Когато милионер забелязва бездомна жена, която проси милостиня пред магазина му за дрехи, той се вбесява и я изхвърля, но яростта му трае само докато не види лицето ѝ.
Бизнесменът милионер Морган Райт е строг човек и не може да понася нищо друго, освен гледката на бездомни и бедни. “Те не стават за нищо! Искат само да просят и да преживяват! И да не правят нищо!” – често казваше той с презрение.
Гневът на Морган не знаел граници, когато пристигнал в изискания си магазин с някои от инвеститорите си и открил там бездомна жена, която седяла на пейка и молела за милостиня.
“Моля, продължете напред. Скоро ще се присъединя към вас”, каза той на гостите си с принудителна усмивка, докато рецепционистката на магазина им показваше пътя навътре. След това се обадил на мениджъра си Питър Уилсън и му казал веднага да се яви при него.
“Г-н Райт. Какъв е проблемът? Казахте, че е спешно. Всичко ли е наред?” Попита Питър, докато бързаше да излезе от магазина.
“Всичко е наред? Какво, по дяволите, прави тази жена тук, Питър? Виждам я тук вече трети ден подред. Как още не са я изгонили? Знаеш, че не мога да понасям такива хора!”
“Господин Уилсън, тя е стара и бедна. Изглежда и слаба, затова си помислих…”
“Какво си помисли, Питър? Мислиш ли, че тук правим благотворителност?! В тази страна има толкова много бездомни изроди и не можеш да ходиш и да помагаш на всички! Те трябва да се научат, че да работят здраво и да си създадат собствен живот е единствената им възможност! Кажете й да си тръгне сега! До пет минути трябва да се изгуби от погледа ми!” Морган изкрещя.
Питър погледна слабата старица, която седеше с наведена глава, а до нея имаше знак. “Не съм яла от няколко дни. Моля, помогнете ми!” – молеше тя. Макар да не искаше да направи каквото му се казва, знаеше, че Морган няма да го остави на мира, ако пренебрегне заповедите му. Затова се приближи до жената и любезно я помоли да си тръгне.
“Извинете ме, госпожо – каза той тихо. “Бихте ли имали нещо против да се преместите на друго място? Шефът ми е точно зад мен и ако не се преместите оттук, ще бъда уволнен”.
Морган беше строг човек. | Източник: Pexels
Морган беше строг човек. | Източник: Pexels
“Вашият шеф?” – попита възрастната дама с едва доловим глас, докато вдигаше глава. Питър забеляза колко притеснена изглеждаше тя. Лицето ѝ беше изпъстрено с бръчки. “Сине, Ка – Можеш ли да ми донесеш нещо за ядене?” – помоли тя тихо. “Аз… не съм ял…”
“Разбира се, госпожо, моля, първо елате с мен.” Питър й протегна ръка и започна да помага на жената да стане и да се движи.
Междувременно Морган продължаваше да проверява часовника си, като ставаше все по-нетърпелив. Когато забеляза, че жената сякаш не бърза, той изгуби самообладание и се приближи до нея. “Колко трудно ви е да се движите бързо? Мислиш, че можеш да седиш, където си поискаш по дяволите? Просто се движете бързо!”
Очите на жената се насълзиха и тя вдигна глава, за да се извини на Морган. “Съжалявам, скъпа. Не съм яла от няколко дни и се чувствам уморена.” Тя се движеше бавно, вдигайки табелката и купичката, които използваше, за да моли минувачите за пари.
През Морган премина шок, когато видя лицето ѝ. Стоеше неподвижно, челото му се изпоти, сякаш беше видял призрак, а после в очите му започнаха да напират сълзи. “Мамо?” – попита той с разплакан глас. “Ти ли си?”
Морган замръзна на място, когато погледна лицето на жената. | Източник: Pexels
Морган замръзна на място, когато погледна лицето на жената. | Източник: Pexels
Възрастната дама веднага се спря и бавно се обърна. “Морган?” – попита тя тихо. “Ти Морган ли си, сине мой?”
“Мамо!” Морган не можеше да повярва на очите си. “Не мога да повярвам, че си тук! Какво ти се е случило? Къде си отишъл? Предположих, че ти се е случило нещо лошо и затова не се върна.”
Възрастната жена се просълзи, докато прегръщаше сина си. “О, това е… това е сън! Морган, толкова съм щастлива да видя, че си в безопасност. Много съжалявам… Всичко е по моя вина…”
“Ще поговорим за това по-късно, мамо! Моля те, придружи ме. Питър!” – възкликна той, обръщайки се с лице към Питър. “Моля те, погрижи се за инвеститорите. Ще заведа майка си вкъщи и моля те да отмениш всичките ми срещи за деня!”
“Разбира се, господине”, каза Питър и кимна.
Морган придружи майка си до паркирания пред магазина му автомобил и я отведе вкъщи. Колата спря пред масивно имение, което беше обградено с вкус от двете страни със зеленина. Когато майката на Морган видя това, тя се гордееше с това колко успешен е станал синът ѝ през годините.
Морган живееше в гигантско имение. | Източник: Pexels
Морган живеел в гигантско имение. | Източник: Pexels
Един пазач я придружил до една от стаите, където тя се измила и облякла. Когато тя излязла от стаята, Морган не могла да сдържи сълзите си. Бяха минали няколко години, но майка му си оставаше онази обикновена жена с невинност в очите, която за последен път беше видял, когато беше на десет години.
Той я придружи до масата за хранене, където вечерята беше сервирана от професионалния му готвач. Начинът, по който се хранеше, го накара да се запита колко дълго е преживявала жестокостите по улиците, след като е била оставена да страда. Винаги бе мразил бездомниците заради миналото си…
Бащата на Морган, алкохолик и насилник, ги изхвърлил, когато бил на десет години. След това той и майка му обикаляли улиците, молейки другите да им помогнат, но никой не се интересувал. Един ден се случва най-лошото.
Госпожа Райт съобщила на Морган, че ще се върне, след като им донесе вечеря, и го помолила да я изчака. Той я изчакал под уличната лампа, но минали часове, а тя така и не се върнала. Той плачеше, докато седеше там, когато към него се приближи полицай. “Хей, момче! Какво стана?” – попита той с тежък глас.
Морган вдигна очи и видя полицая, който стоеше пред него с ръце на хълбоците. “Майка ми – майка миһттрѕ://….отиде да ни донесе храна, но не се върна”, проплака той.
“Ти… уф… имаш ли нейна снимка или нещо подобно?”
Едно ченге помогна на Морган. | Източник: Pexels
Полицай помогна на Морган. | Източник: Pexels
Морган поклатил глава, затова полицаят му направил знак да го последва. Той бил отведен в полицейския участък и след като научили, че той и майка му са бездомни, социалните служби го настанили в дом за сираци, докато полицаите издирвали майка му.
Когато минали седмици и нямало успех, Морган бил приет в сиропиталището за постоянно. Години по-късно той напуска сиропиталището и започва да учи бизнес в местния колеж. След колежа той се стреми усилено към това да стане свой собствен шеф. Междувременно продължава да търси майка си, надявайки се, че тя все още е жива, но когато търсенето не довежда до нищо, той смята, че тя вече я няма. Но тогава съдбата се намесила и сега синът се е събрал отново с майка си!
“Какво се случи с теб, мамо? Как така не ме потърси?” попита Морган.
Госпожа Райт спря да яде, очите ѝ се насълзиха. “Морган – отвърна тя, като избягваше контакт с очи. “Аз – нарочно те оставих там. Бях страхливка и никога нямаше да си простя за това, което направих! Да, сине, оставих те съвсем сам и избягахһттр://….”.
“Не можех да се грижа за теб, Морган, затова те оставих на онази улица близо до полицейския участък, знаейки, че някой щеше да ти помогне. Съжалявамһттр://….Бях страхливец… Мислех, че ще си намеря работа и ще те намеря отново, но никой не ме нае и трябваше да живея на улицата цял живот. Не можех да видя как синът ми се бори по същия начин, затова избрах да те изоставя. Толкова съжалявамһттрѕ://….Толкова съжалявам…” – промълви тя и се разплака.
Госпожа Райт избухна в плач, когато разкри, че го е изоставил нарочно. | Източник: Pexels
Госпожа Райт избухна в плач, когато разкри, че той го е напуснал нарочно. | Източник: Pexels
Морган не знаеше какво да каже. Той се намираше в дилема. Винаги беше презирал бездомниците, защото смяташе, че те се възползват от положението си и оцеляват, като просят, тъй като са мързеливи и отказват да работят. Но когато разбрал, че майка му живее на улицата заради обстоятелствата, в които се намира, разбрал колко е грешал.
В същото време го наранило, че майка му го е изоставила, но разсъждавал, че така е по-добре. Той размишляваше, че ако не беше преминал през всички изпитания и трудности, може би нямаше да стигне до мястото, където е днес.
Като остави нелепото минало зад гърба си, Морган прости на майка си. Той също така развил чувство на състрадание към бездомните хора. Осъзнал, че те не просят за препитание, защото са мързеливи, а защото са били принудени да го правят поради независещи от тях обстоятелства и той няма право да ги осъжда.
Той прегърна майка си и каза: “Всичко е наред, мамо. Не беше изцяло по твоя вина. Радвам се, че сега сме заедно и този път нищо не може да ни раздели”.
