Подозрителен милионер се преоблича като шофьор на лимузина, за да разбере какво прави красивата му млада съпруга всеки следобед, и това, което открива, го шокира.
Когато Ерик Монпелие е на 18 години, той решава, че ще се ожени за Рейчъл Харингтън. Рейчъл беше забавна, красива и бъбрива и за щастие на Ерик тя изпитваше същите чувства към него.
Семействата им бяха приятели и всички одобряваха съюза между две богати и влиятелни династии. Ерик и Рейчъл бяха идеални един за друг във всяко едно отношение. Кой би могъл да си представи някакъв друг край освен “щастливо до края на дните си”?
Но три дни преди сватбата Рейчъл и трите ѝ най-близки приятелки отиват на “женско” пътуване до Лас Вегас, а на връщане спирачките на 18-колесния камион отказват и четири семейства остават разбити.
През първата година Ерик живее в захлас. Беше сигурен, че всичко това е някакъв кошмар, от който ще се събуди. Рейчъл щеше да влезе всеки момент, смеейки се, и всичко щеше да се върне към нормалното.
Но, разбира се, това не се случи и Ерик трябваше да се примири с факта, че красивата му булка си е отишла само на 23 години, а той ще трябва да продължи, да преоткрие себе си и да направи някакъв живот от развалините на мечтите си.
Родителите на Ерик всъщност не знаеха какво да направят, за да помогнат на страдащото си момче. Баща му го насърчи да дойде да работи при него, да се интересува от бизнеса и да се откъсне от мъката си.
Така че Ерик се посвещава на веригата бензиностанции на баща си и неговият целеустремен стремеж бързо изтласква и без това успешния бизнес на върха. Единственият проблем е, че 10 години по-късно Ерик все още е сам.
Баща му се притеснява, особено след като се разболява, и Ерик поема изцяло управлението на компанията. “Виж, исках да се откъсне от мъката си – казал баща му на майка му, – а не да живее само за бизнеса!”
Те го насърчаваха да се среща и дори го запознаха с прекрасните и подходящи дъщери на богатите си приятели, но Ерик сякаш не намираше нито една от дамите за привлекателна.
Тогава Ерик реши да направи внезапна проверка на някои от по-отдалечените им бензиностанции, просто да се отбие като клиент и да види как отделните сервизи се отнасят с клиентите си.
На връщане, след като цяла седмица посещаваше по-отдалечените райони на Средния Запад, само на няколко мили от дома си, Ерик спука гума, а когато отиде да погледне в багажника, нямаше резервна…
Нямаше и мобилна връзка, затова Ерик заключи колата и започна да върви пеша, надявайки се, че скоро ще стигне до някоя бензиностанция. След около час ходене той забеляза една схлупена стара бензиностанция. Най-накрая щеше да получи помощ!
Той влезе в прашния магазин и се приближи до щанда. “Извинете – каза той, – спука ми се гума и нямам резервна…” Човекът зад гишето носеше изцапан с масло комбинезон на механик и бейзболна шапка, но когато се обърна, Ерик видя, че това е красиво момиче.
Той започна да заеква и да се изчервява, но момичето – казваше се Марла – го помисли за мил и забавен. Тя го заведе до колата си с камиона си и настоя да му смени гумата.
Ерик беше влюбен. За един миг годините на самота и болка бяха отмити. Той искаше Марла и нищо нямаше да застане на пътя му. Майка му беше шокирана, когато им каза, че тя е автомеханик, но баща му всъщност смяташе, че това е забавно.
Това, което не се хареса на бащата на Ерик, беше фактът, че Марла беше бедна и нямаше семейство, нямаше произход. “Тя не е от нашите хора, Ерик!” – каза баща му.
“Какви хора са това, татко?” Ерик попита рязко. “Само богатите ли смятаме за наши хора?”
“Не – каза бащата на Ерик. “Разбира се, че не, но… Ти не знаеш нищо за това момиче, откъде идва. Тя е твърде млада за теб, а и може да иска парите ти!”
“Хайде, татко”, каза Ерик. “Тя е мило, добро момиче и за първи път, откакто Рейчъл почина, се чувствам жив.” След това родителите на Ерик не казаха и дума против сватбата.
Марла и Ерик се ожениха с голяма помпозност в огромната провинциална къща на родителите на Ерик в Мартас Винярд, а на сватбата присъстваха стотици гости – но всички те бяха от страната на младоженеца.
Изглеждаше, че Марла няма нито семейство, нито близки приятели – дори шаферките ѝ бяха сестри на Ерик. “Тя крие нещо” – каза майката на Ерик на сина си. “Никой не е толкова сам на света… никой.”
Но Ерик не искаше да чуе и дума срещу Марла. Той я обичаше и я приемаше такава, каквато е и каквато е. Двойката се премести в прекрасна нова къща и Марла бързо свикна с начина на живот на Ерик, който включваше икономка, две прислужници и шофьор.
Двойката била женена от две години, когато шофьорът на Ерик, който работел за семейството от много години, хвърлил ключ в работата. Той се появил на вратата на Ерик, въртейки шапката си между ръцете си.
“Господине”, каза той неловко. “Исках да поговоря с вас за нещо…”
“Ами, излезте от това Фароу”, каза Ерик. “За какво става дума? Искате ли повишение на заплатата?”
Мъжът се изчерви и поклати глава. “Не, сър, става въпрос за госпожа Монпелие, сър…”
“Какво става с жена ми?” – попита Ерик озадачено.
“Ами, сър, през последните шест месеца тя се държи странно”, каза Фароу. “Всеки следобед казва, че иска да отиде да пазарува, но ме кара да я закарам в една много лоша част на града. След това ми се обажда два часа по-късно да я взема, а тя никога не е пазарувала, сър”.
“Не бих казал нищо, сър”, каза Фароу. “Но аз ви познавам през целия си живот, сър, още от времето, когато бяхте малко момче…”
“Е, Фароу, може би ще ми помогнеш да разреша тази загадка – каза Ерик. “Утре ще кажеш на госпожа Монпелие, че племенникът ти ще я вози, защото имаш среща с лекар.
“Ще нося твоята униформа, твоята шапка и тъмни очила и ще държа пушечната преграда в лимузината вдигната – каза Ерик. “Тя дори няма да ме погледне, а аз ще разбера истината”.
Същата вечер Ерик небрежно попита Марла какво ще прави на следващия ден и тя отговори: “О, нищо особено! Просто отивам в града да пазарувам, може би ще си направя прическа…:”
Не правете прибързани заключения, преди да сте се запознали с всички факти.
Но Ерик знаеше, че всичко това е лъжа! Същата нощ, лежейки в леглото до красивата си съпруга, той не можеше да заспи. Дали целият му брак е бил лъжа? Той беше толкова щастлив през последните две години и смяташе, че Марла също е…
Утре, помисли си той, утре ще разбера цялата истина. На следващия ден Ерик се престори, че тръгва за офиса, после се промъкна в апартамента на Фароу над гаража и се преоблече в униформата си.
Той приглади косата си с гел, сложи тъмните си очила и се качи в колата, за да изчака Марла. В уговореното време Марла излезе, качи се в колата и каза: “Моля ви, можете ли да ме закарате до улица “Камдън” 25?”
Ерик кимна и шофира. Адресът, на който Марла поиска да я закара, беше много нелицеприятен, в една част на града, където апартаментите бяха евтини и често се обитаваха от хора, които бяха само на крачка от това да живеят на улицата.
Когато пристигнаха на адреса, Марла го инструктира да изчака телефонното ѝ обаждане, преди да я вземе. Нито веднъж не погледна към Ерик. Наистина изглеждаше загрижена.
Ерик слезе две пресечки по-надолу и паркира лимузината, след което се върна обратно и влезе в сградата, в която беше влязла Марла. Беше пълна дупка! Какво правеше жена му тук? После Ерик чу гласа ѝ. “Съжалявам, че не мога да остана твърде дълго, но знаеш, че те обичам…”
През Ерик премина гореща вълна от ревност и гняв и без да се замисля, той запрати рамото си във вратата. Вътре апартаментът беше още по-окаян, а на дивана, държейки ръцете на един старец, седеше Марла.
Тя скочи на крака, смъртно бледа. “Ерик – изпъшка тя. “Какво правиш тук?”
“Аз трябва да съм този, който задава въпросите!” Ерик извика. “Какво е това място и кой е този човек?”
Марла си пое дълбоко дъх. “Това е баща ми, Ерик. Той е болен. Получи инсулт, затова идвам да му помагам, когато мога.”
“Но защо не ми казахте? Казахте, че сте сирак!” попита Ерик.
“Баща ми беше в затвора, толкова се срамувах.” Марла прошепна. “Страхувах се, че няма да искаш да бъдеш с момиче като мен, момиче от нищото с баща затворник…”
Ерик взе ръцете на Марла в своите. “Обичам те, Марла, и нищо не би ме накарало да променя мнението си за теб.” Марла се разплака и обгърна Ерик с ръце.
“О, Ерик, толкова съжалявам… мразех да те лъжа!” Марла каза. След това тя запозна Ерик с баща си, който беше силно засегнат от инсулта и беше загубил способността си да говори.
Ерик настоява бащата на Марла да бъде настанен в дом за възрастни хора, където да се полагат подходящи грижи за него и да не се налага Марла да се промъква, за да го посещава. Няколко седмици по-късно Марла имала прекрасна новина за Ерик: той щял да става баща!
