15-годишната Сюзън открива изоставено малко дете на последния автобусен маршрут за деня и го взима у дома. Родителите й Маргарет и Никълъс решават да го осиновят. Години по-късно те разбират, че Никълъс е неговият биологичен баща и той трябва да разкрие шокираща тайна.
— Боже мой! Сър, спрете автобуса! Тази жена остави сина си тук! — Сюзън извика на шофьора на автобуса. Това беше последният маршрут за нощта, защото тя и приятелите й бяха изгубили представа за времето в мола. Но Сюзън си спомни жена, която слезе на по-ранната автобусна спирка и не разбра, че е оставила малкото си дете, докато то не започна да плаче.
— Не мога да спра автобуса! — извика в отговор шофьорът на автобуса въпреки настояването на Сюзън. Скоро осъзна, че не го е грижа, но тя не можеше просто да остави бебето само в празен автобус. Шофьорът щеше ли да направи нещо, когато завърши маршрута? Вероятно не, помисли си тя.
Следователно Сюзън направи единственото разумно нещо, което можеше да измисли. Тя грабна малкото дете, което не можеше да бъде по-голямо от две години, и го заведе у дома.
***
— Сюзън! Какво правиш с това момче? — Майката на Сюзън, Маргарет, възкликна, когато видя дъщеря си да влиза в къщата с малко дете на ръце. — Какво става?
— Не знам, мамо. Някой просто го е изостави в автобуса. Беше твърде студено и на шофьора не му пукаше. Не можех просто да го оставя. — обясни тийнейджърката.
— Е, предполагам, че си постъпила правилно, но какво ще правим сега? — учуди се Маргарет, повече на себе си, отколкото на дъщеря си. Съпругът й Никълъс се появи в хола и попита какво става. Казаха му и той също нямаше представа какво да прави.
— Нека го оставим тук през нощта и утре ще извикаме полицията. Предполагам, че ще се опитат да намерят родителите му. — предложи Никълъс и те се погрижиха за малкото дете. Дадоха му храна и си играеха с него. Като цяло беше доста забавна вечер, тъй като не бяха имали бебе у дома от много години.
***
— Ще направим всичко възможно, но понякога майката изобщо не се появява. Вероятно го е изоставила заради предложение. — каза им любезната полицайка на следващата сутрин. Те се обадиха на неспешната линия и полицейска кола дойде в къщата им, за да провери нещата.
— Какво ще стане с него? — попита Сюзън.
— Е, той ще влезе в системата точно като всички изоставени деца. За щастие той е малък. Може скоро да бъде осиновен. — каза полицаят. — Обадихме се на социалните и скоро ще пристигнат, за да го вземат със себе си.
Полицаят си тръгна и Сюзън веднага каза на майка си, че не могат да пуснат бебето.
— Моля те, мамо. Той не може да влезе в системата. Какво ще стане с него? Не можем просто да го изоставим.
— Какво предлагаш да направим, Сюзън? Той не е нашето бебе. — каза Маргарет разочарована.
— Защо не го осиновите?
— Не мога да направя това. Това е голяма отговорност.
— Винаги си говорила, че ще имаш още едно бебе, но така и не го направи. Може би това е съдба! — Сюзън настоя и Маргарет кимна, за да успокои дъщеря си, но това не беше лесно решение.
Но когато социалният работник дойде в къщата им няколко часа по-късно, тя не можеше да пусне бебето.
— Моля ви, можем ли да го приемем? — попита Маргарет, докато Сюзън подскачаше и се усмихваше на заден план.
Дамата се съгласи, стига Маргарет и съпругът й да получат лиценз за приемни родители и всички изисквания, необходими за Ню Йорк. И двамата се съгласиха и няколко седмици по-късно станаха официални настойници на момчето. Тъй като не можаха да намерят родителите му или някой от документите му, те го нарекоха Джоузеф.
10 години по-късно…
Джоузеф израсна заобиколен от много любов от родителите си и по-голямата си сестра Сюзън. Тя се беше изнесла да учи в колежа преди години, но често го посещаваше и му носеше подаръци. За съжаление, сега тя беше у дома поради тъжна причина. Джоузеф се нуждаеше от бъбречна трансплантация и всички бяха подложени на тестове.
Нещо повече, те наскоро му казаха, че е осиновен и искат Джоузеф да бъде заобиколен от семейството, така че той да знае, че го обичат независимо от всичко.
— Ами ако никой не съвпада, мамо? — попита разтревожен Джоузеф майка си. Утре щяха да го хоспитализират и на всички правеха кръвни изследвания.
— Ще влезеш в списък и ще изчакаш донор. Но затова ще трябва да останеш известно време в болницата, скъпи. — нежно обясни Маргарет.
***
— Г-н и г-жа Колбърт? Може ли за момент? — попита докторът, след като влезе в стаята им. Маргарет, Никълъс и Сюзан седяха в болничната стая на Джоузеф. Взеха им кръвни изследвания и очакваха резултатите. Но Сюзън видя родителите си да се споглеждат притеснено.
— Какво става, докторе? — попита загрижено Сюзън. Маргарет махна с ръка, казвайки на дъщеря си да се успокои мълчаливо и последва доктора от стаята с Никълъс под ръка.
— Докторе, моля, кажете ни, че има добри новини. — надяваше се Никълъс.
— Всъщност имам добри новини, но са сложни. Г-н Колбърт, вие сте почти перфектен донор за Джоузеф и дъщеря ви също, което е рядкост, като се има предвид, че казахте, че е осиновен. Помислих, че е странно и си позволих да направя още няколко теста, в случай че сме пропуснали нещо или е грешка, и добре…, докторът спря за секунда, гледайки Маргарет със свити устни.
— Не разбирам. — каза тя и се намръщи на съпруга си.
— Имах предчувствие, затова направихме ДНК тест и резултатите показват, че г-н Колбърт е биологичният баща на Джоузеф. Ето защо той идеално пасва на вашия син. И това означава, че той е полубрат на дъщеря ви. Вие, г-жо Колбърт, не сте подходяща. — разкри лекарят, дишайки дълбоко от сложната ситуация. — Ето защо исках да говоря с вас насаме.
Никълъс сложи едната си ръка на кръста си, а другата се докосна до челото му от разочарование. Маргарет се намръщи по-дълбоко на съпруга си, осъзнавайки какво се е случило.
— Наистина ли, Никълъс? Наистина ли?!
— Маргарет, моля те, изслушай ме. — помоли той и обясни, че преди 12 години е имал пиянска връзка за една нощ с жена. — Това беше грешка. Глупава грешка и когато тя се обади с новината, й казах да направи аборт.
— Господи, Никълъс! — въздъхна тя. Докторът ги беше оставил сами преди малко, но трябваше да се върнат вътре и да кажат на Сюзън. — Нека просто преминем през тази операция. Ти му даваш бъбрека си, не Сюзън. А за… другите неща ще видим по-късно.
Никълъс кимна и те им казаха за съвпадението. Сюзън предложи бъбрека си, всъщност развълнувана, че може да помогне на брат си. Но Никълъс настоя да бъде той, защото той беше по-добър донор.
След операцията казаха на Сюзън цялата истина и тя не можеше да повярва, въпреки че беше страхотно, че Джоузеф наистина й беше брат.
— Това означава, че съм намерила истинския си брат изоставен в автобус. Не е ли лудост, мамо? Може би винаги е било писано да бъде. — каза тя.
Маргарет кимна и се разплака. Тя беше толкова щастлива, че операцията на Джоузеф премина добре, че новината за аферата на съпруга й изглеждаше незначителна. Джоузеф бе донесъл толкова много радост на семейството им, че тя бързо прости на Никълъс. Въпреки че, когато се възстанови от операция, трябваше отново да ухажва Маргарет.
Решиха да кажат на Джоузеф истината, когато напуснаха болницата, въпреки че той беше само на 12. Той заслужаваше да знае. А когато го попитаха дали иска да намери майка си, той поклати глава.
— Ти си единствената ми майка. — каза той и прегърна Маргарет. По-възрастната жена знаеше, че е направила правилния избор да прости на Никълъс, въпреки шокиращата истина, която откриха. Осиновяването на случайно малко дете, което дъщеря й намери, не беше лесно, но това беше най-доброто решение, което някога е вземала.
