Мъж гледа отвисоко млада жена, защото работи като чистачка. Но скоро след това нещо се случва и мъжът не можа да я избие от главата си.
Г-жа Милър беше в добро настроение, защото синът й Крис идваше да я посети. Наскоро беше купил едностаен апартамент до сградата на майка си и беше решил да се премести там. Тъй като жената беше стара, Крис искаше да остане по-близо до нея.
Крис работеше в адвокатска кантора, където беше водещ специалист. Той имаше добра работа и заплата и в по-голямата си част г-жа Милър не трябваше да се тревожи за живота на Крис.
Единственото нещо, което я притесняваше, беше фактът, че Крис живееше сам дълго време след развода с първата си съпруга. Съпругата му имаше връзка с шефа си и напусна Крис заради него.
Преди Крис да пристигне да се срещне с нея, г-жа Милър се погрижи да гарантира, че всичко е според предпочитанията на Крис. Тя изпече любимите му бисквити с овесени ядки и направи любимия му шоколадов пудинг.
Когато Крис влезе в къщата на майка си, той не можа да се сдържи и я прегърна силно. Но докато прегръщаше майка си, погледът му беше привлечен от млада жена в коридора, която се сбогуваше с майка му. Момичето бързо си тръгна, като по пътя кимна на Крис.
Крис погледна изненадано майка си:
— Коя беше тази млада жена?
Г-жа Милър се усмихна.
— Не беше ли ти този, който нае чистачка за мен чрез агенция?
— О, забравих! — отбеляза Крис. — Не знаех, че ще наемат толкова млад човек за тази работа. Как е тя?
Г-жа Милър се изчерви.
— Какво имаш предвид под „как е тя?“ Тя е хубаво момиче. Работлива, тиха и отдадена на работата си. Защо не отидеш и не я попиташ сам?
— О, Боже, пак ли ми настройваш? — каза Крис. — Хайде, мамо! Не питах по тази причина!
— Е, не всички са като Хелън, Крис. — отговори г-жа Милър, имайки предвид бившата му съпруга. — Има и хубави момичета. Например, не харесваш ли това момиче?
— Е, тя е млада и хубава. — каза Крис след пауза. — Но какъв е смисълът да работиш като чистачка? Работата е толкова отвратителна.
Г-жа Милър беше изненадана.
— Въобще знаеш ли защо работи като чистачка, Крис? Как можеш да съдиш някого така? За твоя информация, Мери е студентка по право в държавния университет. Родителите й са починали, когато е била малка, и тя работи като чистачка на непълен работен ден, за да се издържа.
Крис се намръщи. Чувстваше, че греши да я съди. Въпреки това, той все още не харесва факта, че момичето работи като чистачка.
Два дни по-късно Крис отново забеляза Мери, когато посети отново къщата на майка си. Докато г-жа Милър беше заета да прави чай, Крис седна в хола и продължи да я гледа. Момичето чистеше бързо и спретнато, нейните плавни движения приличаха на подредена рутина.
Когато г-жа Милър приключи с приготвянето на чая, тя подреди чаши на масата и покани Мери да се присъедини към тях на чай. Тя се колебаеше, но г-жа Милър някак си я убеди да се присъедини към нея и Крис за вечерта.
Когато Мери седна, Крис веднага я попита:
— Ако си студент по право, защо не работиш на непълно работно време в адвокатска кантора? Всъщност можеш да се присъединиш към моята компания. Не мисля, че за чистенето ти плащат достатъчно.
Мери му дари топла усмивка.
— Благодаря за загрижеността, но нямам нищо против да върша тази работа. Получавам заплащане навреме всеки месец и това ми е достатъчно.
Г-жа Милър потупа момичето по гърба.
— Браво, Мери. Никоя работа не е голяма или малка.
— Но ако имаш нужда от стаж в моята компания, уведоми ме. — отговори Крис с тих глас.
— ТРазбира се.
Мери благодари на г-жа Милър и Крис за чая и си тръгна.
След като Мери си отиде, г-жа Милър погледна Крис. Не можеше да откъсне поглед от Мери, докато тя не си тръгна. Г-жа Милър знаеше, че синът й започва да харесва Мери.
Няколко седмици по-късно тези чаени партита станаха обичайни. Къщата на г-жа Милър беше честа спирка за Мери след работа и Крис и Мери обсъждаха всичко – работата на Крис, обучението на Мери и болестта на г-жа Милър.
Веднъж г-жа Милър помоли Крис да изведе Мери на среща, но Крис отказа, защото смяташе, че би било неуместно да я покани на среща толкова скоро. Въпреки това, тъй като г-жа Милър продължи да настоява, той най-накрая се съгласи.
За съжаление, следващата седмица, когато Крис се канеше да покани Мери на среща, тя не дойде в къщата им. Фирмата за почистване каза, че ще има друг служител временно и че Мери е заминала за родния си град.
Г-жа Милър забеляза колко разстроен е Крис, че не вижда момичето у дома. Той дори спря да пие чай вечер с нея. Просто подаваше на майка си пакет с хранителни стоки при всяко посещение и си тръгваше с мрачен поглед.
Но няколко седмици по-късно Мери се върна. Тя каза, че си е взела кратка ваканция за няколко дни, за да се прибере у дома.
— Страхотно е да те видя отново, Мери! — възкликна госпожа Милър. — И на двамата с Крис ни липсваше време с теб!
— И вие ми липсвахте, г-жо Милър. — отвърна Мери с усмивка. — Но къде е Крис?
— Ще го видим в ресторанта. — каза г-жа Милър. — Днес имам рожден ден, така че искам да се присъединиш към нас. Надявам се, че няма да откажеш поканата ми.
Мери се съгласи да посети ресторанта и тази вечеря беляза началото на връзката между Крис и Мери. С течение на времето взаимната им симпатия прерасна в любов.
Един ден, докато придружаваше Мери до общежитието, Крис я прегърна и каза:
— Омъжи се за мен. Когато си отиде за две седмици, почти полудях.
Мери се усмихна.
— Но Крис, аз съм просто чистачка. Знам, че това не ти харесва. Би ли се оженил за мен?
— Да, Мери. — отвърна Крис. — Изобщо нямам нищо против работата ти. Обичам те и това е единственото, което има значение.
— И аз те обичам, Крис. — усмихна се отново Мери, прегръщайки Крис.
Две години по-късно Мери взе дипломата си и тя и Крис се ожениха. Работеха заедно в адвокатска кантора и отглеждаха двама сина. Мери стана специалист от висок клас. Но както обикновено, тя винаги почистваше къщата си сама.
