Жена, която е изгонена от богатия си баща на 16 години заради това, че е заживяла с беден мъж, се оказва на улицата с четирите си деца след смъртта на съпруга си.
Стив Уолтън далеч не е развълнуван, когато камериерът му съобщава, че пастор Морис го чака да се види с него. Той е уморен след дългия полет от Сингапур и не е в настроение за лекциите на мъжа или молбите за подкрепа на общността.
Той поръча да покажат пастора и махна нетърпеливо с ръка при поздрава му. „Върви си, човече!“ – изсумтя той. „Какво искаш този път?“
„Господин Уолтън, видях Сюзън – каза тихо пасторът и сърцето на Стив едва не спря. Единствената му дъщеря беше напуснала дома му преди почти петнадесет години, за да не я види никога повече…
„Сюзън?“ Стив извика разтревожено. „Къде? Кога? Как е тя?“
„Бях в Лос Анджелис, помагах на един приятел, който има мисия сред бездомните, и там я видях“, каза пасторът.
„Тя беше доброволец? Казахте ли ѝ, че я търся?“ – попита Стив.
„Не – нежно отвърна пастор Морис. „Тя не беше доброволка, господин Уолтън. Тя е бездомна. Тя и децата ѝ живеят в една кола“.
Стив установи, че е толкова замаян, че трябваше да седне. „Бездомни? Моята Сюзън? Децата?“ – изпъшка той.
„Страхувам се, че е така“, каза пасторът. „А тя дори не ме послуша, когато ѝ казах да се върне у дома“.
„Но защо?“ – попита гневно Стив. „Тя вече не е с онзи неудачник, нали?“
„Съпругът ѝ почина преди три години, господин Уолтън“, обясни пасторът. „И тя ми каза, че не би довела децата си в къща, където баща им е презиран“.
Стив Уолтън усети как през него преминава онази стара позната вълна на ярост. Петнадесет години по-късно Сюзън все още му се противопоставяше! Той си спомни сцената в кабинета си и стабилните очи на Сюзън, които го гледаха, докато той изричаше.
„Бременна на шестнадесет години!“ – изкрещя той. „Е, ние ще се погрижим за ТОВА, а ТОЙ е уволнен! Никога повече няма да видите този човек!“
„ТОВА е моето бебе, татко“, беше казала Сюзън с треперещ глас. „И ТОЙ е мъжът, когото обичам. Аз ще се омъжа за него.“
„Ще се омъжиш за този мъж и ще си сама, Сюзън, чуваш ли?“ Стив изкрещя яростно. „Никакви пари повече, нищо! Ще се омъжиш за него и ще се махнеш от къщата ми!“
Сюзън го беше погледнала със сълзи на очи. „Обичам те, татко“, беше казала тя. После се обърна и си тръгна. Въпреки че Стив беше изпратил детективи да я намерят, никой не беше успял да я проследи.
„Колко деца?“ – попита той пастор Морис.
„Четири“, каза пасторът. „Три момичета и едно момче. Красиви деца.“
Стив вдигна телефона си и изплю заповедта да се подготви самолетът му. „Пасторе, бихте ли дошли с мен в Лос Анджелис, да ме заведете при моето момиченце?“ – попита той тихо.
Пасторът кимва и след два часа двамата мъже са на борда на частния самолет на Стив, който потегля на юг. Там ги чакаше лимузина и пасторът ги насочи към паркинга пред голям търговски център.
В най-отдалечения край на паркинга беше паркиран пикап, а отзад беше разпъната палатка. Пастор Морис беше казал на Стив, че когато съпругът на Сюзън е починал при трудова злополука, застрахователната компания е отказала да изплати обезщетение и банката е отнела ипотеката.
Сюзън е натоварила децата и малкото им вещи в стария пикап. Тя работеше в търговския център като чистачка. Заедно с децата използваше съоръженията на търговския център и купуваше каквото останеше в ресторантите в края на вечерта.
Въпреки това успяваше да издържа четирите деца, да ги храни, да ги чисти и да ги води на училище. Когато двамата мъже се приближиха до камиона, чуха весели гласове и смях. След това от задната седалка изскочиха две деца.
Най-голямото момиче, на около четиринадесет години, се смееше, докато гъделичкаше момче на около седем години. Децата спряха и се втренчиха в Стив и пастор Морис. „Мамо!“ – изкрещя момичето. „Онзи твой стар приятел проповедник е тук!“
Добре запомнящ се глас попита от вътрешността на палатката: „Проповедник Морис?“ Тогава Сюзън излезе и Стив видя шока в лицето ѝ, когато го видя да стои до пастора.
„Татко?“ – попита тя и очите ѝ се напълниха със сълзи.
Стив беше шокиран. Дъщеря му беше едва на трийсет и една години, но изглеждаше много по-възрастна. Лицето ѝ беше изтерзано и набраздено от тревоги и страдания, ръцете ѝ бяха загрубели от тежка работа.
„Сюзън – извика Стив. „Погледни се! Погледни какво направи ТОЙ с моята принцеса! Толкова много исках за теб! А ти се омъжи за този неудачник! Какво можеше да ти даде той? Бедност?“
Сюзън поклати глава и каза: „Той ме обичаше, татко, и ми даде 4 прекрасни деца. Той почина и аз нямаше къде да отида, но направих каквото можах за децата си. Винаги ще обичам бащата на моите деца, татко, точно както винаги съм обичала теб“.
Стив установи, че по лицето му се стичат сълзи. „Прости ми, Сюзън“, проплака той. „Моля те, прости ми. Върни се у дома, искам всички да се върнете у дома с мен. Позволете ми да ви помогна да се грижите за децата!“
Стив се озова в прегръдката на плачещата си дъщеря и знаеше, че всичко ще бъде наред. Сюзън го запозна с трите си внучки, след което сложи ръка на рамото на момчето. „А това – усмихна се тя, – е малкият Стиви!“
„Ти го кръсти на мен?“ Стив попита изумен. „След това, което направих?“
„Обичам те, татко“, каза тя тихо. „Нима не знаеш това?“
Същия следобед всички отпътуваха за дома в Тексас. Това беше началото на един по-добър живот за всички тях.
