Младо момиче помагало на бедната си майка да събира боклук в гората всеки следобед, а хората смятали, че всичко това се дължи на нуждата от повече пари. Един ден пред двора им се появяват съседи, които ги хвалят за добрината им.
Лара и деветгодишната ѝ дъщеря Коко били много бедни и живеели в ремаркето, което покойните родители на Лара оставили след себе си. Лара работела нископлатена работа като чистачка на улици и едва разполагала с достатъчно пари, за да купува храна и другите им ежедневни нужди.
Докато Коко била на училище, Лара била в парка и изпълнявала задълженията си на чистачка. Тя метеше тротоарите и изнасяше боклука през целия ден, докато смяната ѝ не свършеше в три часа следобед.
След това Лара се отправя към училището на Коко, за да я вземе, и те щастливо се отправят заедно към гората. Те щяха да разменят истории за това как е минал денят им и за различните хора, които са срещнали, докато са вървели.
Всеки път, когато пристигаха в гората, Лара подаваше на Коко пръчка и торба за боклук и заедно събираха боклуците, които виждаха. Повечето от отпадъците се състояха от пластмаса, кутии и бутилки, оставени от къмпингуващите и туристите.
Един ден един от съседите им се изненадал, като ги видял да събират боклука в гората точно преди залез слънце. “Защо прекарвате следобедите си в събиране на боклуци в гората? Това едва ли ще ви донесе някакви пари. По-добре би било да си намерите друга работа, за да печелите повече”, коментира той.
Лара сви рамене. “Знам, че не сме заможни, но няма по-важна работа от това, което правим всеки следобед – отвърна тя.
“Какво имаш предвид? Има много по-важни работи – можеш да кандидатстваш в ресторант за бързо хранене или в магазин за хранителни стоки. Сигурен съм, че те плащат повече от това, което изкарваш от събирането на боклук”, настоява съседът.
Този път Коко решава да се изкаже от името на майка си. “Господине, това, което майка ми иска да каже, е, че природата умира! Ако продължаваме да хвърляме боклук в горите си, те ще се окажат замърсени. Не искате ли да продължим да се наслаждаваме на тази красива пътека? Няма да успеете да го направите, след като тя се е нагърбила с боклуци”.
Мъжът се изненада. Той никога не беше осъзнавал, че Лара и Коко правят услуга на квартала си, мислейки, че събират боклука само за да спечелят малко допълнителни пари.
Той ги похвали за службата им и се извини, че не е могъл да даде своя принос. Обеща да не изхвърля повече отпадъци в гората и да бъде по-внимателен към ежедневните отпадъци, които допринася.
Няколко дни по-късно, в една прекрасна съботна сутрин, Лара излязла от къщата си, за да заведе Коко в парка, и с изненада видяла в двора си цял блок съседи, застанали там с чували и ръкавици.
“Съжалявам, нещо пропускам ли?” попита Лара, объркана. “С какво мога да ви помогна?”
Тогава мъжът, когото срещна в гората преди дни, излезе от тълпата и заговори. “След като видях теб и дъщеря ти в гората, публикувах във форума на общността за това, което правиш за нас. Осъзнахме, че и ние сме длъжни да се грижим за околната среда, затова обявихме всяка събота за ден за почистване”, разкри той.
Лара се усмихна. Радваше се да знае, че действията ѝ вдъхновяват другите да се грижат по-добре за околната среда. Така тя се присъедини към тях в гората, където те успяха да почистят по-обширна площ, отколкото тя и Коко биха успели, когато бяха само двамата.
В крайна сметка кметът на града открива какво са направили Лара и Коко за общността. Той искаше да ги възнагради за тяхната самоотверженост, затова ги възнагради щедро, като им подари постоянна къща в квартала, за да могат да спрат да живеят в разнебитено ремарке.
“Благодаря ви, че пожертвахте времето и комфорта си за нашата общност. Имаме нужда от повече хора като вас в света” – каза им кметът, докато предаваше ключовете от новата къща на Лара.
Междувременно съседите на Лара, които са присъствали по време на преместването, са дарили мебели, уреди и хранителни пакети, които Лара и Коко могат да използват в новия си дом.
Лара и Коко не само успяха да запазят гората чиста, но и обединиха целия си квартал. Те се сдобиха с разширено семейство чрез своите съседи, които бяха на крачка от тях, когато имаха нужда от помощ.
