Един мъж осиновява племенницата си, изоставена от брат му, без да знае, че тя умира бавно всеки ден и се нуждае от незабавна операция. Той се борил упорито, за да спаси живота ѝ, но това имало висока цена, след като полицаите пристигнали, за да го отведат.
Дилън се намираше в средата на интензивния трафик, докато се усмихваше на плюшената играчка еднорог, закрепена на предната пътническа седалка.
“Зоуи ще бъде щастлива. Обещах й, че ще й подаря по-голяма плюшена играчка последния път, когато я видях”, помисли си той и натисна газта, когато светофарът светна в зелено.
Последният път, когато Дилън се срещна със седемгодишната си племенница Зоуи, беше преди около седем месеца. Той живееше в друг град, далеч от дома на овдовелия си брат, и не можеше да го посещава често.
Това беше непланирано изненадващо посещение и Дилън беше развълнуван да прегърне Зоуи и да усети радостта ѝ по себе си. За съжаление бедният чичо знаеше малко, че тя няма да е там, за да го посрещне и да го накара да се усмихне…
“Дилън?! Толкова се радвам да те видя. Не ми каза, че ще дойдеш”, възкликна по-големият брат на Дилън – Джейк.
“Какво става? Нищо не съм направил. Офицер, защо ме арестувате?” Дилън изпищя, стреснат от неочаквания обрат.
“О, просто исках да те изненадам. А къде е дъщеря ви? Не я виждам наоколо. Дали е вътре? Зоуи? Виж какво има чичо Дилън за теб!”
“Тя в стаята си ли е? Зоуи, знам, че искаш да играеш на криеница с мен. Излез, момиче! Виж какво имам за теб!”
Дилън беше усмихнат, когато влезе в стаята на племенницата си, за да я изненада, и се изненада, след като я намери в почти празно състояние.
“Какво за…?! Къде е Зоуи и защо стаята ѝ е разхвърляна?”
“Дилън, мога да ти обясня всичко”, отговори Джейк, като се изчерви.
“Какво става, Джейк? Къде е Зоуи?”
“В приюта за деца” – изригна Джейк, като спря брат си.
Джейк въздъхна. “Просто не можех повече да я отглеждам сам. Не можех да се съсредоточа върху други неща.”
“Други неща? Джейк, ти не си ли полудял? Как можеш да се откажеш от детето си? Винаги съм искал деца, но не мога. Имаш късмет, че имаш едно. Как можеш просто да се откажеш от Божия дар?”
Дилън си записа адреса на приюта и се втурна навън, за да види племенницата си.
“Чичо Дилън! Толкова съм щастлива да те видя”, възкликва Зоуи. “Уау! Тази играчка с еднорог ли си купил за мен? Къде е баща ми? Той не дойде с теб?”
Дилън беше съкрушен, когато видя малката си племенница там. “Скъпа, обещавам, че скоро ще те заведа у дома, добре?”
“Татко също каза това, когато ме остави тук преди пет месеца. Но той така и не дойде”, заплака Зоуи. “Той никога не ми се обажда. Мисля, че е забравил за мен.”
“Скъпа, повярвай ми, аз ще дойда за теб. Ще те заведа у дома, добре?”
Последвалите дни не бяха нищо друго освен кошмар за бедния Дилън. Трябваше да съчетава работата, посещението на Зоуи в приюта и подготовката на документите за законното ѝ осиновяване.
След дълго чакане и формалности той взел момичето у дома шест месеца по-късно. Дилън предполага, че борбата на Зоуи най-накрая е приключила. За съжаление светът му започва да се руши, след като един ден я вижда в безсъзнание в задния си двор. Той я откарал в болницата, без да знае мрачната диагноза, която скоро щял да чуе.
“Добре ли е детето ми, докторе?” Дилън тревожно попита, докато следваше лекаря в кабинета му.
“Господин Хейс, дъщеря ви трябва да се подложи на сърдечна операция възможно най-скоро”, каза лекарят.
“Да, г-н Хейс. Състоянието ѝ е критично и тя трябва да бъде оперирана незабавно.
Дилън беше потресен и се обади на Джейк, за да го информира. Но той очевидно през цялото време е знаел за състоянието на сърцето на Зоуи.
“Знам – каза Джейк. “Не можех да си позволя да платя за операцията ѝ. Това са много пари, Дилън. Ето защо я оставих в приюта. Така тя получава помощ от здравната каса”.
“Джейк, защо не ми каза преди това?” – избухна Дилън.
“Страхувах се, че ще ме осъдиш за това, че съм я оставил в това състояние. Съжалявам. Нямах представа как да се справя с нея.”
Дилън не беше готов да изслуша още от причините на Джейк. Той закачи слушалката и потъна на стола, мислейки си как ще събере толкова пари за операцията на Зоуи.
През следващите няколко седмици Дилън взема пари назаем от приятелите и приятелката си и продава колата си втора ръка. Усилията му обаче му донесли само 30 000 долара. Той се нуждаеше от 70 000 долара. Тогава си спомнил за шефа си и решил да потърси неговата благосклонност.
“Дилън? Къде си бил? Трябва да отидеш в банката и да внесеш тези пари. Ето, вземи този куфар. В него има 50 000 долара. Моля те, бъди внимателен – каза шефът му.
“Съжалявам, че закъснях, господин Джонатан. Бях малко зает в болницата. Племенницата ми, тя…”
“В болницата? Какво се случи?”
“Племенницата ми беше приета… Тя трябва да претърпи тежка сърдечна операция и аз се опитвам да събера пари. Все още не ми достигат 40 000 долара. ”
“О, разбирам… Съжалявам, че чувам това… Както и да е, моля, внесете ги веднага в банката. Това е спешно. Ще поговорим по-късно, добре? Имам важна среща и трябва да хвана полет. Ще се върна след няколко дни.”
Дилън се втурна към банката с куфара, но размисли. Той взе парите, забърза се към болницата и плати останалите 40 000 долара. Знаел, че краде, но нямал друг избор. В този момент можел да мисли само за спасяването на живота на племенницата си, дори това да му коства работата.
Два дни по-късно той бил пред операционната зала и чакал новини за операцията на Зоуи, когато нещата взели неочакван обрат. Полицаи се появяват в болницата, за да го арестуват.
“Какво е това? Не съм направил нищо. Служителю, защо ме арестувате?” Дилън изпищя, стреснат от неочаквания обрат.
Оказа се, че шефът на Дилън, Джонатан, го е докладвал за кражбата на парите, които е трябвало да внесе в банката.
“Но аз мога да обясня – възрази Дилън. “Господин Уорън, тъкмо се канех да се срещна с вас и да ви дам 10 000 долара. Нямах избор и можех да мисля само за начин да спася племенницата си. Обещавам да върна взетите от мен 40 000 долара”.
“Казахте ми, че се нуждаете от пари за операцията на племенницата си. Не трябваше да ви се доверявам за парите си. Офицер, отведете Дилън”, поиска Джонатан и грабна парите от Дилън.
“Господин Уорън, мога да ви обясня. Моля, дайте ми шанс. Не съм го направил умишлено.”
Полицаите тръгнаха с Дилън към участъка, а миг по-късно Джейк нахлу с куфарче.
“Господин Уорън, извинявам се от името на брат ми. Ето вашите 40 000 долара. Моля, оттеглете жалбата си срещу брат ми”, каза той и отвори куфарчето, натъпкано с пари.
Дилън беше шокиран. “Джейк, откъде имаш толкова много пари?”
“Братко, много съжалявам, че те вкарах в тази каша. Видях как те отвеждат в полицейската кола и по-късно разбрах, че си откраднал парите на шефа си. Аз те вкарах в тази беда и искам да я разреша. Затова продадох къщата си.”
Джонатан взе парите и оттегли жалбата. Дилън беше освободен и братята се прегърнаха. Въпреки че първоначално Джонатан бил ядосан на Дилън за това, че е откраднал парите му, той му простил, след като научил мотива за това.
По-късно Дилън и Джейк се срещат със Зоуи в болницата и се радват да я видят след успешната ѝ операция. “Толкова съжалявам, братко. Провалих дъщеря си, а ти ме накара да осъзная, че нищо не е по-голямо от детето ми. Надявам се, че тя ще ми прости”, проплака Джейк.
Зоуи се възстанови и няколко седмици по-късно се прибра у дома. Беше щастлива да види баща си, а усмивката ѝ показваше, че му е простила.
Междувременно Дилън се ожени за приятелката си и заживя щастливо с осиновената си дъщеря. Няколко месеца по-късно той получи повишение и платена почивка в Дисниленд със семейството си!
