В продължение на много години Грегъри пази в тайна съдържанието на мазето, но променя решението си, когато попада в болница. Само последната им прислужница, Дона, обаче е допусната вътре и тя решава да направи нещо специално за Грегъри, след като открива какво е скрил там.
„Не ти е позволено да слизаш там! Колко пъти съм ти казвал?“ Грегъри се скара на децата си, които се опитваха да открехнат ключалката на вратата на мазето.
„Татко! Но ние искаме да видим!“ – оплаква се синът му Оли.
„Казах не, млади човече. А сега и двамата се върнете вътре, преди да съм се ядосал!“ – продължи строго той.
„Татко!“ – проплака дъщеря му Джули.
„Вървете си!“ – почти им изкрещя той и те побягнаха с прегърбени рамене и наведени глави.
“Това е лудост! Ти си луд! Ние сме заедно от десетилетия! Имам право да знам какво има в къщата ми!”
Той не съжаляваше, че е бил толкова сериозен с тях. Той държеше нещо важно там долу и никой нямаше право да го вижда. Съпругата му Мирта обаче не беше доволна от него.
„Ти каза, че това е твоята мъжка пещера, Грегъри. Не виждам защо децата да не могат да влязат там“, каза тя, докато се приготвяха за лягане тази вечер.
„Това не е за деца, Мирта. Искаш ли да видят нещо неподходящо? Искаш ли да се наранят или да повредят нещо ценно?“ Той поклати глава и раздвижи ръце.
„Знаеш ли какво? Мисля, че трябва да погледна там долу. Ако има толкова много опасни и неподходящи неща, трябва да ги видя. Имам право да знам какво има в къщата ми.“ Мирта сви рамене, намаза ръцете си с лосион и седна на леглото.
„Така че помогни ми, Мирта. Това е моето лично пространство, от което ти казах, че имам нужда, откакто се сгодихме. Ако не можеш да уважаваш това, ще си тръгна. Кълна се – Грегъри спря да се движи и я загледа замислено.
„Добре“ – изпъшка тя, намръщена към него. Тя подреди завивката върху тялото си и се свлече гневно на леглото.
Грегъри не се интересуваше от пристъпа ѝ на гняв. Той сериозно искаше да има свое лично, свещено пространство и семейството му щеше да трябва да го уважава.
Съпругата му обаче не беше приключила с опитите си да открие какво крие там долу. В крайна сметка децата му изгубиха интерес, пораснаха и напуснаха къщата, така че това вече не беше тяхна грижа. Но Мирта се опитваше да разбере това от години.
След като децата си тръгнаха, Грегъри нае някой да почисти къщата им, за да не се налага Мирта да се напряга. Тя също така изрази интерес да си намери работа на непълно работно време, за да се измъкне от къщата. Затова те наеха една млада жена, Роза. Той ѝ каза, че трябва да чисти навсякъде, освен в мазето. Не ѝ било позволено да слиза там.
Грегъри обаче не очакваше какво ще се опита да направи съпругата му. Един ден на Грегъри му се наложило да се върне по-рано от работа неочаквано и хванал Роуз в кабинета си. Тя работеше при тях от почти година и нещата вървяха добре. Беше точна, отговорна и добра слушателка. Следователно това, че се намираше в офиса му, нямаше да е проблем. Беше ѝ разрешено да почиства там.
Проблемът е, че този път тя е отворила няколко от чекмеджетата на бюрото му, а в ръката ѝ не е имало никакви консумативи за почистване или бърсане на прах. Освен това тя се беше обърнала бързо, когато той влезе в офиса. Устата ѝ също образуваше съвършен малък кръг, а останалата част от лицето ѝ беше като на елен, попаднал в светлината на фаровете.
„Роуз, какво правиш?“ – попита той спокойно, но строго.
„Господин Уайт, аз само чистя“, отговори тя, но се задави, което я издаде.
“Наистина? Почистваш едновременно вътре във всички чекмеджета, без да използваш парцал, прахосмукачка или нещо друго?“ – продължи той, без да повишава глас нито за секунда.
Тя не можеше да продължи да лъже. „Господин Уайт! Много съжалявам! Госпожа Уайт ми каза да намеря ключовете за мазето и ще ми даде премия! Наистина имах нужда от него. Не мислех, че това е голяма работа. Моля ви! Толкова съжалявам!“ Роуз разкри, а Грегъри въздъхна.
„Премести се, моля – поиска той и взе чековата си книжка от едно от чекмеджетата, докато затваряше всичко. Взе химикалката от бюрото си и написа името ѝ върху чека. „Добре, ето ти бонус, считай го и за обезщетение при напускане. Уволнена сте.“
„Г-н Уайт, съжалявам“, каза тя тъжно.
„Знам, че е така. Знам, че това не е по ваша вина. Но не мога да позволя на човек, на когото нямам доверие, да работи за мен. Тази изба е моя и само моя. А сега, моля те, напусни. Надявам се, че ще си намериш по-добра работа – каза Грегъри. Той не беше ядосан, а просто разочарован. Роуз беше добра прислужница, но не можеше да я допусне в дома си след това нарушаване на доверието.
Когато се върна у дома от поръчката си, Мирта естествено беше разстроена от ситуацията. „Не мога да повярвам, че ще я уволниш просто така! Това беше моя грешка. Това бедно момиче не заслужаваше това!“ – изкрещя му тя.
За щастие Дона беше там и получи възможност да се извини за инцидента. Тогава Грегъри взе решение.
„Знам, че е било по твоя вина. Трябва да се извиниш на Роуз. За всеки случай вече се обадих на една приятелка, която си търси прислужница. Те ще я наемат. Ще интервюирам някого за следващата ни прислужница, за да разбере, че не искам никой там долу“, сериозно отговори Грегъри.
„Това е лудост! Ти си луд! Ние сме заедно от десетилетия! Имам право да знам какво има в къщата ми!“ Мирта отново изкрещя, размахвайки ръце из всекидневната им.
„Добре. Ще се изнеса и ще се разделим, така че няма да ти се налага да се притесняваш за това отново“, реши той и кимна.
„НЕ! Ти луд ли си? Не искам това!“ Мирта престана да се размахва и го погледна със сълзи на очи.
„Аз знам какво искаш. Но не мога да ти го дам – продължи спокойно Грегъри. „Поисках от теб това единствено нещо, а ти не можеш да се справиш с него. Така че тази вечер ще спя в кабинета си. Междувременно искам да помислиш дали можеш да продължиш да живееш с мен и да не знаеш тази тайна, или трябва да поемем по различни пътища.“
Той отиде до кабинета си, затвори го здраво и я остави да мисли. На следващата сутрин тя се извини, защото последното нещо, което искаше, беше развод. Обеща да остави нещата така и никога повече да не пита за мазето.
Грегъри беше почти изненадан. Беше се подготвил за нова кавга, но прегърна Мирта и те продължиха напред.
Няколко седмици по-късно той нае Дона, друга млада жена, която беше също толкова добра, колкото и Роуз. Но също така инсталира камери в офиса си и отвън, точно до входа на избата. Отначало ги проверяваше редовно, а Дона чистеше и метеше листа, без да поглежда към вратата. Почистваше праха, лъскаше и поправяше каквото беше необходимо в офиса му. Но никога не шпионираше наоколо.
Беше перфектна.
Минали много години и цялото му семейство сякаш напълно забравило за мазето. Мирта се примирила с това, защото Грегъри не ходел там толкова често. Точно това я беше заинтригувало на първо място. Той не използваше мъжката си пещера. Но тя се отказа от търсенето на отговори в името на брака им.
Дона работеше за тях, когато Мирта почина. Беше на 60 години и се беше разболяла много тежко. Въпреки това е приемала болкоуспокояващи и е починала в съня си.
Грегъри беше с няколко години по-възрастен от нея и вече се беше пенсионирал, така че когато децата му и техните семейства се върнаха към живота си след погребението, тя беше единствената му компания. Обичаше книгите, често говореше за децата си и се отнасяше с него като с приятел, което беше много добре дошло по време на скръбта му.
След известно време Дона дори се превърна в негова болногледачка, прислужница и готвачка, като получаваше значителна заплата, отразяваща това. Децата му също ѝ се доверяват безрезервно.
Но Грегъри нямаше представа какво е казала съпругата му на прислужницата им на смъртния си одър.
Дона не беше сигурна, че това е добра идея. Но тя чу съжалението на Мирта. На смъртния си одър Мирта каза, че иска да види какво има в мазето. Макар че през всичките тези години Дона не беше толкова любопитна, тя искаше да знае тогава. Затова, когато Грегъри излязъл на сутрешната си едночасова разходка, тя потърсила ключа. Отне й повече време, отколкото очакваше, но накрая го намери на огледалото на тоалетната му.
Изтичала навън и се затруднила да отвори ключалката. Тя беше стара и малко ръждясала. Но тя натисна с всички сили. С метално скърцане тя най-накрая се отвори. Долу беше тъмно и прашно. Дона винаги се беше страхувала от тъмни места, но все пак слезе по стълбите.
Веждите ѝ се смъкнаха в объркване от това, което видя. Каква е тази тайна? Не го разбирам, помисли си тя, но нямаше повече време да го изследва.
„Какво правиш тук?“ – попита той. Беше я заварила.
„Сър, госпожа Уайт каза, че единственото, за което съжалява в живота си, е, че никога не е успяла да види какво има тук долу – разкри бързо Дона. „Исках да видя сама. Съжалявам.“
Грегъри не каза нито дума. Той само помръдна глава, давайки ѝ знак да си тръгне, и тя побърза да си тръгне. След това той се взираше в тайната, която бе крил толкова дълго. Може би някой трябва да знае и за това. Но той не беше сигурен. Излезе от мазето, заключи го добре за пореден път и влезе в къщата.
На следващия ден Дона искала да се извини още веднъж за инцидента. Тя знаеше, че други прислужници са били уволнени за шпиониране, така че беше готова да загуби работата си. Един от съседите обаче ѝ казал, че рано сутринта Грегъри е бил откаран в болница. Затова тя също отишла там.
Грегъри бил на 71 години и след като му направили много изследвания, лекарите казали, че е само въпрос на време да почине, защото всяко лечение само би удължило неизбежното. Решили да го настанят в хоспис в същата болница, а децата му го посещавали винаги, когато можели. Бяха заети и имаха деца, но направиха всичко възможно.
“Господин Уайт, какво ще кажете за децата си? Не трябва ли и те да са тук?” Дона попита нежно.
За щастие, Дона беше там и получи възможност да се извини за инцидента. В този момент Грегъри взе решение.
„Ето – каза той от леглото си в болницата, посегна към нощното си шкафче и извади ключа. „Искам наистина да погледнеш там долу. Знам, че не можа да го направиш онзи ден. Не казвай на децата ми. Това е последното ми желание: можеш да изхвърлиш това, което намериш, или да го запазиш. Аз не знам. Но… Не искам никой да знае за това.“
Дона грабна ключа и кимна. След онова надникване онзи ден, което беше безполезно, тя всъщност нямаше търпение да види каква е тайната. Прислужницата обаче намери само куфарче, пълно с дамски дрехи, бижута, снимки и няколко писма.
Нямаше нищо друго. „Това е, което той е крил през цялото време?“ – попита се тя объркана. После прочела писмата и разбрала повече. След това се върнала в болницата и разбрала цялата история от Грегъри.
Това куфарче съдържало вещите на първата любов на Грегъри – жена на име Рут. Двамата били млади и луди един по друг преди много години. Но Грегъри бил син на шофьор на камион и прислужница, така че родителите на Рут не одобрявали това. Това беше история, стара като времето.
Те планираха да избягат и Рут вече беше дала на Грегъри багажа си, който той беше прибрал в употребяваната си кола като подготовка. В деня, в който трябвало да избягат, обаче цялото семейство на Рут изчезнало и той никога повече не я видял и не чул за нея. Голямото имение беше празно, а той остана сам без обяснение.
Всичко, което беше останало, беше багажът в колата му и спомените му за тяхната любов. Грегъри направи всичко възможно да стане мъж от средната класа и накрая се ожени за Мирта. Но никога не можеше да се откаже от предметите в куфарчето, а и не искаше никой да ги вижда. Винаги. Затова му хрумва идеята за мъжката пещера.
„Това не изглежда толкова голяма тайна. Всеки е имал първа любов, която не е проработила“ – каза Дона на Грегъри, когато той завърши разказа.
„Може би. Но мисля, че и аз бях смутен – момичето, което исках, си тръгна заради моя произход. Освен това след много години мисля, че Мирта щеше да получи конвулсия, ако разбере, затова продължих с тайната си“, обясни той. „Сега съм спокоен. Ти ги изхвърли.“
„Добре – промълви неуверено Дона.
Същата вечер тя все още не била сигурна дали да изхвърли тези неща и попитала дъщеря си тийнейджърка какво трябва да направят. Тя каза, че трябва да се опитат да намерят Рут и да дадат на Грегъри малко истинско спокойствие. Естествено, първото място, от което да започнат, бяха социалните медии.
Опитаха с вариации на името на Рут, което беше в буквите. Потърсиха и няколкото снимки, които Грегъри беше запазил.
“Виж, мамо. Това момиче изглежда точно като Рут на тези снимки. Може да е нейна дъщеря, племенница или нещо подобно“, каза дъщерята на Дона и те решиха да ѝ изпратят съобщение с историята.
За техен шок дъщерята на Рут, Опал, отговорила на съобщението им. Тя обяснила, че майка ѝ не използва социалните мрежи, но с удоволствие би я събрала отново с Грегъри.
„Майка ми разказа за първата си любов и как я е загубила, защото баща ѝ не ѝ е позволил да бъде с него“, пише Опал на дъщерята на Дона. „Винаги съм искала да го намерим, но тя ми каза да не опитвам“.
Опал споделила телефонния си номер и те разговаряли дълго, като Дона обяснила, че Грегъри никога не се е отървал от вещите ѝ. Тя също така разкрила, че на Грегъри не му остава много време за този свят и за него би било отличен подарък да я види отново.
Двамата живееха в другия край на страната, но Опал нямаше търпение да го направи и те изненадаха Грегъри в болничната му стая няколко дни след като той за първи път даде ключа на Дона.
Стоичният мъж се разплака заедно с Рут, която го целуна. Съпругът ѝ – бащата на Опал – почина преди много години и тя никога не забрави за Грегъри. Въпреки това нямаше с какво да го запомни, защото беше съхранила всичките си необходими вещи в онзи куфар.
Опал и Дона ги оставиха сами, за да могат старите влюбени гълъбчета да си спомнят. „Знаеш ли… любовта е забавна. Някои хора никога не я намират, а други никога не я забравят“, каза Опал.
„Това е вярно. Но някои неща също се случват по някаква причина, предполагам. Може би не им е било писано да бъдат заедно“, коментира Дона. „Ти нямаше да си тук, както и децата му“.
„Това също е вярно. Но се радвам, че се свързахте с мен. Това е като истинска любовна история, каквато не се вижда често“, усмихна се Опал.
Но Дона и Опал не бяха единствените, които се решиха на изненада. Когато се върнали в стаята, Грегъри ги помолил да намерят свещеник, тъй като той и Рут най-накрая щели да се оженят.
„Мамо! Ти луда ли си?“ Опал попита шокирана.
„Господин Уайт, а какво ще кажете за децата си? Не трябва ли и те да са тук?“ Дона попита нежно.
“Знаете ли какво? Да! Нека им се обадим и да ги доведем бързо тук. Нямам търпение да се оженя за тази жена – отвърна Грегъри и се усмихна широко.
Оли и Джули разбираемо бяха зашеметени от цялата ситуация. Все пак те се съгласиха с нея, след като получиха кратко обяснение от Дона и видяха усмихнатото лице на баща си, което облекчи притесненията им. Министърът ги венча в тази стая и те купиха цветя от магазина за подаръци.
Беше красив момент, на който Дона се чувстваше привилегирована да стане свидетел, особено защото Грегъри почина на следващия ден. След погребението и уреждането на всичко тя върна предметите на Рут, която се зарадва, че ги има.
След известно време тя и Опал се връщат у дома, а Оли и Джули решават да продадат къщата. Благодарение на препоръките на децата на Грегъри Дона си намира нова работа в чудесно семейство, но е доволна от годините, прекарани със семейство Уайт.
И се надяваше, че Мирта – където и да се намираше тя – е облекчена, че истината за избата най-накрая е излязла наяве.
