, предлагайки светла усмивка на облекчение.
— О! Да, здравей! — каза Марк — Моля, влез. Влез. Как е тя? Какво се случи? Не видях какво се случи с нея. Нямах представа колко време е била в безсъзнание. — изръмжа той.
— Знам, Марк. Познавам един от парамедиците, които я взеха вчера. Той е добър приятел, въпреки че не я разпознал в началото. Той ми каза всичко. — разкри Конър, докато влизаше в къщата. — Помолих ги да ми дадат адреса ти, защото трябваше да дойда да ти благодаря лично. Всъщност живеем няколко къщи по-надолу. Мариса е добре. Казаха, че има ниско ниво на желязо.
— О, това опасно ли е?
— Може да бъде, мисля. Но лекарите казаха, че не е много лошо в нейния случай. Ще го контролират с лекарства. — обясни Конър и Марк кимна с облекчение.
— Хубаво е да го чуя. Кълна се, че почти умрях, когато я видях в двора си. Беше ужасяващо. Толкова се радвам, че тя е добре. — добави той и Конър му благодари за чувството, но имаше да каже още нещо.
— Слушай, не дойдох само да те уведомя за състоянието й. Исках да ти предложа нещо в замяна. Имаш ли нужда от нещо? — попита Конър.
— Не, не! — отвърна Марк, поклащайки глава. — Всеки би направил същото.
— Всъщност, Марк. Хрумна ми идея веднага щом те видях. Аз съм биомедицински инженер и работя с болницата през цялото време, създавайки протези. Мислил ли си да си вземеш такава? — учуди се Конър с нетърпеливи и честни очи.
— Разбира се, че съм мислил. Но те са толкова скъпи. Нямам пари в момента. Единственото място, което ме нае, след като загубих половината си ръка, фалира, а аз все още нямам работа. — Марк отговори, малко засрамен да разкрие финансовото си състояние.
— Това ще бъде подарък и преди да отхвърлиш предложението ми, напоследък опитвам нов софтуер и нови дизайни и бих искал да направя такъв за теб. Напълно безплатно. Като благодарност, моля те. — настоя той.
Те спориха известно време, докато Конър не му каза, че това ще му помогне да тества тези нови дизайни върху някого. В крайна сметка Марк се съгласи, защото това беше щедро предложение и можеше да му помогне да си намери нова работа в даден момент. Нямаше какво да губи.
Същия ден Конър заведе Марк в болницата, за да могат да започнат да правят протеза според точните му спецификации. В крайна сметка Марк се запозна с Мариса официално по време на една от срещите му по-късно, когато тя му донесе бисквитки, за да му благодари за всичко.
Отне около два месеца на Конър да завърши протезата за Марк и през това време двойката станаха най-близките му приятели. Мариса се обади на няколко приятели и му намери работа. Отне известно време, за да свикне с ръката си, но след като го направи, той беше един от най-добрите служители, които някога са имали.
Години по-късно Марк използва и двете си ръце, за да танцува със съпругата си на сватбата си, на която Конър беше кум.
