Тим е развълнуван, когато наследява тайния дървен сандък на покойния си баща, но за съжаление ключът към наследството му се намира в неговата отчуждена сестра. Преди този шок да отшуми, Тим трябва да се подготви за нов кошмар, когато получава ключовете от нея и отваря сандъка.
Сърцето на Тим започна да бие учестено, докато се опитваше да обработи това, което адвокатът току-що бе изрекъл по време на разговора. “Г-н Паркър, там ли сте? Ало? Можете ли да дойдете днес в офиса ми и да вземете сандъка, който баща ви ви е завещал?” Гласът на адвоката прекъсна мълчанието на 35-годишния бизнесмен, като го вцепени в момента.
“Само това и нищо друго?” Тим беше озадачен. “Той никога не е позволявал на никого дори да се доближи до тази кутия… Защо ще ми я дава, след като дори не искаше да покаже какво има вътре?”
Думите на адвоката отекнаха в главата на Тим, докато той се опитваше да осмисли всичко това. И този следобед той замина за офиса на адвоката, а умът му гъмжеше от въпроси и предположения за това какво може да има в тази кутия.
Какво има в този сандък? Какво е криел баща ми от мен и сестра ми?
Когато следобед Тим влезе в кантората на адвоката, погледът му се насочи към старото дървено сандъче, поставено на масата в ъгъла. Не можеше да откъсне поглед от него и за момент му се стори, че някаква магнетична енергия го привлича към него. Само ако Тим знаеше какво щеше да вземе със себе си този следобед…
“Господин Паркър, моля, подпишете тези документи – прочисти гърлото си адвокатът, прекъсвайки потока от мисли в главата на Тим.
Тим подписа документите, повика шофьора си до офиса на втория етаж, за да пренесе тежкия сандък до колата му, и тъкмо когато се обърна да си тръгва, си спомни за ключа.
“Господин Хю, едва не забравих: може ли да ми дадете ключа от сандъка?” – попита той адвоката и остана зашеметен, когато научи, че е наследил само сандъка, но не и ключа.
“Как ще отворя това проклето нещо без ключа?” – изригна той.
“Съжалявам, господин Паркър, но ще трябва да се справите с това! В завещанието не се споменава нищо за ключа”.
Тим напуснал офиса на адвоката, решен да разбие ключалката и да провери какво е крила кутията през всичките тези години. След като се прибрал вкъщи, Тим се опитал да разбие ключалката със стар чук, но напразно.
“Какво, по дяволите, има в това нещо? Къде е ключът?” Тим ритнал сандъка, след като всичките му опити да го отвори се оказали напразни. Беше озадачен и любопитен да разбере какво му е оставил покойният му баща.
Точно тогава си спомни за дома си от детството, в който израснаха със сестра си близначка Карън. Тим и Карън бяха загубили майка си при пожар само два месеца след раждането си. През целия си живот са отглеждани от баща си Джонатан, а като пораснали, станали най-добрите приятели!
Когато пораснали, те били привлечени от мистериозния сандък, който се намирал на масата под картината “Тайната вечеря” в хола. Тим и Карън винаги били любопитни да разберат какво има в този сандък, а с напредването на времето предположенията им само се задълбочавали.
“Сигурен съм, че това е някакво съкровище от нашите баби и дядовци или прабаби и прадядовци”, каза веднъж Тим на Карен.
“Не, това трябва да са пари… пачки и може би ще ги получим, когато навършим 18 години!” Карън възрази.
Като деца Тим и Карън прекарали няколко дълги нощи, шепнейки си какво може да има в тази кутия.
Един ден те дори попитали баща си за това, но той останал мълчалив и строго ги предупредил никога да не се приближават до тази кутия и да не я докосват.
Той бил твърдо решен да защити кутията и дори закачил ключа на пирон високо над камината, така че децата никога да не могат да посегнат на съдържанието ѝ. Каквото и да е криел от децата си и от всички останали, той е бил много предпазлив по отношение на това.
Годините минаваха, а Тим и Карън продължиха живота си. Ожениха се за партньорите си и имаха деца, а с времето връзката им между брат и сестра тръгна надолу.
Близнаците се караха кой да наследи къщата на баща им и търканията между тях бяха видими за Джонатан. Изглеждаше, че това ще бъде безкрайно, и той беше съкрушен, че вижда как семейството му се разпада. Единственото, което Джонатан искаше, беше децата му да се разбират, но какъвто и трик да опитваше, за да ги помири, нищо не се получаваше.
Живееха в различни градове, затова понякога той канеше едното от тях на гости, без да разкрива, че другото братче или сестриче вече е там. Но за негов шок Тим и Карън не можели дори да стоят един срещу друг, камо ли да делят една и съща стая. Толкова много се мразеха, а търканията им с времето само се засилваха.
Междувременно здравето на Джонатан започнало да се влошава заради стареенето и дори на смъртния си одър той желаел децата му да загърбят различията си и да се съберат отново. Но кой знаеше, че нещастният баща ще отнесе в гроба само разбито сърце?
След смъртта на баща си Тим наследява мистериозната кутия, която винаги го е карала да гадае още от детството. Нужен му е ключ, за да отвори сандъка и да поиска това, което е вътре, затова решава да отиде в дома на детството си, за да го намери.
Тим веднага потеглил към къщата на баща си и докато се приближавал, усетил как в стомаха му пропълзяло чувство на безпокойство. От много години не беше стъпвал вътре. Тревната площ беше неподдържана. Фонтанът с мраморна статуя на ангел в средата се беше разпаднал и поддал на гнева на времето. Къщата вече не приличаше на онзи любящ дом, в който Тим си спомняше, че е израснал.
Гъст порив на вятъра го облъхна със зловеща тишина, когато той пристъпи към прага и откри, че вратата е запечатана. Тъй като покойният Джонатан не беше завещал къщата си на никого, тя беше заключена.
Тим знаеше, че ключът трябва да е някъде над камината във всекидневната. Затова се изкачил по покрива до прозореца на спалнята си и се промъкнал в къщата.
Старите дървени стълби скърцаха, докато Тим бавно се спускаше надолу, проправяйки си път към камината, където баща му последно беше закачил ключа. Докато се приближаваше, усети как покрай него преминава вълна от студен мускусен бриз. Всички врати и прозорци бяха затворени, с изключение на този в стаята му. Тогава откъде се е промъкнал въздухът в къщата?
Сърцето на Тим заби, докато посягаше да вземе ключа, и се завъртя, усещайки как го обзема страх, когато вижда силуета на някого зад себе си.
“Тим? Какво правиш тук?” – изкрещя Карън, хвърляйки фенерчето на мобилния си телефон върху лицето на Тим.
Тя явно беше шокирана и не очакваше да види брат си там. Дори тя се беше промъкнала в къщата през прозореца в стаята за гости, недалеч от мястото, където стоеше Тим.
“Карен? Какво, по дяволите, правиш тук?” Тим изтръпна. “Татко ми завеща стария си сандък и аз дойдох тук да търся ключа. Но какво правиш ти тук?”
“Татко ми завеща ключа! Затова дойдох тук, за да намеря сандъка”, казва Карън, озадачена защо баща ѝ е дал на Тим сандъка без ключа, а на нея – ключа без сандъка.
Нещо трябва да не е наред, помислиха си те и се загледаха един в друг, зашеметени. Осъзнаха, че това е бил извратеният план на покойния им баща да ги събере и да ги накара да говорят. Но те отново започнаха да се карат.
“Татко трябваше да ми даде сандъка”, изригна Карен.
“О, наистина! И какво мислиш, че ще правя само с този проклет ключ… ще ми виси на врата като на глупак?” Тим възрази.
Брата и сестрата се размърдаха и накрая разбраха, че трябва да съберат и ключа, и сандъка, за да видят какво има в кутията.
Те мърмореха и се кълняха, но нямаха избор и решиха да отворят сандъка заедно…
Когато Тим и Карън отвориха капака, сърцата им се разтуптяха от тревога. За първи път от години те най-накрая щяха да видят нещо, което баща им е крил от тях през целия им живот, и то беше отвъд всичко, което някога са си представяли.
“Какво е това?” – възкликна Тим, като изкара документ, прибран между нещо, което приличаше на стар фотоалбум. Оказало се, че документът е втората част от условното завещание на покойния им баща!
Сълзи бликнаха в очите на Тим и Карън, когато започнаха да четат последните думи на баща си, като накрая разбраха защо той никога не им е позволявал да се доближат до ковчега. Те се гледаха един друг в очите, докато безкрайни сълзи се стичаха по бузите им.
Тим и Карън знаеха, че трябва да направят труден избор, който щеше да се отрази на връзката им и на любовта им към покойната им майка.
Какво имаше в това условно завещание, което накара братята и сестрите, които се караха допреди няколко минути, да паднат на раменете си и да се разплачат? Какъв избор им предстоеше да направят? Дали душата на Джонатан най-накрая щеше да почива в мир? Дали децата му щяха да се помирят? Отговорите дойдоха, когато Тим и Карън прелистиха албума.
Капчици сълзи се стичат по бузите им при вида на снимките от детството им и тези на баща им. А сред тези снимки имало и три скъпоценни спомена за любовта на покойните им родители – техните сватбени снимки!
Оказало се, че тези три снимки са единствените останки от живота на покойната им майка, тъй като всичките ѝ вещи и снимки изгорели в пожара. Покойният им баща ценял тези спомени и никога не позволявал на никого, дори на децата си, да види снимките, защото се страхувал, че ще бъдат унищожени.
Но сега те трябваше да решат дали искат да запазят ценните спомени на покойната си майка, или да ги унищожат, ако искат да разделят къщата по равно.
Според завещанието на Джонатан Тим и Карън бяха наследили къщата му заедно. Те обаче щяха да могат да разделят наследството поравно само ако изрежат една от трите снимки на покойната си майка и представят парчетата на адвоката. Ако не желаят да го направят, тогава ще трябва да се помирят и да наследят имота заедно.
Сега Тим и Карън се разкъсваха между съперничеството си и любовта към майка си. Осъзнаваха, че тези снимки са единствените останки от живота на майка им, и мисълта да изрежат една от снимките им се струваше като нож, който разрязва сърцата им.
Брата и сестрата безпомощно се спогледали и изведнъж нещо се променило.
“Не мога да направя това!” – каза Тим, отдалечавайки се от сандъка, държейки близо до сърцето си снимка на покойната си майка.
“Аз също! Не мога да направя това, Тим”, извика Карън.
“Тези скъпоценни спомени са всичко, което имаме за мама… те означават много за нас!”
Двамата си припомниха добрите стари времена, които са споделяли като семейство, и се разплакаха, мислейки си колко красива би била любовта на родителите им. След това Тим и Карън се прегърнаха, докато по лицата им се стичаха безкрайни сълзи. Те въздъхнаха дълбоко, гледайки гърдите, осъзнавайки, че това е бил планът на покойния им баща да ги сближи.
“Помниш ли тази? Ти падна от колелото, което татко ми подари!”. Карен се засмя, прелиствайки албума със снимки.
“А тази… това беше, когато спечели последната награда в конкурса за рисунка и се държа така, сякаш си вдигнал някакъв шампионски трофей!” Тим се засмя.
Те се смееха и плачеха, а докато прелистваха листата на албума, пред очите им проблясваше разривът, който се бе разраснал между тях.
“За какво изобщо се карахме? Искам да кажа… как изобщо започна?!” Тим се чудеше.
“Не знам… чакай… ти беше този, който каза, че къщата на татко ще отиде при теб. Ти започна, Тим!”
“Това беше шега, Карен! Ти я взе на сериозно и започна да правиш от нея голяма работа. Дори не ме покани на кръщенето на дъщеря си”.
“Мислех, че си прекалено ядосан на мен, за да дойдеш така или иначе, Тим. Наистина не знаех, че искаш да бъдеш там. Съжалявам! Предполагам, че бяхме взели твърде насериозно нашата кавга, без дори да знаем как изобщо е започнала!”
Тим и Карън станаха от пода и с натежали сърца и някакво “ново” разбиране направиха две снимки на сватбата на покойните си родители.
“Готова ли си за това?” Тим попита Карън и тя отговори “да” със сърдечна усмивка и сълзи, блеснали в очите ѝ. Братята и сестрите решиха да оставят настрана различията си и да се помирят, точно както покойният им баща желаеше! След това Тим и Карън излязоха от къщата, след като бяха решили да придобият собствеността върху имота заедно.
А преди да си тръгнат, те прибраха третата снимка на майка си и баща си в една фоторамка и я закачиха на пирона, където някога висял ключът за дървения сандък!
