Тийнейджър отбягва майка си, защото е възрастна, един ден я пита защо го е родила. След като тя се озовава в болница след скандал между тях, той открива, че тя всъщност не го е родила.
Една събота 13-годишно момче на име Тим се мотаеше с приятелите си в местно кафене. Тим и приятелите му обикновено прекарваха целия уикенд заедно, преди да се срещнат отново следващата седмица, докато бяха в училище.
Този ден майката на Тим Глория искаше да промени рутината му, като го покани да гледа нов филм за супергерой с нея. Въпреки че това не беше нейният интерес, тя искаше да прекарва повече време със сина си и знаеше, че той обича да гледа филми за супергерои.
Глория звънеше на Тим по мобилния му телефон, но той не вдигаше. И така, тя реши да отиде до кафенето, знаейки, че това е мястото, където Тим и приятелите му обикновено обядват в събота.
Когато забеляза Тим и приятелите му, тя си проправи път към тях, само за да види приятелите на Тим да се кикотят.
— Баба ти дойде да те вземе, Тим! — дразнеха го те.
Тим погледна гневно майка си и се приближи до нея, за да я спре да се приближи.
— Какво правиш тук?! — скастри я той. — Засрамваш ме пред приятелите ми!
— Защо те засрамвам, синко? — попита Глория. — Исках да те попитам дали искаш да гледаш филм с мен. Искам да бъда с теб повече, синко, докато все още мога. — усмихна се тя, опитвайки се да хване ръката му.
Тим вдигна ръката й и отказа да напусне приятелите си.
— Остави ме, аз съм с приятелите си. — каза й той. — Моля те, напусни, преди повече хора да са те забелязали!
Глория се върна у дома тъжна, чудейки се защо Тим отказва да бъде близо до нея, особено около приятелите си. Тя прекара целия следобед в приготвяне на любимата рецепта за спагети и кюфтета на Тим, надявайки се той да се прибере навреме за вечеря.
Когато се прибра тази вечер, беше вече десет и половина. Тим отиде направо в стаята си, без дори да забелязва присъствието на Глория във всекидневната.
Тя го последва до стаята му и почука на вратата.
— Чаках те. — каза му тя. — Направих любимите ти спагети и кюфтета. Искаш ли? — попита го тя.
Тим я стрелна с още един поглед, същия, който й хвърли в кафенето.
— Очевидно не. Щях да отида направо в кухнята, ако исках да ям. — каза й той. — Остави ме, уморен съм.
— Какво има, Тим? — Глория реши да го попита. — Защо вече не ти харесва да си с мен? Някога бяхме неразделни!
— Моля те! — помоли отново Тим. — Остави ме на мира! Няма да ти хареса това, което ще се случи след това! — закани се той.
— Какво е? — попита Глория. — Притеснявам се за теб, Тим. Едва знам какво се случва в живота ти! — каза тя, опитвайки се да се приближи до него.
— Ти си толкова стара, скучна жена! Всички те мислят за моята баба. Защо изобщо си ме родила?! — каза той, раздразнен, че Глория продължава да му досажда.
Глория почувства болка в гърдите, след като чу Тим да й крещи по този начин. Преди да успее да отговори, Тим грабна раницата си и изтича през вратата.
— Тим! — извика Глория. — Къде отиваш? — каза тя, като го последва надолу по стълбите и излезе през входната врата.
Тим се качи на колелото си и се спусна по улицата. Глория се опита да извика и да го гони, но той беше твърде бърз. Тогава тя припадна пред една от къщите на съседите си.
Когато Тим се прибра късно тази вечер, той видя съседката да стои пред входната им врата.
— Къде беше, Тимъти! — извика тя.
— Защо те интересува? Моята стара майка те помоли ли да ме чакаш, защото не може да дочака да заспи? — попита той.
— Толкова си неблагодарен! — каза жената и хвана Тим за яката. — Ти причини инфаркт на майка си!
— Не съм я карала да ме ражда! Защо се е насилила да има дете, сега й е мъчно, че не съм синът, който иска да бъда? — каза Тим студено.
Съседката му се присмя.
— Да те роди? — каза тя, дърпайки Тим към дома си. — Искаш истината? Ще ти дам истината, за да спреш да говориш грубо за майка си, която ти е дала всичко!
Когато стигнаха там, тя му даде папка с документи относно осиновяването и лечението на Тим.
— Майка ти толкова много искаше да не ти казва. Но мисля, че заслужаваш да знаеш истината, особено след това, на което я подложи. — каза съседката му.
Тим отвори папката и видя документите си за осиновяване, както и диагнозата на неговото сърдечно заболяване. Глория беше ипотекирала къщата си, за да плати операцията му и го се беше погрижила за него.
— Сега изпитваш ли поне грам жал или благодарност към бедната си майка? — попита съседката му. — Тя направи всичко за теб, а ти си бил абсолютно ужасен с нея.
Тим усещаше как сълзите се стичат по лицето му. Чувстваше се ужасно за начина, по който се отнасяше с майка си, осъзнавайки, че тя винаги е имала най-доброто за него в сърцето.
Той взе колелото си и се втурна към болницата, където беше майка му. Разплакан, той помоли медицинската сестра да го заведе в интензивното отделение, където майка му се възстановяваше.
Тим беше с разбито сърце, когато видя майка си с толкова много жици, прикрепени към тялото й. Той се втурна към нея, държейки я за ръка.
— Много съжалявам, мамо! — започна той. — Бях най-лошият син. Моля те, моля те, оправи се. Обещавам, че ще прекарваме много повече време заедно! — молеше той.
На Глория й бяха необходими още два месеца, преди да се възстанови напълно и трябваше да промени начина си на живот, за да намали риска от нов инфаркт. Оттогава Тим се присъедини към нея в упражненията и всеки ден приготвяше здравословна храна за себе си и майка си.
