Майкъл бил на риболовна екскурзия с баща си, когато мъжът се оттеглил, за да приеме телефонно обаждане. Момчето изведнъж видяло куче, което плувало безнадеждно навътре в реката, и разбрало, че трябва да направи нещо, но нямало представа дали ще успее навреме.
“Денят е идеален за риболов!” Майкъл чу баща си, Андрю, да възкликва, докато поставяше оборудването им на брега на Henry’s Fork, Айдахо, приток на река, която винаги е била любимото място на баща му. “Аз ловях риба тук с баща ми и дядо ми, а сега мога да те доведа тук и да ти покажа как се прави!”
“Ура!” Майкъл скочи на мястото си, развълнуван, че ще се сближи с баща си. След като възрастният мъж приключи с подготовката, те седнаха.
Майкъл слушаше внимателно, докато баща му му разказваше много истории, включително и за риболова с баща му и за времето, когато се запознал с майката на Майкъл.
Момчето попиваше всичко, чувствайки с баща си връзка, каквато никога преди не беше усещал. Дори и в ранната си възраст той усещаше, че това е ключова среща в отношенията им.
“Не можех да го оставя! Трябваше да направя нещо!” – протестира момченцето.
“Риболовът е въпрос на търпение, сине. Понякога ще имаме късмет, а понякога – не. Но има един вид спокойствие, което намираш точно тук, на тази река, и което няма да намериш вкъщи”, обясни по някое време Андрю и се усмихна мирно на сина си.
Майкъл отвърна на усмивката и извърна глава, за да погледне към реката. Вълните се плискаха от време на време, а бризът по лицето му действаше отпускащо. Баща му беше прав. Там беше спокойно, с изключение на шума, който от време на време вдигаха други хора в далечината. На няколко мили от него също имаше хора, които плуваха, така че всеки се забавляваше по свой начин.
“Следващия път можем да плуваме тук, а и на мама ще ѝ хареса!” – каза момчето на баща си, който кимна в знак на съгласие.
Изминаха няколко часа в пълна тишина, докато телефонът на баща му не иззвъня. “Ало?” – отговори той и след като слуша няколко секунди, дръпна телефона, за да погледне Майкъл. “Сине, това е важно обаждане. Ще бъда до дърветата там. Бъди внимателен.”
Андрю се отдалечи на няколко крачки и Майкъл го гледаше, докато не видя баща си да обикаля на същото място. Момчето сви рамене и внимателно наблюдаваше въдиците им, в случай че има някакво движение.
Но нещо странно привлече вниманието на Майкъл. Отдалеч той видял, че нещо се движи във водата, и отначало помислил, че някой плува. Но съвсем скоро момчето разбрало, че това е куче, а бедният домашен любимец изглежда бил попаднал в течение, което започнало да го дърпа нанякъде.
“О, не! Татко! Татко!” Майкъл изкрещя, но Андрю не можеше да чуе писъците му от това разстояние. Течението започнало да дърпа кучето още повече и Майкъл изпаднал в паника. Той нямаше представа какво да прави и искаше да изтича при баща си, но спря, когато забеляза плувен пръстен сред екипировката им.
Андрю го донесъл в случай, че Майкъл иска да плува, въпреки че планът им винаги е бил просто да ловят риба. Момчето се вгледа в него, погледна нагоре и видя, че кучето все още се бори. Мислейки, че то може да се удави, той взел решение за част от секундата.
Грабвайки пръстена за плуване и събувайки обувките си, Майкъл изтичал към водата и започнал да плува, за да достигне кучето. Майка му го водеше на уроци по плуване всяка седмица, така че той се смяташе за добър. Въпреки това все още не беше стъпвал в толкова дълбока вода, което го плашеше. Но той трябваше да направи нещо, за да помогне на кучето.
Накрая Майкъл достигнал до животното и го притиснал към плувния пръстен, като го насърчил да се захване. Горкото кученце изглеждаше уморено и момчето искаше да започне да плува към брега, но това не беше лесно. Течението продължаваше да ги дърпа назад и той нямаше представа дали ще успеят.
След нещо, което изглеждаше като цял живот, те най-накрая стигнаха до брега. Кученцето изтръска водата от козината си и седна на земята с изплезен език. “Сигурно си толкова уморен – каза Майкъл задъхано, търсейки кърпа.
Той бързо уви кучето в топлината на кърпата и седна на земята, за да го подсуши. Той също беше капнал от главата до петите и започваше да става студено, но не му пукаше. Единственото, което имаше значение, беше, че това куче е в безопасност.
“Майкъл! Защо си мокър?” – попита баща му, когато се върна. Очите му бяха широко отворени от шок, докато гледаше мокрия си син. Майкъл му разказа всичко и Андрю започна да се ядосва. “Сине, това беше толкова опасно! Можеше да се удавиш!”
“Не можех да го оставя! Трябваше да направя нещо!” – протестираше момчето, а Андрю въздъхна и сложи ръце на кръста му.
Възрастният мъж искаше да спори и да се скара на сина си за опасните му действия, но Майкъл все още се опитваше да изсуши кучето. В този момент той осъзна какво геройство е направило детето му и поклати малката си глава. “Макар че все още смятам, че беше опасно, гордея се с теб, че спаси кучето, сине – каза той, уви още една кърпа около сина си и също се строполи на земята.
Момчето се усмихна. “Можем ли да го задържим?”, каза той. “То няма нашийник, а и не виждам някой тук да вика за куче”.
Майкъл винаги е искал да има куче, но родителите му често отказвали, защото бил твърде малък за тази отговорност. Те изчаквали, докато порасне.
Този път Андрю поклати глава, не в знак на отказ, а за да развесели сина си. “Не мисля, че това ще се хареса на майка ти” – засмя се той.
“Ще я убедя”, настояваше Майкъл със светнали очи.
Накрая Андрю кимна, победен. “Е, ще трябва да проверим дали има чип. Ако няма собственик и майка ти е съгласна, тогава ще го задържим”.
Майката на Майкъл първоначално не била доволна, но след като Майкъл ѝ разказал героичната си история, тя трябвало да се съгласи, че той е направил нещо забележително. Освен това кучетата умеят да учат децата на отговорност, безусловна любов и още много други уроци, от които Майкъл би имал полза.
Кученцето изобщо нямало чип, затова семейството го запазило. Майкъл го нарекъл Арагорн и то се превърнало в най-добрия му приятел на целия свят.
