Малкият Аарон е с разбито сърце и страшно му липсва майка му, след като му съобщават, че е починала в автомобилна катастрофа. Но години по-късно той разпознава татуировката на една жена, когато я спира да ограби гост на хотел на километри от родния му град. “Мамо? Това наистина ли си ти?“ – попита той, без да може да повярва, че тя стои жива пред очите му.
Лиза нанесе още един слой червило и притисна устни, любувайки се на себе си в компактното огледало. Изглеждаше достатъчно съвършена, за да примами следващата си мишена.
Натъпквайки нещата си в чантата, Лиза се върна на барплота, където неотдавна беше срещнала 42-годишния Хенри.
„Мразя шумните места, знаеш ли…“ – каза тя, като съблазнително прокара пръсти по рамото му. „Трябва да намерим по-тихо място… за нас, не мислиш ли?“
Хенри отпи уискито пред себе си и придърпа Лиза по-близо. Тя се размърда, но запази усмивката си. „Познавам едно недалеч оттук, красавице – каза той, а дъхът му миришеше на алкохол.
Лиза искаше да го отблъсне. Но не и докато не го беше ограбила. „Но, любов моя“, каза той. „Не мога да обещая, че ще остане тиха, след като стигнем дотам… ако ме разбираш“, засмя се той.
Мъже. Те не успяват да ме изненадат. Идиоти! Лиза си помисли с отвращение.
„Е, едва ли ще мога да чакам – каза тя, принуждавайки се да се усмихне.
„Още едно уиски с кола, моля. Продължавайте да ги предлагате – каза тя и се обърна към бармана. Лиза беше редовен посетител на бара и барманът знаеше, че тя избягва алкохола, когато е с „джентълмен“. Затова й намигна, усмихна се и наля в чашата й само кока-кола.
Докато Лиза се наслаждаваше на безалкохолната си напитка, тя забеляза, че Хенри се поддава на своето уиски. След като изпил третата чаша, той едва се държал на краката си и Лиза бързо го обгърнала с ръце.
„Внимавай, моя плячка!“ – намръщи се тя, осъзнавайки, че той е твърде тежък за нея. „Позволи ми да ти помогна да стигнеш до стаята си!“ Тя трескаво претърси джобовете на якето му и извади ключовете за хотелската му стая.
„Отлично!“ – усмихна се тя. „Да те измъкнем оттук.“
След като се озоваха в хотелската стая на Хенри, Лиза му направи още едно питие и промъкна в него приспивателни. Тя се измъкна, като му каза, че отива да вземе бърз душ, и когато се върна, той беше задрямал на леглото. Лиза бързо провери дали е в съзнание и за нейно облекчение той беше изпаднал в дълбок сън.
Лиза трябваше да действа бързо. Тя претърси джобовете му, но единственото, което намери, бяха няколко лепкави доларови банкноти и монети.
„70 долара?!“ – изхили се тя, като преброи парите. „Това е всичко, което има?! Всички тези боклуци ли идват тук, за да избягат от скучния си живот без пари?!“
В бързината Лиза започна да претърсва гардероба му, но не намери нищо. Там също нямаше пари. След това погледна под леглото му и намери куфара му. Когато го отворила и попаднала с ръка на дебела пачка пари, вратата на стаята се отворила с трясък.
„Какво, по дяволите!“ На вратата се появил млад мъж, който я нападнал.
„Какво правиш?“ – изкрещя той и изви ръцете ѝ зад гърба ѝ. „Как си влязла? Кой си ти?“
„Оставете ме на мира!“ – извика тя. „Това не е твоя работа, момче!“
„Чакай!“ Хватката на мъжа изведнъж се отпусна около ръцете ѝ. „Името ти Елизабет ли е?“
„И какво? Защо ти пука?“ – отвърна тя. „Спуснете се от мен!“
„Не мога да повярвам на това!“ – изпъшка той, вперил очи в татуировката на врата ѝ. „Ти си моята майка! И ти си жива! Но как… какво се случва?“
Лицето на Лиза пребледня, докато се обръщаше с лице към него. „Това… това е лудост…“ – прошепна тя, а в очите ѝ се появиха сълзи. „Това… това не може да бъде! Ти не можеш да си мой син!“ Тя поклати глава.
Но когато Лиза погледна в пронизващо сините му невинни очи, разбра, че се лъже. Младият мъж, който стоеше пред очите ѝ, беше нейната плът и кръв, нейното момченце, което беше гушнала в ръцете си, когато беше бебе, момчето, което държеше пръстите ѝ, когато правеше първите си стъпки.
Очите на Лиза се наляха със сълзи, когато миналото ѝ изплува пред очите ѝ.
Преди двадесет години: Съдбовният ден, който променя живота на Лиза…
„Наистина, Лиза? Това е, до което си стигнала? Изявяваш се в тези евтини кръчми и барове! И дори не смяташ, че е необходимо да ме информираш?“ Стив избухна. Това беше първият път, когато мечтите на Лиза й бяха дошли до гуша. Беше ѝ омръзнало да бъде типична домакиня и искаше да постигне нещо голямо в живота. Затова започна да поема малки певчески концерти, без да казва нищо на съпруга си.
„Имаме малко момче вкъщи, Лиза! Аарон е само на шест!“ Стив каза, звучейки разочарован. „Какво ще си помисли той за майка си?“
„Един ден той ще гледа към мен!“ – каза тя, като го погледна в очите. „Той ще израсне в мъж, чиято мъжественост не е наранена, когато гледа как жените успяват, Стив!“
„О, не ми го натяквай!“ – изстреля той, като ядосано я насочи с пръст. „Какво следва? Да продадеш тялото си на някого?“
„Успокой се, Стив! Нямаш право да ми крещиш по този начин, ако не можеш да подкрепиш това, което правя!“ Тя повиши глас. „Не можеш да ми заповядваш!“
„О, наистина? Значи трябва да подкрепям и насърчавам съпругата си да се изявява в бар, пълен с пияни мъже?“ – изкрещя той. „Никой съпруг не би позволил на жена си да направи това, Лиза! А и това, че ти се измъкна и ме излъга, когато отиваше за тези изпълнения!“
„И какво от това?“ – избухна тя. „Не съм се омъжила за теб, за да си седиш по цял ден вкъщи, да переш мръсното бельо и да се грижиш за тази къща! Този уикенд отивам в Маями!“
Стив беше изненадан. „Какво каза току-що? Какво ще правиш?“
„Билетите са резервирани. Имам голям концерт в Маями. Срещнах се с мениджъра на звукозаписното студио, който спонсорира всичко – разказа му тя. „Предложиха ми това, за което винаги съм мечтала, и за първи път в живота си ще правя това, което искам, а не това, което искаш ти!“
След това Лиза се отправи към спалнята си, за да си събере багажа. Тя чу Стив да вика: „Чудесно! Не забравяй да поздравиш грънчарското богаташче!“ след нея, но тя не реагира. Знаеше, че ще си създаде име, и това очакваше с нетърпение.
През този уикенд Лиза пристигнала на летището и тъкмо се канела да влезе вътре, когато Стив я настигнал. „Стив?“ – попита тя шокирана. „Какво правиш тук?“
„Лиза, виж, съжалявам“, каза той. „Аз… не можах да овладея гнева си и просто избухнах. Виж, извинявам се за спора ни. Моля те, не си тръгвай! Не се чувствам добре от това… каквото и да направиш.“
Лиза малко омекна и вече не се чувстваше ядосана на съпруга си. Тя хвана ръцете му и каза: „Прощавам ти, Стив. Но това е моят живот. Трябваше да отложа амбициите си, когато се омъжих за теб, но сега, когато възможността се появи отново, не искам да се откажа от нея.“
„Ще намерим нещо страхотно за теб тук“, помоли я Стив. „Моля те. Не си тръгвай, добре?“
„Напразно се притесняваш! Всичко ще бъде наред, скъпа!“ Тя се приближи до него и го целуна по бузата. „Обичам теб и Аарон! Ще се върна скоро. Обещавам.“
И тогава Лиза оставя семейството си зад гърба си, за да заживее живота, за който е копняла. Но нито тя, нито Стив можеха да предположат какво им предстои.
Когато Лиза кацнала в Маями, тя спряла за миг, за да се полюбува на красотата на града около нея. Сърцето ѝ се разтуптя от гордост, мислейки си, че ще направи име за себе си! Лиза написа на Стив, че е кацнала, и си поръча Uber до хотела, в който трябваше да се срещне с мениджъра си по талантите Грег.
„Честно казано, много се притеснявам за шоуто“, каза Лиза на Грег, докато две дами я гримираха. Грег беше там, за да я информира за предстоящото ѝ представяне. Лиза беше чакала с нетърпение този момент от деня, в който кацна в Маями, но изведнъж беше много нервна.
„Господи, изглеждаш невероятно!“ Грег се усмихна, когато тя излезе от гримьорната, готова за изпълнение. „И така… готова ли си да подпалиш сцената?“
„Не знам…“ Лиза каза нервно. „Просто искам да дам най-доброто от себе си!“
„Ще го направиш!“ Той я потупа по рамото. „Хайде, да вървим!“
И Лиза наистина даде най-доброто от себе си тази вечер. Два часа по-късно двамата с Грег вечеряха на празнична вечеря в петзвездния ресторант на хотела. Организаторите на събитието били впечатлени от представянето ѝ и Лиза получила първата си заплата!
„Почти не мога да повярвам!“ – възкликна тя, вперила поглед в заплатата си. Тя я пъхна в чантата си и вдигна чашата си с вино. „Наздраве за нас! И за тази нощ!“
Чашите им звъннаха и Лиза отпи от виното. „Стоп, стоп, забави!“ Грег се засмя. „Това е само началото, Лиза!“
„Не знам… просто съм толкова щастлива!“ Лиза възкликна от радост. „Не знаеш колко дълго съм чакала това, Грег. И всичко това е благодарение на теб. Без твоята помощ никога нямаше да мога да го направя!“
„О, недей, ти си талантлива! Заслужаваш това!“ – усмихна се той и отпи от виното си. „И добре, предстои ти по-голяма възможност“.
„Наистина?“ Очите ѝ светнаха.
„Да!“ Грег кимна. „Вашият мениджър все пак не е аматьор! Аз не съм тук, за да си губя времето!“ Той се засмя, а Лиза каза: “Определено не! И така… за какво става дума?“
Той постави чашата си с вино и се наведе по-близо до нея. „Миналата седмица ми се наложи да се запозная с един продуцент. Очевидно той е главният човек, който стои зад предстоящия музикален фестивал – каза Грег и подаде плик на Лиза. „Чувала ли си нещо за него?“
Тя отвори плика и откри покана за музикалния фестивал. Беше адресирана до нея. „В никакъв случай! Аз ли ще свиря?“ – изпищя тя, почти изненадана.
„Да, ще участваш!“ Грег се усмихна. „Те искат да те имат, Лиза. А аз вече казах „да“!“
„О, Боже мой…“ Ръцете на Лиза стигнаха до устата ѝ от шок и вълнение. „Ти не си го направил!“
„Заслужаваш го!“ Грег каза, като се облегна назад в стола си. „Ти го направи!“
„Не, ние го направихме!“ Лиза го поправи, като отново вдигна чашата си с вино. Те вдигнаха тост за светлата ѝ кариера на певица. И Лиза се почувства така, сякаш е на върха на света!
„Трябва да се обадя на съпруга си и да му разкажа за това!“ – промълви тя. „Той ще бъде толкова щастлив… толкова горд с мен! Най-накрая няма да съжалява, че съм дошла тук!“
И Стив беше щастлив. Искрено щастлив за Лиза. Но й каза колко много тя и Аарон му липсват.
„Всичко ще си заслужава, скъпи“, каза му Лиза по телефона. „И след следващото ми представление ще помоля Грег да ми позволи да се прибера вкъщи за няколко дни. Не се притеснявай! Скоро ще се прибера у дома!“
Два дни по-късно Лиза изнася концерт на музикалния фестивал и публиката просто се влюбва в нея. Въпреки че пееше заедно с други изпълнители, тя изглеждаше като звезда, знаменитост, с всички очи и прожектори върху нея.
Когато изпълнението приключи и тя се върна в гримьорната, Грег я посрещна с отворени обятия. „И ето я звездата на вечерта!“ – каза той и Лиза го прегърна силно.
Тя забеляза един мъж до Грег и се зачуди кой е непознатият.
„Дължа ти го!“ Лиза се отдръпна от Грег и го хвана за ръце. „Благодаря ти, че сбъдна мечтата ми, Грег.“
„Е, твърде рано е да ми благодариш“ – усмихна се Грег и посочи непознатия до себе си. „Запознайте се с Майк, щедрият човек, който настояваше да ви покани тук тази вечер“.
„О, Боже мой!“ Лиза изтръпна. „О, съжалявам. Дори не се представих… Аз съм Лиза. Благодаря ти, че ме покани, Майк.“
„Обзалагам се, че нямаш нужда от представяне, красавице“, Майк нежно хвана ръката на Лиза и я целуна. „Чудесно, скъпа! Какво прекрасно представяне! Да те поканя тук вероятно е най-доброто решение, което съм вземал някога!“
„Това е много мило от твоя страна“ – усмихна се Лиза в отговор нервно. „Наистина оценявам, че го правиш за мен.“
„О, не, не, не“ – поклати глава Майк. „Не ми благодари още, скъпа. Имам нещо за теб!“ Майк извади кафяв плик от куфарчето си и го подаде на Лиза. Когато прочете документите, които намери вътре, тя изтръпна. „О, Боже мой… аз… не знам какво да кажа!“ – извика тя от вълнение.
Майк предлагаше на Лиза договор с неговата агенция и тя не можеше да повярва, че сумата на обезщетението е толкова голяма!
„О, боже мой, ще го направя!“ – каза му тя щастливо. „Готова съм, Майк! Благодаря ти! Много ти благодаря!“
Майк се усмихна лукаво. „Не бих те посъветвал да бързаш, скъпа“, каза той. „Не и докато не разбереш правилно условията ми на работа!“
„Условия?“ Лиза погледна объркано Грег и той сви рамене.
„Какви условия, Майк? Никога не си ми казвал за тях“, каза Грег.
„Ако Лиза подпише договора, ще я направя звезда. Знаменитост“, обещава Майк. „Но отсега нататък аз ще бъда нейният мениджър на таланти! Не ти, Грег. Не мога да плащам и на двама ви!“
„Какво?“ Лиза се задъха. „Но… аз дължа всичко на Грег! Той буквално е този, който ми помогна да стигна до мястото, на което съм днес! Слушай, Майк, не можем да направим това…“
„Още не съм приключил, скъпа!“ Майк я прекъсна. „И има още едно условие.“
Майк се приближи до Лиза и нежно плъзна ръка около кръста ѝ. “Отдавна не съм имал красавица до себе си… какво ще кажеш да ми направиш компания в съблекалнята? Знаеш ли, една нощ заедно…“ – каза той, като се наведе по-близо до нея. “Нищо не е безплатно, скъпа. Ако искаш нещо, трябва да платиш за него!”
„Откажи се!“ Грег отблъсна Лиза от Майк. „Тя не го прави!“
Лиза беше шокирана и отвратена.
„Да вървим, Лиза – хвана я за ръка Грег. „Съжалявам. Всичко беше грешка. Не трябваше да те въвличам в това!“
„Не е твоя грешка, Грег“ – Лиза погледна Майк. „Той е гадняр!“
Тя изхвърли договора на Майк и си тръгна с Грег, когато Майк изкрещя: „Ако ми откажеш, ще ти съсипя кариерата, Лиза!“
Лиза спря на място.
„Имам влияние и връзки в тази индустрия! Не беше ли ти просто една жалка домакиня, която е дошла в този бранш, за да стане голяма? А?“ Майк се подигра. „Ако не се съгласиш да подпишеш договора ми, кариерата ти приключва тази вечер, скъпа! Преспиваш с мен, ставаш голям! ИЛИ СЕ ПРИБИРАШ У ДОМА!“
Лицето на Лиза пребледня и кръвта се оттече от лицето ѝ. Тя не можеше да се откаже от мечтите си, когато беше толкова близо до тях! Беше работила усилено, за да постигне всичко, и нямаше да позволи един негов инцидент да провали усилията ѝ.
„Лиза, недей!“ предложи Грег, като видя бледото ѝ лице. Почти усещаше, че тя попада в капана на Майк, и искаше да я спаси. Но Грег беше закъснял. Лиза вече се беше поддала на сделката на Майк.
Очите ѝ се насълзиха и тя каза: „Добре! Ще направя каквото кажеш!“
„Лиза, за Бога, спри!“ Грег изкрещя. „Ще го разберем! Аз ще направя нещо! Повярвай ми, недей да правиш това! Никога нямаше да ти позволя да се срещнеш с него, ако знаех, че ще направи това!“
„Съжалявам, Грег. Моля те, тръгни си“, каза тя и сведе глава. „Напусни съблекалнята сега!“
Майк се усмихна, като хвана Лиза за кръста и я придърпа по-близо. „Искаш ли да го изгоня, скъпа?“ – попита той, като премести ръцете си надолу, за да я хване. „Не е ли той просто смущение? Момчета!“ Майк извика към охранителите си. „Изхвърлете този човек оттук!“
„Лиза!“ Грег изкрещя, когато двама високи мъже го сграбчиха. „Не правете това! Ти си певец! Не си проститутка!“
Но Лиза не можеше да направи нищо. Тя се отдръпна от Грег, когато той беше изхвърлен, и преспа с Майк същата вечер. На дивана. В съблекалнята.
Тази нощ Лиза се чувстваше отвратена от себе си. Беше преминала границата, за да постигне мечтите си, но се убеди, че трябва да забрави за това и да продължи напред. Докато никой не знаеше за това, нямаше да ѝ е трудно да забрави тази принудителна връзка за една нощ.
Но тъкмо когато Лиза стана от дивана и грабна дрехите си, вратата на съблекалнята се отвори с трясък. „Изненада!“ Стив изкрещя, държейки нагоре цветята, които беше купил.
Разкошният букет от рози се изплъзна от ръцете му, докато той гледаше голата си съпруга. „Какво… какво, по дяволите!“ – изсумтя той. „Какво, по дяволите, правиш с непознат мъж… по този начин, Лиза?! Сериозно? Значи така се сбъдват мечтите ти?! Като спиш с мъже?“
„Стив!“ Лиза се задъхва, покривайки се с дрехите си. „Аз… мога да обясня това!“
„Бях прав, нали, Лиза? Когато казах, че ще продадеш тялото си?!“ – изсъска той.
„Стив, не, почакай!“ Лиза се приближи до него, но той се отдръпна. „Не смей да се приближаваш до мен!“
„И ти!“ Стив вече не можеше да сдържа гнева си и се нахвърли върху Майк. „Какво си мислиш, че правиш, а?“ Той нанесе удар в лицето на Майк и от носа на мъжа бликна кръв. Стив се канеше да го удари отново, когато Лиза го отблъсна.
„Не смей!“ – извика тя. „Охранители, изведете го!“
Няколко високи, татуирани мъже нахлуват в стаята и изхвърлят Стив навън. Стив плачеше, когато очите му срещнаха тези на Лиза, както и тя.
“Когато синът ни порасне, ще му кажа, че си умрял при автомобилна катастрофа! Не се връщай никога в живота ни, Лиза!” Тя чу как гласът на Стив изчезва в коридора и се срина на пода.
Изведнъж червата ѝ се свиха и тя се втурна към банята и избълва цялото вино, което беше изпила с Майк. Когато Лиза се погледна в огледалото, тя едва успя да се погледне в очите. Беше подписала копие от договора на Майк и му се беше продала. Нямаше връщане назад.
Няколко дни по-късно Лиза изнася първото си представление в нощен клуб. Това беше първото ѝ самостоятелно изпълнение, в което цялото внимание беше насочено към нея. Тя дори нямаше сили да излезе на сцената, но Майк я принуди и тя не можа да откаже.
Тълпата изпадна в екстаз, когато изпълнението ѝ започна, и Лиза даде най-доброто от себе си, въпреки че беше уморена и разочарована. Погълната от изпълнението си, тя никога не би могла да предположи, че някой в тълпата се е заканил да съсипе музикалната ѝ кариера.
Грег стоеше на един от предните редове, като закриваше лицето си с качулка и носеше фалшиви мустаци, за да се прикрие. Когато изпълнението на Лиза беше към края си, той извади от джоба си бутилка уиски. Изпразни я, след това затвори капачката и я хвърли на сцената към Лиза.
Стъклената бутилка я удря право в лицето, причинявайки дълбока рана и кръв, която бликва от хубавата ѝ, нежна кожа. Грег избяга оттам, докато тълпата започна да крещи и да вика от тревога, а Лиза рухна на сцената.
Няколко охранители се втурнаха към нея, докато тя се опитваше да държи очите си отворени. Някой набра 911, но преди парамедиците да пристигнат на мястото, всичко за Лиза стана черно.
Няколко часа по-късно, когато отворила очи, тя едва разпознала околността. Можеше да различи заобикалящите я бледосини стени и да чуе слабото пиукане на сърдечния монитор. След това насочи вниманието си към лепенката за инфузия на дясната си ръка.
„Как се чувствате, госпожо Мос?“ – попита един лекар, приближавайки се до леглото ѝ. Той разгледа очите ѝ с фенерче. Светлината беше твърде ярка за нея.
„Имате късмет, че бутилката е улучила очите ви“ – каза той.
„Кой… кой ме доведе тук?“ Лиза попита. „Къде е Майк и екипът?“
„Хм, доколкото ми е известно, вие сте били сама, когато парамедиците са ви докарали тук, госпожо Мос. Но добрата новина е, че ако всичко мине добре, ще бъдете изписана след няколко дни“.
Дните минаха и както беше казал лекарят, Лиза беше изписана. На лицето ѝ сега имаше голям, грозен белег от дясното око до дясното ухо и изглеждаше ужасно. Гримът едва успяваше да го прикрие.
Когато Лиза напусна болницата, тя не знаеше към кого да се обърне. Всичките ѝ спестявания бяха изчезнали, за да плаща сметките в болницата, а не можеше да си позволи дори най-мрачния мотел.
Докато Лиза все още се възстановявала, Майк прекратил договора си. Тя била глупачка, че не го прочела правилно, където пишело, че Майк има право да прекрати сътрудничеството. Никой в музикалната индустрия не се нуждаеше от певица с грозен белег, така че музикалната кариера на Лиза също приключи.
Не можеше дори да се върне у дома при съпруга и сина си, затова остана в Маями – градът, който едва ли ѝ е дал нещо, което си струва да се цени, но ѝ е отнел всичко ценно. Всичко това изглеждаше като лош сън за Лиза, но дните ѝ на блясък и слава срещнаха внезапен край.
Днешният ден…
„И така… нямах друг избор, освен да дрогирам туристите и да ги ограбвам… за да оцелея“ – проплака Лиза. „Не можех да се прибера вкъщи и да ви кажа какво съм направила! Толкова съжалявам, Аарон, и искам да се извиня и на… Стив!“
„Татко почина преди осем години, мамо – каза Аарон и Лиза се разплака още по-силно. „Съжалявам“, повтаряше тя като на диктофон. „Бях ужасна майка! Ужасна съпруга!“
„Мамо…“ Аарон я обгърна с ръце и я утеши. „Всичко е наред, всичко е наред!“
„Не исках да ме намериш по този начин… Никога не съм мислила, че ще те видя отново!“ Лиза се разплака.
„Спокойно, мамо“ – усмихна се той, за да облекчи напрежението във въздуха. „Свършила си добра работа, за да приспиш този човек! Той е барабанистът на моята група и ние го търсихме цяла нощ!“
„Барабанист?“ Лиза попита. „Вие… имате група?“
„Ставай, мамо!“ Той ѝ помогна да се изправи. „Хайде. Трябва да ти покажа нещо! Можем да започнем отначало!“
Аарон отвежда Лиза в съседната стая и я запознава с групата си. „Момчета! Имаме резервен вокал за нашата група! Запознайте се с… майка ми!“
