Животът на Макс се преобръща, когато една вечер той получава неочаквано обаждане от приятел. Той не бил готов да научи, че шефът и съпругата му са се срещнали, докато той е на работа. „Видях я да прегръща шефа ти“, казва приятелят на Макс.
— Пари, пари, пари! — Макс сви рамене, докато крещеше на жена си Линда. — Само това те интересува!
— Не, Макс — погледна го Линда в очите. — Искам да работиш, за да живееш по-добре. Не защото имам нужда от парите ти.
— О Моля те! — Макс се подсмихна. — Знам, че непрекъснато ме караш да правя повече пари, за да можеш да водиш охолен начин на живот. Не те е грижа за мен!
Всеки път, когато Линда напомняше на Макс за неговите отговорности, той обръщаше ситуацията, обвинявайки я, че е алчна за парите му. В края на краищата е трудно човек да приеме собствените си недостатъци. Беше много по-лесно просто да смени темата и вместо това да обвини жена си.
— Не ми пука за теб? Това е удобно. — Линда се намръщи. — Въпросът е дали те е грижа за мен, за живота ни или поне за къщата ни, за бога!
— Помолих те милиони пъти да поправиш течащата тръба в банята, но ти не си правиш труда да мръднеш от дивана си. Помолих те да поправиш ключалката на вратата миналата седмица, но изглежда не ти пука. Ще се промениш ли някога, Макс?
— Казах ти, че ще го оправя по-късно — завъртя очи Макс и обърна лице към телевизора. — А сега спри да ми досаждаш!
Както всеки път, Макс приключи разговора, като се съгласи да оправи нещата в къщата, но Линда беше сигурна, че той няма да помръдне и мускул. Чувстваше се разочарована всеки път, когато Макс се караше с нея, което я караше да съжалява, че се е омъжила за него.
Макс отиде на работа както обикновено на следващия ден и седна на работното си място. От години работеше като агент в кол център и нямаше хъс да достигне по-големи висоти. Той не копнееше за повишение на работното място, защото животът му беше твърде комфортен, за да рискува заради амбицията.
Същата сутрин неговият шеф Андрю разпитваше служителите си за живота им. Андрю беше любезен човек в началото на четиридесетте, който притежаваше кол центъра. Преди да купи фирмата, години наред е работил редовно. Той разбираше как проблемите у дома могат да влошат представянето на човек на работа. Поради тази причина той разговаряше със служителите си веднъж месечно, за да научи повече за личния им живот.
— Жена ми винаги ме кара да се справям по-добре в работата и да печеля повече пари! — оплака се Макс на Андрю. — Защо тя просто не може да ме приеме такъв, какъвто съм, и да спре да очаква от мен да се променя? Чувствам се толкова раздразнен от постоянните й скандали!
— Е, можеш да погледнеш на ситуацията си от друга гледна точка, Макс — отговори спокойно Андрю. — Жена ти иска да се справяш по-добре, защото тя вижда твоят потенциал. В крайна сметка тя е жената, която се е влюбила в теб и се е омъжила за теб!
— Ти не я познаваш — поклати разочаровано глава Макс. — Тя е алчна за пари.
— Виждам, че притесненията на жена ти са ти причинили стрес. Но дори и настрана от това, аз съм любопитен: защо никога не ме помоли за повишение, Макс? — поинтересува се Андрю.
— Никога не съм мислил за това — излъга Макс.
— Или може би ти е твърде удобно с този начин на живот? — попита Андрю, докато се изправяше от бюрото на Макс. — Както и да е, ще се видим, Макс. Моля, не се колебай да дойдеш в офиса ми, ако имаш нужда от нещо.
— Благодаря ти, Андрю — усмихна се Макс.
Истината беше, че Макс беше твърде мързелив, за да промени живота си. Не искаше да полага усилия да получи повишение на работното място или да се грижи за къщата си, както иска жена му. Той беше доволен от липсата на умствено или професионално развитие в живота си, без да знае, че небрежното му отношение скоро ще преобърне живота му с главата надолу.
Месец по-късно…
— Днес си взех почивния ден — каза Линда на съпруга си на масата за закуска. — Ще почистя къщата и имам нужда да се прибереш по-рано, за да поправиш течащата тръба и още няколко неща.
— Добре — каза Макс, докато очите му бяха все още приковани към телефона. — Ще се опитам да се върна у дома по-рано.
Скоро след като приключи със закуската си, Макс излезе от къщи за работа. Щом стигна до офиса си, той започна да измисля извинение, за да не се прибира по-рано.
— Какво да й кажа? — чудеше се той, докато натискаше бутона за захранване на лаптопа си.
Точно тогава той видя Андрю да минава през входа и му хрумна една идея. „Той ще ми помогне да остана на работа днес!“ замисли се Макс.
Няколко минути по-късно Макс влезе в кабината на Андрю и му каза, че има нещо важно за обсъждане.
— Искам да подобря представянето си на работа — излъга Макс. — Така се чудех дали мога да работя няколко допълнителни часа тази вечер освен редовната си смяна?
— Сигурен ли си, че можеш да работиш толкова много часове подред? — Андрю повдигна вежди. — Ще се радвам да ти позволя да работиш извънредно, Макс!
— Да, Андрю — строго отвърна Макс. — Готов съм да отделя време.
— Е, това е страхотно! — Андрю се усмихна. — Обожавам новооткрития ти ентусиазъм. Продължавай все така!
— Благодаря ти! — каза Макс, преди да излезе от кабинета на Андрю. Той се върна до бюрото си и се обади на Линда.
— Скъпа, съжалявам, но не мога да се прибера по-рано — излъга той. — Андрю ме помоли да остана тази вечер, защото трябва да се прибере, за да гледа майка си.
— Какво се е случило с нея? — попита Линда.
— О, не знам. Тя е зле — отново излъга Макс. — Казах му, че трябва да се прибера по-рано, но той не ми позволи. Много съжалявам, Линда.
— Всичко е наред — колебливо отвърна Линда. — Тогава ще се видим по-късно. Пази се.
— Да! — Макс вдигна победоносно юмрук и се усмихна, без да подозира, че скоро ще съжалява.
Макс остана в офиса цяла нощ, след като повечето му колеги се прибраха. Той седеше на бюрото си, работеше малко, но най-вече губеше време. Не го интересуваше как жена му ще се справи сама с почистването на къщата.
Макс се мъчеше да държи очите си отворени, след като беше на бюрото си шестнадесет часа. Почти беше заспал, когато изведнъж усети, че телефонът му бръмчи на масата. Той вдигна глава и присви очи към екрана на телефона.
— Здравейте — отговори Макс на обаждането със замаян глас.
— Хей Макс! — възкликна един от приятелите му от другата страна. — Къде си, човече?
— На работа съм. Защо? — попита Макс, опитвайки се да отвори очи.
— Предположих, че не си вкъщи, когато видях Линда да прегръща онзи мъж — отговори приятелят на Макс.
— ЛИНДА КАКВО??? — очите на Макс се разшириха, докато сърцето му биеше.
— Този тип… Андрю — каза приятелят на Макс. — Той е твоят шеф, нали? Видях го да напуска къщата ти преди няколко часа. И съжалявам, но я видях да го прегръща, преди да си тръгне. Реших, че трябва да те уведомя, приятелю.
Макс усети остър пристъп на гняв, който премина през тялото му, след като чу думите на приятеля си. “Как можа да ми изневери?” той се почеса по главата, докато се взираше в екрана на лаптопа си. “Това е нелепо!”
Беше почти краят на нощната смяна, когато научи, че Андрю посещава жена му. Той можеше да се прибере, но остана в офиса до пристигането на шефа си.
Кол центърът беше разделен на две сгради: една за управленския персонал, а другата за Андрю и неговите колеги. След като Андрю се увери, че шефът му е влязъл в другата сграда, той се втурна навън и ритна стъклената врата, разбивайки я на парчета.
— Как смееш! — изкрещя Макс на шефа си. — Никога не съм предполагал, че ще паднеш толкова ниско! Не мога да повярвам, че прелъсти жена ми зад гърба ми!
— Какво? — Андрю погледна шокиран Макс.
— Не се преструвай, че нищо не знаеш! — Макс продължи да крещи на шефа си. — Ти прекарал нощта с жена ми, докато бях на работа!
— Не е това, което си мислиш, Макс — отвърна Андрю. — Моля седни.
След като Макс се успокои, Андрю му каза, че е отишъл там, защото Линда му се е обадила.
— Тя ми се обади снощи и ме помоли да ти позволя да се прибереш у дома — спомня си Андрю. — Тя ми каза, че си обещал да се върнеш у дома по-рано, но ме обвини, че не съм те пуснал.
Макс сведе поглед и не отговори, позволявайки на Андрю да продължи да говори.
— Честно казано, бях шокиран — каза Андрю. — Как можеш да лъжеш жена си толкова нагло, Макс? Толкова ли си мързелив и егоистичен?
— Аз… аз… — заекна Макс. — Не знам.
— Не й казах, че си я излъгал — каза Андрю. — Предложих да платя за майстори, които биха могли да посетят къщата ви и да поправят всичко, но Линда отказа. Самоуважението й я спря да вземе парите ми, но аз все пак исках да й помогна. Тя не се противи, когато й предложих да посетя къщата ви и да оправя всичко. Не отидох там, за да съблазня жена ти, Макс.
Двамата мъже поговориха още малко и изглеждаше, че Макс най-после започва да вижда собствените си грешки.
— Съжалявам, че се усъмних в намеренията ти — опита се да се извини Макс. — Не трябваше да ти крещя така. Толкова съжалявам, Андрю.
— Всичко е наред, Макс — отвърна Андрю. — Радвам се, че си научи урока.
— Така е. — излъга Макс и излезе от офиса.
По-късно същата вечер Макс се развика на Линда, когато тя се върна у дома. Той я обвини, че му е изневерила с шефа му.
— Знам защо го повика тук! — извика Макс. — Вече не ме харесваш и мислиш, че Андрю е по-добър от мен. Знаеш, че той печели повече пари от мен и това е нещото в него, което те привлича най-много.
— Полудял ли си, Макс? — извика Линда. — Как можеш да ме обвиниш, че съм ти изневерил? Той предложи да поправи течащата тръба и ключалката на вратата, така че му позволих. Какво ти става?
— О Моля те! — Макс извъртя очи.
Двойката продължи да спори, докато Макс не изпусна нервите си и едва не вдигна ръка.
— Да не си посмял! — извика Линда.
Да види как съпругът й губи контрол беше последната капка за нея. Тя веднага опакова дрехите си и напусна къщата, без да знае къде ще прекара нощта.
Линда измина няколко пресечки от къщата си до мотел, където реши да остане. Тя се регистрира и остави чантите си в стаята, за да посети близкия магазин.
Стоейки на последната пътека в магазина за хранителни стоки, Линда ридаеше, докато си мислеше за поведението на Макс. Никога не беше очаквала той да се съмнява в лоялността й и сърцето й се разби на милиони парчета, когато го направи.
Докато Линда плачеше в един ъгъл, тя усети познат мъжки глас да я вика по име. Тя веднага се обърна и беше шокирана да види Андрю да стои зад нея.
— Какво правиш тук? — попита тя, изтривайки сълзите си.
— Купих тези цветя, като мислех, че ще ги дам на Макс и той ще ги подари на теб. Дори направих резервация за вечеря за вас двамата, за да можете да си починете. Мислех, че иска да му помогна да подобри отношенията си с вас — каза Андрю. — Предполагам, че не иска това сега.
Тогава Андрю даде цветята на Линда и я попита дали все пак иска да отиде на тази вечеря. — Ще ти помогне да разсееш ума си — каза той.
— Разбира се — съгласи се Линда и последва Андрю.
Няколко седмици по-късно Линда най-накрая взе решение. Тя се разведе с Макс, защото знаеше, че той никога няма да се промени. Двойката се раздели, без да знаят, че Линда е бременна.
Скоро след развода им Андрю се сближи с Линда и разкри новите си чувства към нея.
— Влюбен съм в теб. Пука ми за теб и обещавам, че няма да те нараня като Макс — каза той.
След като мисли няколко дни, Линда най-накрая отвърна на чувствата му. Когато си мислеше, че всичко е наредено, съдбата я изненада с положителен тест за бременност.
Линда беше шокирана да научи, че е бременна с бебето на Макс, но не знаеше как ще реагира Андрю. За нейна изненада той й каза да задържи бебето и позволи на Макс да ги посети след раждането на детето.
Андрю беше предвидил как ще се промени Макс след раждането на детето му. След като държеше бебето си на ръце, той осъзна колко е важно за него да действа отговорно. Да стане баща го накара да промени начина си на живот и да се стреми към най-доброто в професионалния си живот.
Няколко години по-късно Макс работеше по-добра работа и не беше мързеливият човек, който беше преди. Той също се ожени за друга жена и имаше дете, но никога не забрави урока, който Андрю и Линда му бяха дали.
— Благодаря ви, че ме накарахте да осъзная грешката си — каза Макс на Андрю и Линда. — Разбрах едно – ако не си там за любимия човек, някой друг ще те замести. Съжалявам, че бях лош съпруг на Линда, но се радвам, че тя намери някой, който се отнася правилно с нея.
Какво можем да научим от тази история?
- Не приемайте близките си за даденост. Андрю никога не е обръщал внимание на жена си и не е оценявал думите й през целия си живот. Вместо това той спореше с нея и не я уважаваше. Той разбра грешката си, когато видя детето си, но беше твърде късно.
- Никога не позволявайте на партньора ви да не ви уважава. Линда толерираше всичко, което съпругът й правеше, докато не го видя да изпуска нервите си. Не можеше да понесе да го гледа как вдига ръката си, за да я удари.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителните имена или местоположения е случайна. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
