Един ден, след внезапно изсипал се дъжд, една стара дама била залята от проливен дъжд. Тя решила да потърси подслон в известно кафене, но управителят на ресторанта я изгонил. Това, което се случва след това, зашеметява арогантния служител.
Линда Майерс отивала на вечеря, когато внезапно започнал да се излива проливен дъжд. Тя нямала чадър със себе си, затова добре поддържаната ѝ коса изведнъж се оказала влажна и по цялото ѝ лице. Блузата и сакото ѝ изглеждали износени, след като също се намокрили.
Най-близкото до нея заведение по това време беше известно кафене, което посещаваха богати и известни хора. Когато стигна до входа, портиерът я спря.
„Госпожо, това е ексклузивно кафене. Трябва да имате резервация, за да влезете – започна той, преди да я огледа от главата до петите. „Изглежда, че едва ли можете да си позволите да вечеряте и тук“, промълви той.
Обидена от грубата забележка, тя помоли портиера да се обади на управителя на ресторанта. Но вместо да я пусне вътре, управителят повторил думите на портиера и я помолил да напусне.
„Госпожо, в момента приемам вътре над сто души. Нека не си губим времето тук. Ще се наложи да ви помоля да напуснете“, казал на Линда мениджърът, на чиято табелка с името пишело „Саймън“.
„Просто имам нужда от място, където да остана, докато дъждът утихне. Дори ще си поръчам – настоя тя.
„Не мога да те пусна да влезеш в този вид. Ще изплашиш всичките ни гости“ – поклати глава Саймън. При това жената си тръгна, опитвайки се да намери друго място, където да изчака.
На следващия ден, когато Саймън дойде на работа, собственикът на кафенето вече беше там. Той веднага извика Симон при себе си. „Днес е много специален ден. Идват ни важни гости – моят приятел и неговата съпруга. Те са потенциални купувачи на това кафене. При това положение всичко трябва да е в отлична форма“.
Саймън ориентира сервитьорите какво да правят този ден, като се увери, че всичко е добре подготвено за пристигането на техните ВИП гости. Същата вечер собственикът извиква Саймън на тяхната маса.
„Позволете ми да ви представя нашия мениджър. Той е отлична част от нашия екип. Той си знае работата и е много мил, чувствителен, съпричастен и услужлив“, каза собственикът. При това жената се обърна към него с усмивка на лице.
„Наистина е много приятно. Виждам, че той е точно такъв, какъвто го описахте“, каза жената, която се оказа Линда.
Управителят не можа да скрие ужасения израз на лицето си, след като осъзна, че жената е човекът, когото грубо е затворил предната вечер. След като видя изражението на лицето му, Линда се обърна обратно към собственика на кафенето.
„Имате страхотен ресторант и такъв очарователен персонал. Със съпруга ми сме щастливи да купим кафенето“, каза тя.
На следващия ден Линда и съпругът ѝ отидоха направо на работа. Те искаха да наблюдават как работи кафенето ежедневно и да се запознаят с новите членове на персонала.
Когато Линда видяла Саймън, тя му съобщила лоши новини. „Саймън, аз и съпругът ми взехме решение да те понижим в длъжност като сервитьор. Смятаме, че начинът, по който се отнесе с мен онази вечер, не е начин да се отнасяш към клиент“, обясни тя.
Незабавно на Саймън бяха дадени престилка и поднос и той започна работа като сервитьор. Беше унизен, но не искаше да изгуби работата си напълно.
Няколко дни по-късно в кафенето влязла една бедна жена. Тя седнала на една маса и си поръчала сандвич и горещ чай. След като приключила с яденето, Саймън ѝ подал сметката.
„О, боже“, каза възрастната жена, докато преглеждаше чантата си. „Сигурно съм си забравила портфейла вкъщи. Много съжалявам. Мога да измия чиниите или да почистя ресторанта, всичко, за да мога да ви се отблагодаря“ – каза тя.
Саймън поклати глава. „Не се притеснявайте, госпожо. Този път ще платя сметката ви – каза той с усмивка.
Жената продължи да благодари на Саймън, а той ѝ отговори: „Не е проблем. Хората трябва да си помагат взаимно. Преди няколко дни новата собственичка на този ресторант ми даде втори шанс, защото е добър човек. Искам да бъда като нея. В края на краищата вярвам в кармата.“
„Мисля, че отново ще станете мениджър“, отговорила жената. Саймън бил объркан откъде жената знае за понижението му. В този момент към масата се приближи Линда.
„Тази жена тук е моя приятелка. Исках да те изпитам и да видя дали си си научил урока. Щастлива съм да разбера, че си издържал теста. Можеш да се върнеш към мениджърските си задължения незабавно – каза Линда и го потупа по гърба.
Саймън се зарадва. Никога не беше виждал такава доброта у някого и беше благодарен, че Линда му даде още един шанс да се справи добре с работата си.
От този ден Саймън ходеше на работа с усмивка на лице. Обичаше работата си и всичко това се дължеше на увереността, която му вдъхнаха новите собственици на кафенето. Той търпеливо се грижеше за персонала и клиентите и това доведе до още по-голям успех на кафенето.
