Един мъж напуска булката си точно преди сватбата, което шокира бащата на булката. Но причината, поради която той не може да се ожени, е още по-скандална.
Казват, че много двойки не успяват да преминат през планирането на сватбата, защото стресът от подобно нещо изважда наяве най-лошото у хората. Някои жени се превръщат в “булки”, а количеството похарчени пари може да доведе до разрив в семействата.
Ориана и Карлос планирали да се оженят скоро и започнали да обсъждат всички, които трябва да поканят. Тя произхожда от богато семейство и баща ѝ вече ѝ беше дал списък с най-важните хора, които трябва да присъстват.
“Не познаваме и половината от тези хора, скъпа”, каза Карлос, докато разглеждаше списъка.
“Скъпа, баща ми плаща за всичко и иска те да дойдат, така че не мога да откажа. Пък и ще изглежда добре тези ВИП персони да дойдат на сватбата ни”, отговори Ориана.
“Е, би трябвало да е добре, стига най-скъпите ни близки също да са там”, добави той.
Сватбите трябва да са посветени на празнуването на любовта, но Ориана искаше сватбата ѝ да е и от съвсем висока класа и затова трябваше да поговори за нещо с Карлос. “Като стана дума за това, исках да кажа нещо – започна тя.
“Какво се случва, любов?” Карлос се чуди.
“Искам да поканя приятелката си Мариана, но с всички гости на баща ми в ресторанта няма достатъчно място за всички. Така че нека да разкараме баба ти”, каза Ориана.
“Какво? Ти си луда? Баба ми ме отгледа сама, когато родителите ми починаха, Ориана. Имам нужда от нея на сватбата си”, помоли Карлос.
“Съжалявам, но не. Баба ти не се вписва в подобна тълпа. Тя не разполага с толкова много, колкото по времето, когато дядо ти е бил жив – продължи Ориана.
“Това е нелепа причина. Парите не са всичко – каза той.
“Тя е за тези хора, а аз искам да изглеждам добре на сватбата си. Баба ти не може да си позволи рокля, а и няма да ни даде скъп сватбен подарък. Аз съм булката, а баща ми плаща. Така че аз вземам окончателните решения – каза тя.
Карлос не можеше да повярва на думите ѝ. Как можеха да изключат баба му от сватбения списък просто така? “Аз съм твоят годеник, Ориана. Аз също трябва да имам право на глас. Как ще й кажа, че не е поканена на сватбата?” – попита той.
“Всички знаят, че младоженецът трябва да стои отстрани и да се съгласява с всичко, което булката каже. После, след това, можеш да измислиш какво да й кажеш. Но баба ти не е поканена и това е всичко”, завърши Ориана.
Карлос нямаше представа какво да прави, но знаеше, че Ориана няма да позволи на баба му да дойде, независимо от всичко. Затова той отиде да я посети. Тя все още живеела в същата красива къща, която дядо му бил построил и в която Карлос израснал след смъртта на родителите си.
“Бабо, съжалявам. Но ние с Ориана все пак няма да правим сватба” – започна той, след като седна с нея на дивана.
“О, не, скъпи. Какво се е случило?” – попита тя.
“Просто са твърде много пари за тържество, което продължава само един ден, а и е необходимо твърде много планиране. Предпочитаме да избегнем тези неприятности – продължи Карлос.
“Това е много лошо, защото винаги съм искала да те видя в сватбен костюм и да танцувам с теб на приема” – добави тя.
“Знам, че това е била твоята мечта, но в момента не мога да направя много” – каза Карлос.
“Скъпи, единственото, което има значение, е, че си щастлив и че ти и Ориана ще се обичате независимо от всичко”, продължи баба му.
Карлос нямаше повече думи за своята обожаваща го баба. Затова я прегърна яростно, извинявайки се мислено, защото нямаше сърце да ѝ каже истината. Те се сбогуваха и той излезе през вратата.
Телефонът му иззвъня, докато все още стоеше на верандата на баба си. “Ало?” – отговори той.
“Готово ли е?” Ориана го попита.
“Да, казах ѝ, че отменяме сватбата. Можеш да поканиш твоята изпаднала приятелка Мариана. Надявам се, че подаръкът, който ще донесе, ще е брилянтен – отвърна той студено.
“Не е нужно да взимаш този тон с мен. Това е за добро. Ще видиш”, продължи тя самодоволно въпреки гнева на Карлос.
“Да, точно така” – каза той и сложи слушалката.
Денят на сватбата им най-сетне настъпи и Карлос чакаше Ориана да се приготви. Той вече беше облякъл костюма си, но не се чувстваше толкова развълнуван от цялата ситуация. Разхождайки се из къщата им, той забеляза пощата и започна да я подрежда.
Открил писмо от баба си и бързо го отворил. То гласеше:
“Скъпи Карлос,
Знам, че днес ще се жениш. Чух те по телефона да говориш с Ориана и искам да знаеш, че те разбирам напълно. Вероятно идеята така или иначе е била нейна.
Но също така знам, че това сигурно е било трудно решение за теб. Ако си готов да я защитиш така, както си го направил, значи трябва наистина да я обичаш.
Ти, дядо, ме обичаше също толкова силно и затова искам да ти дам нещо. В плика ще намериш ключовете за тази къща.
Това е единственото нещо, което имам и което струва нещо, и сега е твое. Искам тук да отгледаш щастливо семейство с много любов, както направихме ние с дядо ти, дори и да нямаше много пари. Запомни, че винаги ще те обичам и не ти се сърдя.
Твоята баба.”
Карлос се почувствал ужасно след това откритие. Баба му току-що се беше отказала от собствения си дом, за да го направи щастлив, а той беше готов да я изостави заради жена, която изглежда вече не си струваше. Той взе решение точно тогава.
“Карлос, какво правиш тук? Лош късмет е да се виждаш с булката преди сватбата”, възкликна Ориана, след като той нахлу в стаята ѝ. Тя все още се приготвяше, но вече беше облякла роклята и воала си.
“Лош късмет би било да се омъжиш за човек като теб. Затова си тръгвам и просто дойдох тук, за да ти го кажа лично – обясни Карлос.
“Какво? Не можеш да ми направиш това. Сватбата е след един час!” – изкрещя тя.
“Ще трябва да намериш друг младоженец, ако искаш да продължи – отвърна Карлос.
“Баща ми е похарчил толкова много пари, а и има толкова много важни хора, които очакват този ден. Но не, ти няма да си тръгнеш и това ще се случи!” – завърши тя.
“Виждаш ли, изобщо не те е грижа за мен. Единственото, което те интересува, са парите, статутът и това да получиш точно това, което искаш”, продължи той мъртвешки. Точно тогава влезе баща ѝ.
“Какво става? Чух, че си викате?” Г-н Джаксън се зачуди.
“Радвам се, че сте тук, господин Джаксън. Аз си тръгвам. Днес няма да има сватба. Поне не и с мен като младоженец – отвърна Карлос.
“Това е невъзможно, млади човече. Имам много важни бизнес партньори, които идват да видят как дъщеря ми се омъжва. Така че защо си тръгваш?” – продължи той.
“Егоистичната ти дъщеря не ми позволи да поканя баба ми, единственото семейство, което ми е останало”, обясни Карлос.
“Но това е глупава причина. Тогава просто можем да я поканим” – добави господин Джаксън.
“Не, татко! Не искам тя да е там. Тя няма подходящия имидж за МОЯТА сватба”, изкрещя Ориана през фалшиви сълзи.
“Така е! Напускам. Успех и на двамата. Никога повече не искам да виждам някоя от вас”, завърши Карлос, като излезе от стаята на Ориана и се втурна към къщата на баба си.
Тя беше шокирана, след като го видя на прага на дома си. “Карлос? Какво правиш тук? Трябваше да се ожениш днес”, каза тя.
“Знам, бабо. Но след като получих твоя подарък, осъзнах какво е наистина важно в живота”, отговори Карлос. “Всичко, от което се нуждаеш, е любов и семейство. Не бих могъл да се оженя за жена, която се интересува повече от парите, отколкото от всичко останало”.
“Скъпа, не исках да ти развалям деня. Просто исках да ти направя подарък”, отвърна баба му със задушен глас.
“Не се притеснявай. Ти ми направи най-голямата услуга в живота ми, а и исках да ме видиш в сватбения ми костюм. Как изглеждам?” Карлос се пошегува.
“Изглеждаш толкова елегантно, точно като дядо си – отвърна тя, преди двамата да седнат да вечерят. В крайна сметка Карлос намира своето щастие няколко години по-късно с жена, която оценява най-важните неща в живота.
