7-годишният Ерик открива изоставено бебе в количка в парка. Молеше родителите си да я осиновят, но те не можаха. Затова той я посещава в сиропиталището всеки ден, докато ново семейство не я взима и те губят връзка. Но те си дават важно обещание един на друг.
Родителите на Ерик често го оставяха да ходи сам в парка. Те живееха в безопасна крайградска общност в Ървайн, Калифорния, и детето беше твърде независимо за възрастта си. Но един ден паркът беше зловещо празен и Ерик видя количка на пътеката.
Той се приближи и чу бебешки плач.
— Къде е майка ти, скъпа? — попита той бебето, сякаш тя можеше да отговори. Тогава Ерик видя бележка. Неговите умения за четене не бяха от най-добрите, но той разбра, че някой е изоставил детето.
— Не се тревожи, скъпа. Ще те заведа при родителите ми. — каза Ерик и започна да бута количката към къщата си, която беше недалеч. Майка му Натали миеше чинии в кухнята, когато видя Ерик да бута количката по алеята им.
Тя избърса ръцете си и се втурна навън.
— Ерик! Какво правиш с тази количка? От къде я взе? — попита строго Натали и постави ръце на бедрата си.
— Мамо! Някой е оставил бебе в парка. Виж бележката! — отговори Ерик и й даде писмото.
Натали го взе и започна да чете, след което покри устата си с една ръка от шок.
— О, скъпи — прошепна тя.
В писмото се обясняваше, че 18-годишната Мадисън не може да задържи бебето и няма семейство за подкрепа. Младият й съпруг току-що беше починал и свекърите й я изгонили с бебето.
— Можем ли да задържим бебето, мамо? Момиче е! Ще ти помогна! — примоли се Ерик.
— Скъпи, не става така. Трябва да се обадим на полицията. Нека изчакаме баща ти да се прибере. — каза Натали и помогна на Ерик да вкара количката в дома им.
Когато съпругът й, Фред, се прибра, тя помоли Ерик да отиде в стаята му.
— Това бебе не може да е на повече от шест месеца. Не мога да повярвам, че някой просто я е оставил в парка. — въздъхна Натали.
— Маделин. — каза Фред, докато четеше писмото, в което майката обясняваше всичко и споменаваше името на бебето. — Това е красиво име за момиче.
— Фред — изхленчи жена му раздразнена. — Какво ще правим с това бебе?
— Има само едно нещо, което можем да направим. Трябва да се обадим на властите. Може би това момиче ще промени решението си и ще се върне за детето си. — разумно отговори Фред.
Те нахраниха и запазиха бебето тази нощ и тя беше удоволствие. В един момент Ерик протестира срещу решението им, но Натали му каза, че така е за добро.
— Не се тревожи, Ерик. Маделин е толкова сладка, че бързо ще бъде осиновена. Там има мама и татко, които се надяват да бъдат нейни родители. — утеши тя сина си.
Социален работник взе Маделин и тя беше настанена в местното сиропиталище. Натали попита дали могат да идват на гости от време на време.
— Интересувате ли се да я осиновите? – попита я жената.
— Не, но синът ми я намери и се привърза. Надявам се, че е добре, ако я посетим. — каза Натали. Социалният работник се съгласи, въпреки че искането беше странно. Така на Ерик беше позволено да посещава момичето в продължение на няколко години.
— Ние сме най-добри приятелки, Маделин. Никога няма да се разделим. Ако възрастните се опитат да ни разделят, ще се намерим отново. — обеща Ерик, когато беше на 12 години, а момиченцето беше на 5.
— Наистина ли? Ти си най-добрият ми приятел, Ерик! Обещавам да те намеря! — възкликна Маделин и прегърна приятеля си, когото смяташе за голям брат.
Натали се усмихна на децата, както правеше винаги, когато посещаваха Маделин. През годините тя и Фред се чудеха дали да не я осиновят, но така и не го направиха.
Следващият път, когато дойдоха на гости, Маделин вече я нямаше. Прекрасна двойка я осинови извън щата.
— Но това не е честно! Мамо, защо не я осинови? — синът й извика този ден. — Обещах, че никога няма да се разделяме!
— Ерик, тя ще има прекрасен живот с новите си родители. И знаеш ли нещо? Животът понякога е малко странен. Тя е далеч в момента, но ти я спаси. Така че имам чувството, че ще се срещнете отново. — опита се Натали да утеши сина си.
Тя не повярва искрено на тези думи, но се надяваше, че Ерик ще го направи. Синът й остана огорчен от това няколко години. Опита се да намери Маделин навсякъде, но все още беше дете с малко средства. Но години по-късно, когато беше на 22-годишна възраст, получи покана за приятелство във Facebook.
Беше тя. Той прие поканата и веднага й писа. “Маделин! Наистина ли си ти?”, писа Ерик в Messenger и натисна изпращане. Той видя малката икона за писане да се появява веднага.
“Да! Разбира се, това съм аз! Знам, че бях само на 5 години, но ти беше единственото нещо, което помнех от времето в сиропиталището. Толкова се радвам, че те открих!” — отвърна Маделин.
“Ти ме намери точно както обеща. Това е невероятно! Къде си? На колко години си в момента? Как е училището? Кажи ми всичко!” — помоли Ерик.
Те продължиха да наваксват с Messenger и си пишеха често през следващите няколко години. Семейството на Маделин живееше в Индиана и тя беше във волейболния отбор. Ерик й разказа всичко за отиването в колеж и специалността бизнес.
Когато Маделин беше на 18, тя разказа на Ерик всичко за кандидатстването и получаването на пълна стипендия за университет. Тя завършваше гимназия с отличие скоро. Нямаше търпение да се срещне лично с нея в Калифорния.
Но тогава се сети за нещо по-добро и резервира полет до Индиана. С цветя в ръка той отиде на нейното дипломиране. Маделин почти забрави речта си, когато видя Ерик в публиката.
Когато церемонията приключи, тя се втурна към него.
— Не мога да повярвам, че си тук! — извика Маделин и го прегърна. — Мамо, татко. Това е Ерик, момчето, което ме спаси, когато бях изоставена в парка.
Нейните осиновители вече знаеха всичко за него и го поканиха в къщата си на дипломната вечеря на Маделин.
Когато Маделин се премести в общежитието си в колежа, Ерик често я посещаваше в кампуса. Те започнаха да се срещат официално, след като тя завърши колеж и по-късно се ожениха на малка церемония в парка близо до къщата на родителите на Ерик, където първоначално се запознаха.
— Този път мога честно да обещая, че никога няма да се разделим. — каза Ерик в клетвите си.
