Мързеливият съпруг лежи по цял ден на дивана в хола и се кара на жена си за бъркотията в дома им. Един ден, докато той отново се кара на жена си, се намесва 14-годишният им син. Този ден води до редица промени в домакинството.
След като полицейският служител Зак Оунс получава травма на крака, той е принуден да вземе отпуск по болест и съпругата му Лидия трябва да влезе в ролята на издържащ семейството. Тя работи дълги часове като медицинска сестра, като често работи нощни смени и до 18 часа на ден, но Зак така и не си прави труда да ѝ помага, а вместо това се оплаква от болки в коляното и прекарва целия ден в почивка на дивана.
Но Зак не винаги е бил такъв. Първоначално той помагаше на Лидия в домакинската работа и приготвяше вечеря, когато тя се връщаше от работа. Но напоследък той имаше различни оправдания защо не може да помага на Лидия в къщата, най-значимото от които беше, че е „контузен“.
Лидия беше уморена от такъв стресиращ начин на живот и се дразнеше, когато Зак дори не полагаше усилия да ѝ помогне. Но като всяка друга съпруга, тя си мълчала, защото не искала семейството ѝ да се разпадне. Но един ден нещата станаха прекалено тежки за нея и тя изкрещя на Зак.
„Лидия! Ела тук веднага!“ Зак ѝ крещи от хола, докато тя е заета да помага на сина им Адам с училищния му проект. Този ден Лидия се връща по-рано от работа, за да помогне на Адам, и вместо да приготви вечерята и да почисти мръсните чинии, решава първо да се справи с проекта на Адам. Зак и приятелите му бяха заети да гледат футболен мач и да пият бира.
„Не мога да дойда сега, Зак. Аз помагам на Адам! Ако е нещо важно, пиши ми!“ – отговори тя.
Зак не каза нищо в отговор и на Лидия ѝ се стори странно, тъй като обикновено той продължаваше да ѝ крещи. Лидия прецени, че не е нещо важно, и реши да попита Зак за това по-късно. Но скоро след това той нахлу в стаята на Адам и започна да крещи с пълно гърло.
„Да ти пиша? Мислиш ли, че съм ти слуга? Виждала ли си колко е разхвърляна кухнята? Кой ще я почисти?“
„Извинявай?“ Лидия отвърна на удара. „Не виждаш ли, че съм заета с нещо? И между другото, бъркотията е направена от теб и твоите приятели. Така че си го признай и спри да ми крещиш. Освен това предполагам, че приятелите ти вече са си тръгнали, Зак. Така че какво ще кажеш да ми помогнеш веднъж за разнообразие? Виждаш, че съм заета с училищния проект на Адам“.
„Уау!“ Зак я поглежда с поглед. „Откъде имаш смелостта да ми крещиш, Лидия? Някой в работата ли те подстрекава срещу мен? Отиваш там и плачеш като вълк за това колко ужасен съм като съпруг?“
„ПРЕСТАНИ, ЗАК!“ Лидия скочи на крака. „Не забравяй, че синът ни ни гледа! Кажи ми едно нещо, какъв е проблемът ти? Аз работя по 18 часа на ден, а после се прибирам и се грижа за къщата. Но това никога не е достатъчно за теб! Ако направя пай с месо, ти искаш паста. Ако, по дяволите, приготвя пастата, ти искаш пай с месо! Аз помагам на нашия син, Зак! Предстои му състезание в училище. Поне млъкни заради него. Умолявам те! Правиш средата токсична за всички нас!“
„Престани да ме караш да изглеждам като лошия в тази ситуация, Лидия. Ти не можеш да направиш нищо правилно! Вършиш нещата с половинчато сърце и затова…“ Преди Зак да успее да довърши изречението си, Адам се надигна от леглото и нахлу от стаята. Зак отново започна да се подиграва на Лидия, осмивайки я, че е ужасна съпруга.
Изведнъж Адам се върна в стаята и издърпа Лидия и Зак в хола, като с жестове показа, че иска да им покаже нещо. Объркани, Лидия и Зак отидоха в хола, където Адам им предложи да седнат и да включат телевизора.
На екрана на телевизора се появи слайдшоу от снимки и видеоклипове с увод: „Моята мечта: да бъда като майка си. Супергерой и модел за подражание в моя живот.“
Оказа се, че Адам е трябвало да направи презентация за своя модел за подражание за предстоящо състезание и е избрал Лидия за тема.
Презентацията показваше случайни кадри на Лидия, която работи в къщата, как се връща късно от работа и се отправя направо към кухнята. След това имаше сегмент, в който Адам нагласи камерата и интервюира Лидия на езика на жестовете. „Защо винаги работиш толкова много, мамо?“ – беше първият му въпрос. „Защо не помолиш татко или мен да ти помогнем?“
Лидия се усмихна на Адам и отговори на езика на знаците, който се преведе в субтитрите като: „ Никога не е трудно да вършиш допълнителна работа за хората, които обичаш. Ти често си зает с ученето си, Адам, така че няма нищо страшно. А и татко е ранен, така че няма нищо страшно, ако не иска да ми помага“.
След това следващите въпроси се основаваха на трудностите, с които се сблъсква, докато работи, управлява къщата и се грижи за „трудно дете“ като него, тъй като той е ням.
Лидия моментално отговори, че толкова много обича семейството си, че би направила всичко за него. След това поправи Адам, заявявайки, че той не е трудно дете, а по-скоро дете със специални увреждания и че го обича, както всяка майка обича детето си.
В този момент Зак онемя, а Лидия не можа да се пребори със сълзите си. Когато презентацията приключи, на екрана се появиха снимки на Лидия и Адам, както и изявлението: „Благодаря ти, че си толкова прекрасна майка, за да мога аз да бъда щастлив. Обичам те.“ Зак забеляза, че не е участвал в цялата презентация. Нямаше негови снимки с Адам. Никакви похвали за него. Нищо.
Обхванат от чувство за вина, Зак стана и излезе от стаята. Чувстваше се ужасно и искаше да се извини на Лидия, но твърде много се срамуваше от себе си. Затова не бързаше, а няколко дни по-късно насрочи среща в салона за Лидия и я помоли да си вземе почивен ден.
Лидия се засмя и каза: „Всичко е наред, Зак. Благодаря ти за това, но съм заета. Не мога да намеря време за това.“ Но Зак настоява да отиде в салона и тя в крайна сметка се съгласява.
Този ден тя закъсняла за салона и се уплашила, че докато се прибере, Зак ще се разгневи и ще ѝ крещи. Но когато се прибрала вкъщи, видяла, че целият хол е тъмен, със запалени свещи, които водели от вратата до масата им в хола, и розови листенца, които покривали цялата пътека.
Веднага щом включила светлината, в стаята се разнесъл гръмък глас: „Честит рожден ден, Лидия!“.
Лидия забеляза приятелите си, родителите си и Зак във всекидневната, а на масата имаше торта. Беше толкова заета с работа, че забрави за рождения си ден! Тогава разбра, че това е бил планът на Зак да я изпрати в салона, за да може да подреди всичко.
Зак се приближи до нея с букет от любимите ѝ цветя и седна на колене. „На моята прекрасна съпруга, надявам се, че изненадата ти е харесала. Пожелавам ти много щастлив рожден ден, скъпа – каза той. След това извади от джоба си кутийка, в която имаше разкошна диамантена висулка.
„Мога ли?“ – попита той и тя кимна.
След това Лидия отвори подаръците си, след като тортата беше нарязана. Отдавна не беше била толкова щастлива.
Преди да си легне същата вечер, Зак ѝ помогна да почисти хола и да измие чиниите и ѝ обеща, че никога повече няма да бъде суров към нея. „Никога няма да ти крещя, Лидия. Извинявам се, че през цялото време бях толкова гаден с теб!“ – каза той, като взе ръката ѝ в своята, – “Освен това вече не е необходимо да работиш. Попитах шефа си и той каза, че мога да се върна на работа още утре“.
Лидия прегърна Зак, просълзена, доволна, че той се е променил към по-добро. „Благодаря ти, скъпи. Толкова съм щастлива, че си признал грешката си и си я поправил. Това е най-добрият подарък за рождения ми ден, който можех да получа. Обичам те.“
„Аз също те обичам, скъпа“, каза Зак, докато я обгръщаше с ръце. Когато се канеха да излязат от кухнята, забелязаха Адам да стои там.
„Какво стана, скъпа? Имаш ли нужда от нещо?“ Лидия го попита.
Но Адам поклати глава и с жестове на езика на знаците показа, че се гордее със Зак.
