Лиза е тийнейджърка, която наскоро научава, че най-добрата ѝ приятелка Майли има рак. Майли и Лиза винаги са били една за друга. За да подкрепи приятелката си, Лиза е готова да пожертва всичко, което има.
Лиза върви по пътя към болницата, а мислите ѝ са натежали от притеснение. Неотдавна най-добрата ѝ приятелка Майли е диагностицирана с рак. Новината е засегнала Лиза тежко, карайки я да се чувства така, сякаш земята е изчезнала изпод краката ѝ.
Те бяха неразделни от детството си и винаги се разбираха по-добре от всички останали. Сега, когато започваше последната година в гимназията, те трябваше да обсъждат с вълнение роклите за бала и бъдещите си планове, а не да се занимават с тежката реалност на болестта на Майли.
Беше първият ден на химиотерапията на Майли и Лиза беше решила да бъде до нея. Лиза влезе в болницата и стерилната миризма веднага я порази.
Тя се движеше по коридорите, като сърцето ѝ биеше с всяка стъпка. Накрая стигна до стаята за химиотерапия. Там Майли вече беше седнала на стол, а до нея имаше капка за интравенозно вливане. Въпреки ситуацията Майли се усмихваше, позитивизмът ѝ сияеше както винаги.
Лиза се приближи до Майли и седна на стола до нея. Тя държеше камера и започна да ги снима.
„Здравей, какво правиш?“ Лиза попита, като се опитваше да звучи весело.
„Абсорбирам някакви супер токсични неща“, отговори Майли с усмивка. „Мислиш ли, че след това ще получа суперсили?“
„Може би ще изстрелваш лазери от очите си?“. Лиза предложи, като се усмихваше.
„Или да контролираш огъня“, добави Майли и усмивката ѝ се разшири.
„Не, не, знам. Ще станеш супер силна и ще унищожиш училището ни, за да не ми се налага да ходя на уроци“.
И двете се засмяха, звукът внесе малко топлина в студената, клинична стая.
„Бих дала всичко в момента, само и само да отида на урок. Готова съм дори да седя в скучния урок по химия на господин Фишър“, каза Майли, а гласът ѝ бе оцветен с копнеж.
„Момиче, ти си издръжлива. Понякога си мисля, че господин Фишър може да заспи, докато обяснява химичните реакции“ – пошегува се Лиза.
Те отново се засмяха, наслаждавайки се на момента на нормалност.
„Разкажи ми всичко, което се случва. Искам да се чувствам като там – каза Майли, а очите ѝ светеха от любопитство.
„Стейси скъса с Камерън – започна Лиза.
„Отново“ – казаха и двете едновременно, след което се засмяха.
„Храната не се е подобрила. Господин Грийн се разболя – продължи Лиза.
„Решихте ли къде ще кандидатствате?“ Майли прекъсна разговора, като смени темата.
„Още не съм казала на никого, но искам да кандидатствам за филмова режисура“, призна Лиза, а гласът ѝ беше мек.
„Ще ме поканиш ли в твоя филм?“ Майли попита, като заемаше пози на модел и разсмиваше Лиза.
„Разбира се. Реши ли вече?“ Лицето на Майли падна.
„Не, но вероятно вече няма значение.“
„Защо?“
„Чух майка ми да разговаря с моя лекар. Каза, че не знае дали лечението ще ми помогне.“
„О, Майли“, каза Лиза и я прегърна силно. „Разбира се, че ще помогне, затова трябва да ти намерим университети.“
Майли се усмихна тъжно, а в очите ѝ се отразяваше смесица от надежда и страх. Лиза забеляза, че Майли трепери от студ, и посегна към чантата си, изваждайки топла, плетена шапка. Тя я подава на Майли.
„Ето, облечи това“, казва нежно Лиза.
Майли взема шапката и я нахлузва, чувствайки се малко по-топло. Двете седят тихо за момент, тежестта на ситуацията виси във въздуха.
„Нека поговорим за нещо друго“, предлага Лиза. „Чухте ли за новия учител по математика?“
Очите на Майли леко светват. „Да, г-н Браун. Всички казват, че е много труден.“
„По дяволите, да“, смее се Лиза.
Те продължават да клюкарстват за училището и разговорът им е малка утеха насред всичко.
Изминали са няколко седмици, откакто Майли е започнала химиотерапията, и Лиза забелязва, че Майли е станала дистанцирана. Текстовите съобщения и обажданията остават без отговор. Разтревожена, Лиза решава да я посети. Тя отива до дома на Майли, а сърцето ѝ е натежало от загриженост.
Почукала на вратата и зачакала с надеждата, че Майли ще й говори. Но когато Майли отвори вратата и видя Лиза, изражението ѝ беше студено.
„Не искам да те виждам или да говоря с теб – каза тя с равен глас.
Лиза беше изненадана. „Майли, какво става? Защо се държиш така?“ – попита тя, отчаяна да разбере.
Вместо да отговори, Майли хвърли шапката, която Лиза ѝ беше подарила по време на първата химиотерапия. „Просто си тръгни, Лиза“, каза тя и гласът ѝ се пречупи.
Лиза усети как в гърлото ѝ се образува буца. Тя взе шапката и си тръгна, а сърцето ѝ се свиваше. Вкъщи тя седна на леглото си, държейки шапката, и почувства вълна от тъга. Не можеше да разбере защо Майли я отблъсква. После се сети.
Докато разглеждаше шапката, тя забеляза, че по нея има много паднали косми. Осъзнаването я осенило – Майли губела косата си заради химиотерапията и се страхувала.
Решена да помогне на приятелката си, Лиза се върнала в дома на Майли. Тя отново почука на вратата. Когато този път Майли я отвори, Лиза влезе вътре, без да чака покана.
„Майли, защо не ми каза, че си губиш косата?“ Лиза попита нежно, като вдигна шапката.
„Не исках да ме съжаляваш“, отговори Майли, а гласът ѝ трепереше.
„Никога не бих те съжалила“, категорично казва Лиза. „Искаш ли да ти помогна с косата?
Майли поглежда надолу, после кимва бавно.
Лиза се усмихва нежно. „Добре, нека направим това заедно.“
Момичетата се отправят към банята, а въздухът се сгъстява с неизказани емоции. Лиза нежно помага на Майли да обръсне цялата си коса. Майли се взира в отражението си в огледалото, а очите ѝ са широко отворени от смесица от страх и приемане.
Лиза застава до нея и среща погледа ѝ в огледалото. Без да каже и дума, тя взема бръснача и обръсва ивица от косата ѝ. Очите на Майли се разширяват от шок.
„Какво правиш?!“ Майли пита, а гласът ѝ трепери.
„Това е най-малкото, което мога да направя, за да те подкрепя“, отговаря Лиза, гласът ѝ е стабилен.
Лиза продължава да бръсне цялата си коса, като всеки удар на бръснача отеква в тихата баня. Когато приключва, и двете се поглеждат в огледалото, виждайки отраженията си като две плешиви момичета.
„Спешно се нуждаем от перуки – казва Майли, като през нея се прокрадва намек за усмивка.
„Да, определено“, съгласява се Лиза и кимва.
Лиза взима камерата си и започва да ги снима. „Трябва да документираме това“, казва тя, запечатвайки на лента еднаквите им плешиви глави.
Училищната година минава като в мъгла. Лиза прекарваше по-голямата част от времето си с Майли, независимо дали в болницата или вкъщи. Тя винаги е до нея, предлагайки подкрепа и утеха. Лиза кандидатства във филмов университет, но не казва на никого. Оценките ѝ се бяха понижили, защото беше пропуснала толкова много часове, докато беше до Майли.
Тя се притесняваше, че може да не влезе, но не съжаляваше. Би направила всичко отново заради Майли, чието състояние се е влошило. Имунната ѝ система била отслабена от химиотерапията.
Майли се простудила, от която не могла да се отърве, и се озовала отново в болницата. Лиза я посещаваше всеки ден, носеше ѝ домашни, закуски и истории от училище, за да ѝ прави компания.
Един следобед Лиза посещава Майли в болницата, опитвайки се да подобри настроението ѝ. Влизайки в стаята, тя държеше фотоапарата си и запечатваше всеки момент.
„Готова ли си за бала?“ Лиза попита весело, надявайки се да подобри настроението на Майли.
Майли, която обикновено е толкова жизнерадостна, изглеждаше тъжна. „Не мога да отида. Лекарят каза, че може да се разболея отново“.
Усмивката на Лиза избледня. Тя постави фотоапарата на нощното шкафче и седна до Майли. „Но ние вече си купихме роклите.“
Майли въздъхна. „Знам. Ето защо трябва да отидеш.“
„Няма да отида без теб“, настоя Лиза и гласът ѝ беше твърд.
„Трябва да отидеш заради мен“ – каза Майли, опитвайки се да събере усмивка. „Някой трябва да се забавлява.“
Лиза замълча, загледана в приятелката си. Тя знае колко много означава абитуриентският бал и за двете и знае, че не може да му се наслади без Майли.
Майли се протегна и хвана ръката на Лиза. „Обещай ми, че ще отидеш на бала“ – каза тя, а очите ѝ молеха.
Лиза погледна надолу, неспособна да говори. Мисълта, че ще отиде без Майли, ѝ се струва погрешна.
„Лиза, обещай ми, че ще отидеш – повтори Майли, а гласът ѝ стана по-настойчив.
След дълга пауза Лиза най-накрая кимва. „Добре, обещавам“, казва тя тихо, а сърцето ѝ натежава от обещанието, което знае, че трябва да спази.
Майли се опита да се усмихне. „Добре. Сега ми разкажи всичко, когато се върнеш. Искам всяка подробност.“
Лиза се насили да се усмихне и стисна ръката на Майли. „Ще го направя. Ще се погрижа да не пропуснеш нищо.“
Докато седят заедно, реалността на положението им потъва в съзнанието. Толкова дълго бяха мечтали за бала, а сега всичко беше различно.
Вечерта, вкъщи, Лиза седи на леглото си и проверява електронната си поща. Сърцето ѝ се разтуптява, когато отваря съобщение от филмовия университет. Очите ѝ бързо преглеждат думите и тогава усеща потискащо чувство в стомаха си.
Тя препрочита изречението: „Със съжаление ви съобщаваме, че не сте приета поради ниски оценки.“ Лиза затваря лаптопа си, а ръцете ѝ треперят.
По лицето ѝ се стичат сълзи, когато усеща тежестта на отказа. Целият ѝ труд и мечти сякаш се сриват в този момент. Тя заравя лицето си в ръцете, чувствайки се изгубена и с разбито сърце.
Днес е денят на бала и Лиза е решена да го направи специален за Майли. За да изпълни плана си, тя трябва да привлече целия медицински персонал.
Вечерта Лиза влиза в болничната стая на Майли, облечена в абитуриентската си рокля.
Майли вдига поглед, изненадана. „Какво правиш тук? Защо не си на бала?“
Лиза се усмихва, а очите ѝ блестят от вълнение. „Сега отивам, но ти ще дойдеш с мен“, казва тя и подава на Майли балната ѝ рокля.
Челюстта на Майли спада. „Какво? Успяхте ли да убедите лекаря ми да ми позволи да отида на бала?“
„Не точно“, отговаря Лиза, “но бързо облякох роклята.“
Майли изглежда объркана, но прави каквото казва Лиза. Когато приключва с преобличането на роклята, Лиза пристъпва напред и нежно поставя корсаж на китката ѝ.
„Ще ми обясниш ли какво се случва?“ Майли пита, все още озадачена.
Лиза протяга ръка и се усмихва топло. „Ще видиш.“
Майли се колебае за миг, след което хваща ръката на Лиза. Заедно излизат от стаята. Докато вървят по коридора, Майли чува слаба музика. Завиват зад ъгъла и Майли спира на място. Цялата болница е украсена с гирлянди и цветя, а във въздуха звучи музика.
„Какво е всичко това?“ Майли пита учудено.
Лиза само се усмихва и я повежда в коридора. Гледката е спираща дъха. Залата е украсена с гирлянди и балони. Медицинският персонал и пациентите са облечени във вечерни тоалети. Има маса за пунш и диджейска кабина.
„Реших, че ако не можеш да отидеш на бала, то балът трябва да дойде при теб“, казва Лиза, гласът ѝ е изпълнен с любов и решителност.
Очите на Майли се пълнят със сълзи, докато се оглежда наоколо. „Не мога да повярвам, че си направила всичко това за мен.“
Лиза стиска ръката ѝ. „Ти го заслужаваш. А сега да танцуваме.“
Майли прегръща силно Лиза, чувствайки се благодарна и претоварена. Момичетата се преместват на дансинга и започват да танцуват, оставяйки се музиката да повдигне настроението им. Те се смеят и се наслаждават на компанията си, забравяйки за болничните стени около тях. Вечерта е изпълнена със забавление, смях и моменти, които те ще ценят завинаги.
Когато вечерта е към края си, Лиза се изправя и привлича вниманието на всички. Тя показа филм, който е направила за Майли, запечатал приятелството им и смелостта на Майли. Залата замлъкна, а в очите на мнозина блеснаха сълзи.
Когато филмът свърши, всички ръкопляскаха, дълбоко развълнувани. Лиза и Майли се прегърнаха, сълзите се стичаха по лицата им, благодарни за връзката си и за незабравимата нощ, която споделиха.
Бяха изминали два месеца, откакто Лиза организира незабравимия абитуриентски бал за нея и Майли. През това време Майли постепенно се подобряваше. Днешният ден беше важен, тъй като очакваха резултатите, за да установят дали Майли е в ремисия.
Лиза, която изпитваше смесица от надежда и тревога, реши да провери електронната си поща, преди да отиде в болницата. Тя забеляза ново съобщение от филмовия университет. С треперещи ръце Лиза отвори имейла и прочете съдържанието му.
Очите ѝ се разшириха, когато разбра, че е приета във филмовата програма въз основа на нова информация, която университетът беше получил. Зарадвана и малко объркана как се е стигнало до този развой на събитията, тя веднага се сетила да сподели добрата новина с Майли.
Лиза побърза да отиде в болницата и намери Майли седнала в леглото, изглеждаща по-здрава, отколкото от месеци насам.
„Майли, познай какво?“ Лиза възкликна, без да може да сдържи вълнението си.
„Какво става?“ Майли попита, а любопитството ѝ се разпали.
„Влязох във филмовия университет!“ Лиза каза, а лицето ѝ сияеше от щастие.
Майли се усмихна, но Лиза видя нещо в очите ѝ. „Това е невероятно, Лиза. Знаех, че ще успееш.“
„Но как?“ Лиза попита, все още озадачена. „Мислех, че оценките ми са твърде ниски.“
Майли се поколеба за миг, преди да заговори. „Веднъж видях писмото за отхвърляне на лаптопа ти. Затова им написах писмо. Обясних, че оценките ти са се понижили, защото се грижиш за мен. Изпратих им и филма, който си направил“.
Очите на Лиза се напълниха със сълзи. Тя прегърна Майли силно. „Много ти благодаря. Не мога да повярвам, че направи това за мен.“
Майли ѝ отвърна с прегръдка, усмихвайки се през сълзите си. „Ти го заслужаваш, Лиза. Ти беше до мен на всяка крачка от пътя.“
Лиза се отдръпна и попита: „Чу ли вече нещо за резултатите си?“.
Майли поклати глава. „Все още не. Все още чакам.“
Точно тогава лекарят влезе в стаята, държейки в ръка папка. В стаята настъпи тишина и двете момичета го погледнаха с очакване.
„Имам две новини“, казва той. Майли си поема дълбоко дъх.
„Първо ми кажете лошата новина.“
„Добре“, казва докторът. „Лошата новина е, че няма да ме виждате толкова често.“
Лицето на Майли побледнява. „Защо? Лечението не подейства?“ Гласът ѝ трепери от страх.
Усмивката на лекаря се разширява. „Добрата новина е, че сте в ремисия!“
Майли го гледа невярващо. „Шегувате ли се?“
Докторът поклаща глава. „Не, не се шегувам. Ти си в ремисия.“
За миг Майли е замръзнала. След това тя и Лиза скачат, прегръщат се силно, а по лицата им се стичат сълзи. Те започват да скачат нагоре-надолу, неспособни да сдържат радостта си.
„Направихме го! Наистина го направихме!“ Майли възкликва, гласът ѝ е изпълнен с щастие.
Лиза се смее през сълзи. „Да, ти го направи, Майли!“
Двете се държат близо една до друга, усещайки как тежестта на изминалите месеци се сваля от раменете им. Стаята се изпълва с техния смях и облекчение, докато заедно празнуват прекрасната новина.
