60-годишен мъж е шокиран, когато непознат мъж се приближава до него в ресторант и го нарича измамник – и открива, че има няколко братя и сестри.
Филип Грейнджър решава, че сигурно има едно от онези често срещани лица, защото откакто се помни, хората са се приближавали до него и са го бъркали с други мъже.
Не беше голяма утеха, че жена му го смяташе за красив, когато всичко изглеждаше, че е обикновен. Нещата стигнаха до своя край, когато Филип беше на 60 години и излезе на вечеря със съпругата си.
Филип и Мара бяха излезли на вечеря, за да отпразнуват бизнес сделка, която тя беше сключила, в един от любимите им ресторанти. Той държеше ръката на съпругата си и се навеждаше да я целуне, когато изведнъж към тях се приближи една жена.
„Значи трябваше да работиш тази вечер?“ – изкрещя тя. „Имаше спешна операция? Ти ме ИЗМАМИ! Свършихме!“ Тя изсипа чашата си с вино върху лицето на Филип и си тръгна.
Филип избърса червеното вино със салфетката си и поклати глава. „Съжалявам, скъпа“ – каза той на Мара. „Не знам какво се случва!“ Но Мара беше на крака и последва жената от ресторанта.
„Извинете ме“, каза Мара, когато настигна жената. „Моля ви, можете ли да ми кажете какво се случва?“
„Коя сте вие?“ – попитала жената гневно. „Приятелката му?“
„Не“ – отговори Мара. „Аз съм неговата съпруга.“
„Той е женен?“ – извика жената. „Кълна се, че това е последният път, когато се срещам с лекар! Д-р Ралф Гойс! Трябваше да знам!“
„Съпругът ми се казва Филип Грейнджър – каза Мара. „И той не е лекар.“
Жената изглеждаше смутена. „О, Боже мой!“ – изпъшка тя. „Но той прилича ИЗЦЯЛО на Ралф! Като близнак!“ Докато жената си тръгне, Мара вече имаше телефонния номер на д-р Ралф Гойс.
„Слушай, Фил“, каза тя. „Това е много странно. Тази жена каза, че този Ралф прилича точно на теб, като близнак. Ти си осиновен, така че може би този човек Е твой близнак.“
Филип беше развълнуван. Беше израснал в любящ дом, но животът му винаги се беше чувствал празен, сякаш нещо му липсваше – и сега идеята за близнак сякаш някак си прозвуча в сърцето му. Точно това му липсваше! Братче или сестриче!
„Може да е само двойник“ – възрази Филип, но позволи на Мара да го убеди да се обади на Ралф и да уговори среща. „Здравейте“, каза той. „Ти не ме познаваш, казвам се Филип Грейнджър и мисля, че си приличаме…“
Още същия следобед Фил и Ралф се срещнали и това било като да се погледнеш в огледало. Те били идентични и след кратък разговор открили, че и двамата са осиновени, родени в една и съща болница в един и същи ден!
Двамата мъже не можели да спрат да се смеят, да плачат и да се прегръщат. Ралф никога не се беше женил, родителите му бяха починали и намирането на брат беше сбъдната мечта.
Тогава Ралф казал: „Хей, Фил, можем да намерим майка си! Родени сме в болницата, в която работя, и знам, че са вкарали всичките си записи в компютрите… Трябва само да въведа датата ни на раждане!“
Двамата мъже се втурнаха към болницата, където Ралф заведе новооткрития си близнак в кабинета си и влезе в болничните записи. „Лесно като пай“ – извика той развълнувано, след което Фил видя как лицето на брат му побеля като сняг.
„Ралф?“ – попита той. „Добре ли си? Намери ли я?“ Ралф погледна Фил с огромни оцъклени очи и кимна глупаво. „Хайде, как се казва тя?“ Фил извика нетърпеливо.
„Джанет Корбин“, прошепна той. „Но Фил…“
„Това е страхотно!“ Фил каза с усмивка. „И какъв е проблемът?“
„Ние сме петима…“ Ралф се задъха. „ПЕТИМА!“
Фил и Ралф си направили общо селфи и го публикували в профилите си в Инстаграм, разказали историята си и призовали всеки, който смята, че приличат на някой познат, да се обади: „Помогнете ни да намерим нашите братя!“
Посланията заваляха и скоро Ралф и Фил се срещнаха с Том и Гордън – и срещата им беше невероятна. Всички те бяха идентични! Мара казала на Фил, че като го видяла с братята му, се почувствала замаяна.
„Мара – каза Фил тихо. „Никога през живота си не съм се чувствал толкова щастлив и пълноценен – но все още липсва един от нас!“
Четиримата братя си направиха още едно селфи и повториха призива си, а дотогава историята им беше станала национална и телевизиите ги викаха за интервюта. Една вечер изчезналият брат се появил, но не бил сам.
Ралф, Фил, Том и Гордън вечеряли в дома на Фил, когато на вратата се позвънило и Мара станала да отговори. Тя се върна с огромна усмивка на лицето си.
„Кой беше?“ – попита Фил.
„Всъщност – каза Мара, – това си ти…“ и се отдръпна настрани, за да могат четиримата мъже да видят последния петокласник, който приличаше точно на братята си. „Това е Дейвид…“
Дейвид влезе в средата на братята си, но не беше сам. До него беше една дребна възрастна жена. „Това – каза Дейвид, – е мама“.
Жената имаше сълзи в очите си. „Аз съм Джанет Корбин“, каза тя. „И много съжалявам, много съжалявам…“
Джанет обяснила, че е била само на 16 години, когато забременяла, и когато родила петиците, била ужасена.
Майката на Джанет я е притиснала да даде четири от бебетата и да остави едно за отглеждане, така и направила – но никога не е забравила синовете си. Сега, след близо шестдесет години, семейството ѝ се е събрало отново, а синовете ѝ са излекувани.
