Каролин получава работа като чистачка в Ню Йорк и отива на първото си работно място. Това е красива къща в Манхатън, но нещо я шокира. В офиса имаше снимка на майка ѝ. След това влязъл един мъж.
„Ще свърша страхотна работа“ – психологически се настрои Каролин пред първото си назначение. Тя и приятелката ѝ Мелиса се преместиха в Ню Йорк преди няколко дни, за да сбъднат мечтите си да станат звезди на Бродуей.
Но първо трябваше да си намерят работа, за да наемат апартамент заедно. За щастие Мелиса е наета в магазин за дрехи, а Каролин получава работа в агенция за домашни помощници.
Това беше перфектно. Не отнемаше толкова много време, а тя обичаше да чисти, защото й действаше успокояващо. Освен това, ако нямаше никой друг вкъщи, можеше да упражнява гласа си като певица.
За съжаление, преди да влезе в първия си дом, в съзнанието ѝ изникна лицето на майка ѝ. Майка ѝ, Хелън, не искаше тя да преследва такива глупави мечти, още по-малко да живее в Ню Йорк.
Каролин е родена и израснала във Филаделфия, която не била толкова далеч. Тя нямала баща и майка ѝ никога не казала и дума за него. По някаква причина Хелън наистина мразеше Ню Йорк. Освен това през целия си живот е приютявала Каролин, поради което тя е трябвало да избяга.
Когато с Мелиса планираха преместването си, тя знаеше, че майка ѝ няма да позволи. Каролин подозираше, че тя дори може да симулира болест, само за да я накара да остане. Но Каролин трябваше да се бори за мечтите си. Това беше нейният живот. Затова тя остави малка бележка на скрина на майка си, когато тя спеше, и избяга.
Минаха няколко дни, а Хелън не ѝ се беше обадила, което беше странно. Но Каролин предположи, че вероятно ѝ се е разсърдила. Надяваше се, че ще я забрави, когато Каролин дебютира на Бродуей. Сега беше време да се съсредоточи върху почистването на тази къща.
Според директора на агенцията в къщата живее сам възрастен мъж, така че поначало тя не беше особено разхвърляна. Когато Каролин най-сетне влезе вътре, използвайки ключа под килимчето, както беше инструктирана, тя не губи време да започне да чисти – първо кухнята, после дневната и се придвижи към спалнята.
Тя се поколеба малко точно на входа на сериозно изглеждащия офис, но нямаше никакви инструкции срещу влизането. Тя реши да не пипа твърде много около бюрото и продължи да чисти.
Имаше красива камина с камина отгоре и огромни рафтове за книги по протежение на отсрещната стена. Това беше офис, какъвто Каролайн беше виждала само по филмите.
Тя почисти възможно най-бързо и старателно, но се спря при камината. Отгоре имаше няколко картини, но една от тях привлече вниманието ѝ. Снимка с лицето на майка ѝ. Беше поне с 18 години по-млада, но беше тя. „Защо майка ми е на снимките на този мъж?“ – зачуди се тя на глас.
Изведнъж чула стъпки и в кабинета влязъл по-възрастен мъж. „О, здравейте! Вие трябва да сте новата чистачка. Аз съм Ричард Смит. Аз съм собственик на тази къща – представи се мъжът с топла усмивка. „Свършихте ли вече тук?“
„Почти съм приключила, господине. Но мога ли да задам един въпрос?“ Каролин се поколеба, надявайки се, че мъжът няма да се разсърди, ако я попита за изображението. „Коя е тази жена?“
„Коя?“ – зачуди се той, приближи се до нея и сложи очилата си. „А, да. Това е Хелън. Тя беше любовта на живота ми.“
Чувствата на Каролайн започнаха да пипат. „Какво се случи с нея?“ Тя не можеше да не попита.
„Тя загина по време на автобусна катастрофа. По това време беше и бременна. Дори не можах да отида на погребението, защото майка ѝ ме мразеше. Беше лудост… Опитах се да продължа напред и така и не успях. И до ден днешен я обичам и ми липсва – отвърна Ричард, свали очилата си и се придвижи към стола си.
„Господине, съжалявам, че се намесвам така, и ви благодаря, че ми разказахте. Но тази жена… толкова много прилича на майка ми. Това е лудост“, разкри Каролин.
Възрастният мъж се намръщи към нея. „Какво имаш предвид?“
„Ами, майка ми, Хелън, изглежда точно като тази жена. Очевидно тя вече е по-възрастна, но приликата е невероятна. На 98% съм сигурна, че това е тя – продължи тя с лице към Ричард, но с жест посочи снимката.
„Хелън? Майка ти се казва Хелън? Къде си израснала?“
„Филаделфия“, отговаря тя и свива рамене. Очите ѝ се разшириха сега, когато осъзна, че ако това е Хелън, то този мъж може да е баща ѝ.
Ричард закри устата си с ръце. „Това не е възможно…“ – прошепна той. „Може ли да ми дадеш телефонния номер на майка ти?“
„Разбира се“, каза тя и му го даде.
„Можеш ли да останеш тук, докато ѝ се обадя?“ – поиска той и Каролина се съгласи.
Той набра точно там номера от служебния си телефон и гласът на майка ѝ отговори след няколко позвънявания. „Ало? Ти ли си, Каролин?“
Ричард погледна Каролина за секунда, но реши да говори пръв. „Това Хелън Гелър ли е?“
„Да. С кого говоря?“ Хелън попита от другия край на линията.
„Хелън, това е Ричард – продължи той, като гласът му започна да става емоционален.
„Ричард, кой? Чакай малко. Ричард Морис? Какво искаш след всичките тези години?“ Хелън попита, като по някаква причина гласът ѝ се втвърди.
Каролин и Ричард се спогледаха объркано, но той продължи. „Какво имаш предвид след всички тези години? Мислех, че си мъртва!“
„Какво?“
Ричард обясни какво знаеше за предполагаемия инцидент, при който беше загубил бъдещата си съпруга и нероденото си бебе. Обясни и как майката на Хелън не го допуснала на погребението и отказала да му каже каквото и да било след това. Но Хелън нямаше представа за какво говори и му разказа какво знае.
„Майка ми каза, че си се обадил и си решил, че не искаш да имаш нищо общо с мен. Затова отгледах дъщеря си сама“, разкрива Хелън, а Каролина е шокирана от този развой на събитията.
„Това не е… Хелън, аз никога не бих те изоставил. Никога не съм се движил напред. Все още мислех за теб всеки ден. Скърбях за теб. Почти две десетилетия ме болеше, когато мислех за теб и за детето ни“, продължи Ричард, но Хелън мълчеше.
„Не мога да повярвам, че мама би направила това. Но добре, това беше нейният начин. Не знам какво да правя сега“, заяви Хелън накрая. „Чакай. Как разбра, че съм още жива?“
„Мамо, аз съм тук“, каза накрая Каролин. Тя набързо обясни какво се е случило и успокои майка си, че е добре в Ню Йорк.
„Не мога да повярвам, че това изобщо се случва. Дори не мога да попитам майка ми защо би направила нещо толкова жестоко с нас. Тя е починала преди години. Но както и да е, кога ще се върнеш у дома, Каролин?“ Хелън попита с по-твърд глас дъщеря си.
„Няма да се върна, докато не успея да се наложа на Бродуей. А сега, ами… сега имам още една причина да остана тук – продължи Каролин, като погледна Ричард с мъничка усмивка.
„Добре, но скоро ще дойда в Ню Йорк“, каза Хелън и сложи слушалката. Ричард и Каролин започнаха да се споглеждат мълчаливо в продължение на няколко мига, преди някой от тях да проговори.
„Значи, предполагам, че ти си моят баща“ – провикна се тя. Той се засмя и така разчупиха леда.
