Бедна медицинска сестра решава да се грижи за четирите си възрастни съседки, след като разбира, че те могат да разчитат само една на друга за домакинската работа. След смъртта на последната съседка медицинската сестра открива завещанието, което те са оставили.
Касандра Майерс е бедна медицинска сестра, която работи в местна болница. Въпреки че в Америка медицинските сестри по принцип са добре платени, по-голямата част от заплатата на Касандра отивала за изплащане на заемите на покойните ѝ родители, което ѝ оставяло само достатъчно, за да преживява.
Касандра живеела в родната си къща, която се намирала в тих квартал. Нейни съседи бяха четири възрастни сестри, които бяха на около 80 години.
От време на време Касандра виждала как сестрите се борят с ежедневните си задължения. На преклонна възраст им се налагало да носят хранителни продукти, да почистват къщата и двора, да изнасят боклука и да си готвят всеки ден.
Осъзнавайки, че имат нужда от помощ, Касандра им предлага да им помага всеки път, когато се прибира от болничните си смени. Четирите сестри оцениха това и искрено се радваха на компанията на Касандра.
„Ти си изпратена от небето, Касандра“, каза й веднъж Мари, най-голямата от сестрите. „Ще ни позволиш ли поне да ти платим за помощта ти?“ – попита тя.
Касандра поклати глава. „О, не, Мари. Няма да ви позволя да ми платите! Правя това, защото ме е грижа за вас, а не защото искам пари в замяна. Наистина, не се притеснявай за това – отвърна тя.
Всеки ден Касандра им помагала, като приготвяла храната им и миела чиниите, след като се нахранели. Тя им помагала и индивидуално, като подреждала лекарствата им за поддръжка и им помагала да се обличат.
Един ден, докато вечеряли заедно, Касандра ги попитала: „Защо никога не сте ходили в старчески дом? Със сигурност те могат да се грижат по-добре за вас в сравнение с мен.“
Клара, друга сестра каза, че нямат доверие на старческите домове. „Искахме да прекараме остатъка от живота си заедно. Ако ни настанят в старчески дом, няма да можем да спим в една и съща стая и ще трябва да се справяме с толкова много други хора“, обяснява тя.
„Предпочитаме да прекараме остатъка от дните си, заобиколени от истинска любов и грижа. Никога не знаем какви са намеренията на другите хора“, добави Минди, най-младата от сестрите.
Касандра кимна, разбирайки откъде идват сестрите. „Добре“, каза им тя. „Не е нужно да се притеснявате. Докато съм в състояние, можете да разчитате на помощ от мен“ – усмихна се тя. „За това са съседите!“
„Ти си най-добрата съседка, която някой може да поиска“, каза й Лиза, втората по възраст сестра, и протегна ръка, за да я докосне.
Без значение колко уморена е Касандра всеки път, когато се прибере от болницата, тя задължително посещава братята и сестрите. Те хапвали заедно и тя се грижела за всичко, от което се нуждаели, преди да се върне у дома и да спи.
За съжаление, с течение на времето неизбежното започнало да се случва. Една по една сестрите починали, оставяйки Касандра да организира погребенията им и да скърби за загубата им.
Когато последната от сестрите починала, тя почистила дома им и присъствала на последното погребение, на което нямало никакви посетители освен един адвокат, който се представил като адвокат Абигейл Смит.
„Вие трябва да сте Касандра – каза ѝ Абигейл. „Благодаря ви, че се грижихте за сестрите през всичките тези години. Толкова много съм чувала за вас.“
Касандра ѝ се усмихна със сълзи на очи. „С тях беше удоволствие да бъда. Всички те ще ми липсват много.“
Адвокатката разкрива, че Касандра е трябвало да посети офиса ѝ същата седмица, защото е имало нещо, което е трябвало да обсъди с нея. Въпреки че Касандра била объркана, тя обещала да посети офиса на адвоката на следващия ден.
Когато стигнала там, адвокатът ѝ подал един документ. „Лиза, Клара, Минди и Мари имат деца. Знам, че никога не си ги срещала, защото не си направиха труда да присъстват на някое от погребенията, но те живеят в близките щати. Когато сестрите разбраха, че децата им не се интересуват много от тях, решиха да променят завещанието си – обясни тя.
„Оставили са всичко на теб – разкри адвокат Абигейл. „В документа ще видиш всичко, което ще наследиш от тях, включително пари, бижута и къщата, в която са живели“.
Челюстта на Касандра спадна. Тя не можеше да повярва, че съседите ѝ са оставили цялото си имущество при нея, въпреки че имат деца. „Това не може да бъде! Не заслужавам всичко това“, каза тя шокирана.
Адвокат Абигейл сви рамене. „Заслужаваш, Касандра. Ти си била дъщеря за тях повече от собствените им деца. Те са виждали в теб законната наследница на богатството им“, увери я тя.
Касандра не знаеше какво да мисли. Тя се разтрепери, когато видя документа, в който ясно се казваше, че тя трябва да получи състоянието, което четирите сестри оставиха. Не знаеше какво да прави с парите, но веднага осъзна, че те са повече от достатъчни, за да изплати останалите дългове на покойните си родители.
Няколко дни след срещата децата на четирите сестри започнаха да се обаждат на адвокат Абигейл за прочитане на завещанието. Когато тя разкрила, че завещанието не ги засяга, всички те искали да оспорят завещанието в съда.
Преди да успеят да направят това обаче, адвокат Абигейл каза, че всяко дете ще получи по пощата писмо от майките си. Всяко писмо съдържало едно и също послание:
“Мое скъпо дете,
Може би се чудиш защо не ти оставих нищо. Знаеш, че много те обичам и че съм щастлива, че си успял да започнеш нов живот без мен в друг щат. Гордея се с всички твои успехи, но винаги съм искала да отделиш време от натоварения си график, за да ме посетиш и да прекараш последните дни с мен.
Бях дълбоко наранена и обидена от факта, че никога не ми обърнахте внимание, след като се преместихте. Искаше ми се да идваш на всеки празник, но ти така и не го направи. Затова реших да оставя състоянието си на някого, който беше до мен през всичките години, в които ти не беше.
Надявам се, че ще приемеш и разбереш това решение. Знам, че си способен да живееш живота си без моето имущество, така както си живял без мен през всичките тези години. С любов, мама.”
Децата получили писмата в един и същи ден. Те си изпратили съобщения чрез групов чат и решили да оттеглят иска. Осъзнали колко ужасно са се държали с майките си и как не са заслужавали да получат нищо от тях.
Касандра никога не се срещнала с децата на някоя от сестрите, но на всяка годишнина от смъртта на жените виждала красиви свежи цветя на гробовете им. Това караше Касандра да се усмихва, знаейки, че децата на сестрите най-накрая са решили да обърнат внимание на майките си по единствения възможен начин.
