Люк започва да помага на майка си в къщата, защото тя работи усилено. Но един ден шефът ѝ чува телефонния им разговор и се появява на прага им с изненадващо предложение.
Седемгодишният Люк виждал колко уморена е майка му Анджела всеки ден, след като работи на две места, за да свързва двата края. Тя наскоро се беше развела с баща му, Кайл, който според Люк не беше най-добрият мъж. Той виждаше колко трудно го приема майка му, особено когато баща му спря да им дава пари и тя трябваше да си търси втора работа и започна да го оставя сам.
“Госпожа Калахан е в съседната стая, ако имаш нужда от нещо. Но никога не излизай сама, докато аз съм на работа. Съжалявам, че те оставих сам. Но ти разбираш това, нали?” Анджела каза и Люк кимна замислено.
Самотата накарала Люк да порасне повече от годините си и той решил да помага в къщата, за да облекчи тежестта на майка си.
Когато се прибирал от училище – което за щастие се намирало само на пешеходно разстояние за него – той си пишел домашните. След това почиствал, каквото може, миел чинии и приготвял прости вечери, за да има майка му какво да хапне, щом прекрачи прага на къщата.
Анджела беше толкова благодарна, макар че често се чувстваше виновна за това и казваше на Люк, че не е нужно да върши толкова много домакинска работа. Люк обаче искаше да поеме повече отговорности.
Един ден той искаше да почисти прозорците и ѝ се обади на работа, за да я попита кой продукт от техните почистващи препарати би бил подходящ.
“Г-н Мърфи, какво правите тук? И с какво сте облечен?” – попита тя изненадано.
“Какво? Чистя прозорците? Не, Люк, това е толкова опасно! А и тези продукти са сложни за работа. Не, ще го направя този уикенд”, отвърна Анджела с тревога в гласа. “Дай ми секунда, скъпа.”
Люк изчака и чу мъжки глас през телефона. “Какво става, Анджела?”
“Г-н Мърфи, съжалявам. Синът ми се обади, за да попита за почистването на прозорците. Можете ли да повярвате? Той е само на седем години и иска да поеме отговорностите на възрастен. Толкова е мило – отвърна майка му. Гласът ѝ изглеждаше по-далечен, тъй като не говореше директно по телефона.
“О, това е смешно – каза мъжкият глас и Люк си спомни, че господин Мърфи е шефът на майка му.
Гласът на Анджела се върна силен и ясен. “Люк, моля те, не почиствай прозорците. Съсредоточи се върху домашната си работа. И какво ще кажеш за едни сандвичи с пуйка за вечеря тази вечер? Това е повече от достатъчно”, каза му Анджела и те се сбогуваха.
Люк мислеше да не слуша, но майка му беше права. Тези почистващи препарати можеха да са опасни, а и да се качва по стълба, за да чисти, също не беше разумно. Затова вместо това си направил сандвичи и гледал телевизия, докато майка му се прибере този ден. Тя поне не работеше през уикендите и на следващия ден щяха да могат да прекарат много време заедно.
На следващата сутрин ядяха зърнени закуски в кухнята, когато на вратата им се позвъни. Майка му се намръщи, но стана, отвори вратата и откри шефа си да стои отвън.
“Г-н Мърфи, какво правите тук? И с какво сте облечен?” – попита тя изненадано. На Люк му стана любопитно и той се приближи до вратата.
Непознатият му мъж беше облечен в гащеризон и работни ботуши, носеше моп и кофа с почистващи препарати. На лицето му имаше и огромна усмивка.
Той видя Люк и се усмихна на момчето. “Хей, ти трябва да си Люк! Аз съм Алекс, шефът на майка ти. И съм тук, за да почистя прозорците заедно с теб! Как ти звучи това?” – разкри той и Люк изохка от вълнение.
Той видя как майка му се опита да откаже предложението, но Алекс влезе и каза на Люк да се преоблече от пижамата си, за да могат да се захванат за работа.
За първи път Люк виждаше мъж, който доброволно да работи в къщата – баща му не беше най-приятният човек – затова изтича в стаята си и се преоблече.
Тримата почистваха прозорците, а Алекс беше невероятно търпелив и забавен с Люк. Анджела им даде обяд, но Алекс остана и за вечеря. Това беше един от най-хубавите дни в живота на Люк, макар и да беше тежка работа.
Скоро Алекс започна да идва по-често и на Лука това му хареса. Няколко месеца по-късно Анджела обясни, че се срещат, и Люк се радваше, че той е постоянно наоколо. Няколко месеца по-късно Алекс му предложи брак и те се преместиха в неговата къща.
На сватбата Люк води майка си до олтара, а Алекс се превръща в най-добрата мъжка фигура в живота му. Единственият мъж, когото той смяташе за истински баща.
