Бях на седмото небе от щастие в сватбения си ден, докато моята яростна съперница не нахлу на сватбата и не взе микрофона. “Здравейте, всички. Никой не ме е канил, но съм тук, за да говоря за нещо много важно”, каза тя, докато започваше речта си. Напрегнах се.
Сватбата беше в разгара си, когато във фестивалната зала се появи самопровъзгласилата се за любовница на съпруга ми Мери. Започнах да се тревожа. “Защо е дошла тук? Няколко пъти ти казах да не я каниш!” Казах на Том ядосано.
Том ме дари с неловка усмивка. “Успокой се, скъпа. Такава дреболия не може да повлияе на сватбата ни!“ – каза той.
„Но Том, аз те помолих!“ Отвърнах.
“Виж, Джесика. Наистина не съм я канил! Не знам защо е тук!” Том обясни.
„Не лъжи, Том, знам…“ Преди да успея да довърша, гостите ни прекъснаха. “ЦЕЛУВКА! ИСКАМЕ ДА СЕ ЦЕЛУНЕТЕ! СЕГА!”
Двамата с Том се държахме за ръце и се целувахме страстно, докато водещият не ни прекъсна. “Време е нашата булка да хвърли букета. Да видим чия ще бъде следващата сватба!“ – каза той.
Всички момичета излязоха от празничната маса и образуваха кръг. Аз застанах в центъра на кръга.
Докато се позиционирах, чух някои момичета да говорят как изглеждам великолепно в снежнобялата рокля, за която бях мечтала преди месец. Изчервих се. Все още не можех да повярвам, че това най-накрая се е случило. Бях се омъжила за шефа си, очарователен и богат бизнесмен.
Скоро момичетата се разделиха и се събраха на едно място. Всички вдигнаха ръце и се приготвиха да грабнат букета и да станат следващите, които ще се оженят. Обърнах гръб на момичетата и хвърлих букета.
Когато се обърнах назад обаче, с изненада видях букета в ръцете на моята съперница, Мери. Тя ме погледна и се усмихна, но аз я пренебрегнах и си тръгнах.
Водещият продължи речта си. „Момичето, което хвана букета, моля да излезе на микрофона“.
Мери направи крачка към сцената, като повдигна лилавата си рокля. Когато тя държеше микрофона в ръцете си, сърцето ми прескочи един удар. Бях сигурен, че ще каже нещо, което да провали сватбата ни. Трябваше да я изхвърля от залата!
Водещият погледна към Мери и попита: – Как се казвате, млада дамо? Моля, представете се!”
В момента, в който видях Мери да стои там, за да започне речта си, целият ми живот премина пред очите ми.
Бях малко момиче, което тичаше покрай реката, когато срещнах първата си любов. Той се казваше Мишел и беше с пет години по-голям от мен. Когато го видях в онзи ден, той куцаше. Може би си беше разтегнал крака по някакъв начин.
Спрях край реката и вперих поглед в него. Изведнъж видях, че се е подхлъзнал и е паднал в реката. Изплаках с пълно гърло и за щастие един рибар го видя и спаси живота му.
Изтичах до Мишел и го попитах дали е добре. Той взе ръката ми в своята и каза: „Благодаря ти, че ме спаси. Когато порасна, ще се оженя за теб.”
От този момент нататък изчаквах и не се отдалечавах от Мишел. Дори когато той отиде в армията, аз го чаках да се върне. И един ден той най-накрая се върна. Тогава вече бях на осемнадесет години.
„О, виж, не си ме забравил.“ Майкъл ме хвана за ръка. „И така, ще се омъжиш ли за мен?“
Е, трябваше да го направя, защото скоро разбрах, че очаквам дете. Имахме скромна сватба и скоро се преместих при родителите на Майкъл, докато се строеше къщата ни. Те бяха доста мили с мен. Един ден обаче, когато бях в напреднала бременност, Майкъл не се върна вкъщи.
Няколко пъти през нощта станах и отидох на строежа, но той не се виждаше никъде. Разтревожена, изтичах при свекърва ми. “Майкъл още не се е прибрал. Притеснена съм”, казах й.
Тя ме погали нежно по главата. “О, скъпа. Така живеят всички. Мислиш ли, че съпругът ми не ми е изневерил? Но по-късно той се опомни. Оцелявай, скъпа – посъветва тя.
Скоро обаче целият град зашушука, че Мишел е имал афера със Саманта. Не можех да издържам повече. затова, когато се роди дъщеря ми, Хелън, се преместих при родителите си.
Мишел ме убеждаваше да се върна два пъти и всеки път го правех. Но след известно време всичко се повтори и този път беше по-лошо.
Сега в живота на Мишел имаше много дами, а не само една или две. Саманта, Вики, Мелинда… всеки път това беше нова жена. Бях приключила с опитите да накарам брака да просъществува, затова се разведох с него и никога повече не погледнах назад.
Благодарение на този опит реших да се омъжа от удобство. Но малко знаех, че всъщност ще се влюбя.
Свързах се с леля Катрин, която живееше в града. Тя ми уреди курсове за офис работа и накрая да работя като секретарка във фирмата на Том. Тъй като бившата секретарка се омъжи и излезе в отпуск по майчинство, това се случи в идеалния момент.
Претендентката за тази позиция обаче беше Мери. Тя вече беше работила като помощник-секретар и беше влюбена до уши в шефа си. Всички знаеха за това, но Том не го забелязваше.
Честно казано, не беше лесно да се спечели срещу Мери, но накрая се получи. И сега двамата с Том сме женени. Единственото нещо, което ме притесняваше, беше, че не казах на Том, че имам дъщеря и бивш любовник.
Мислех, че ще говоря за това, когато имаме деца. Ако обаче Мери разкриеше всичко точно сега, не само че връзката ми с Том щеше да бъде съсипана, но и аз щях да бъда унизена пред гостите.
Мери беше извършила проверка на миналото ми, когато научи, че с Том се харесваме. Тя знаеше всичко, което се беше случило в родния ми град. Никога не ме е конфронтирала директно, но научих, че дамата знае всичко за мен чрез някои хора.
И когато тя се приближи до микрофона, сърцето ми се сви.
“Добър ден на всички, казвам се Мери. От дълго време работя за Том. Никой не ме е канил тук. Но аз дойдох. Дойдох, за да кажа…“ – започна речта си тя.
Държах силно ръката на Том в тревога и я стисках.
Том ме погледна с обич. “Не е нужно да се притесняваш, Джес. Аз знам всичко. Знам за миналото ти”, каза той.
Бях изненадана. “Чакай малко, какво? Но как?”
“Ще поговорим за това по-късно, Джес. И не се притеснявай, аз вече съм ти простил”, каза той. Хванах силно ръката на Том още веднъж, този път по-скоро от любов, отколкото от страх от Мери.
„Върви!“ – кимна той към Мери.
Мери продължи: – Дойдох да кажа… поздравителни думи за вас, Том и Джесика. Бъдете щастливи! А това е подарък от нашия екип”. С това тя внесе в залата голяма кутия.
Докато отварях подаръка, прошепнах на Мери: „Дойдохте само за да ни дадете подарък?“.
„Да“, отговори Мери. “Много харесвах Том, но знам, че той те обича. Затова наистина се надявам да останете щастливи завинаги”.
Наведох се напред и прегърнах Мери. “Знаеш ли, всички казват, че съм се омъжила от удобство. Но аз го обичам!”
„Знам, Джесика“, каза ми Мери.
И по този начин всичко имаше щастлив край. По-късно разбрах, че Том се е влюбил в мен от пръв поглед. И разбира се, той веднага проучи всичко, което трябваше да знае за мен.
Разговарял е и с бившия ми съпруг, когато е дошъл да развали връзката ни. Но Том се бореше за мен. Той не обърна внимание на слуховете. Не обърна внимание на факта, че пазя миналото си в тайна. Той искаше да бъде любящ съпруг и баща на децата ми. И той изигра тази роля изключително добре.
Една година след като се оженихме ни се родиха близнаци – Сам и Аарон, и Том обичаше безусловно всички деца – Хелън, Сам и Аарон.
